МЕСЕЦ БЕЗ КОМПЮТРИ

Лято е вече. Оставям самичка Жени, секретарката на Издателство 
„За буквите – О писменехь”, и поемам за Балкана.

Който си иска нека вместо мен  да кликва /повиква/, да сейва /запаметява/, да делийтва /изтрива/, да даунлодва /извлича/, да ъпдейтва /осъвременява/, да линква /препраща/, да ътачва /прикачва/, да си чатва /разговаря по скайпа/ и всичко, каквото си ще.

Не съм от поколението Интернет, още по-малко от поколението Гугъл и се заселвам отново край екопътеката от Боженците за Дряновския манастир в компанията на рогато козе стадо. Това ми създава възможност заедно с доц. Мариана Дамянова от Университета на Света гора, която също прекарва лятото в майчината си къща над Голямата пещера, и сестрата Минка да си припомним речника на нашите забравени прадеди с думи като джуруляк /дървено пособие за джуркане на боба/, бобеница /дълга пръчка, която се забива край стъблото/, въркузун /усукана връзка от плат/, пезул /каменна ниша в стената/, гъбенище /постоянно място за гъби чучулетки/, обрешка /стръмна извита пътечка в гората/, расова /разклонение на дърво/, превезло /дръжка на кофа/, пращова /платняна дръжка на торба/, кипча /меден съд с дръжка за вода/, чукиче /малко чукче/, кривул /завой на път/, зъм и зъмчуга /едри гадове/; религиозни понятия като подавка, прощене, подадине; хорски особености като  начасничав човек: до обед се сърди на себе си, следобед на целия свят зависи с кой крак първо е стъпил като става от леглото, Мека Мария /слабохарактерен човек/, Пeтьо Маринкин /безхарактерен човек/, никаквец и пр.; древни думи – знак за търновско потекло като досущ, невям, договеждам се, народни названия на празници Уведине /Въведение Богородично/, Възнесене /Възнесение Господне/,  Обсичене /Отсичане главата на Йоана Кръстителя, лазарня /великденски сбор/ и прочие.

Тези разходки из езика съпътстват Националните Славейкови празници в Трявна с удовлетворението, че тази година благодарение на литертурната критичка Благовеста Касабова като член на журито са наградени пълноценни творби, разлиствайки пътьом юбилейния том „Избрано” на Стоян Цонев с поменаване на цар Петър като Белгун.

Остава да добавим понятието млекопийци, както са наричани древните траки, с прясно козе сиренце вместо лекарство, току що извадено от цедачката. За гъбобер да не говорим, защото той изисква повишена интелигентнот и не е за всекиго. Нека се знае: най-сигурен тест дали една гъба е ядлива или отровна прави дърта коза. И да спрем дотук засега.

/По същото време едни тръгват несемейно при фирмите си на Сейшелите, други поемат към Малдивите, трети хващат гората поединично с мерак да открият и царски гъби-булки в очакване на президентските избори наесен. А едно момче се обади по Радио „Хоризонт” от Ню Йорк и каза, че наши българи там носели върху дисплея на мобифоните си портрет на Васил Левски.../

Писа през Горещниците на сянка Козарят от Върпища -един от късноновоприетите габровци за  членове на СБП 

   

ИЛИНДЕН

ЗИМНИ ГРЪМОТЕВИ

Погледнал се Илия – пак в тия! Непрестанно и основателно съмнение в крайния изход от някаква промяна, от всякакви видове преустройства, престроявания, преобразования. Големи многообещаващи събития, подготвяни с най-светли чувства и намерения, заплатени скъпо-прескъпо с човешки саможертви – и излезли ялови накрая или пък недоносчета заради непреодолими човешки слабости, които надделяват и стават слабост на цялостното човешко съобщество.

Градил Илия килия на пътя, на кръстопътя... Пример за щур чвек, когото посочват с пръст за глума, задето се е захванал да гради несъградимото на тоя наш ваджишки кръстопът, пожелаван не само от едно племе или една империя, понякога и от няколко наведнъж. И не само да се избави от напористата Ирина, която е готова с цената на всичко  да се засели в неговата тясна килия.

/Тук му е мястото да уточним. В Македония съшата песен започва с думите:

„Градил Илия МАНАСТИР на връх, на ПИРИН планина...” Многократно настоявах да получа запис от нея чрез Македонския културен център в София и не съм получил досега. Даде ми такъв запис преди време охридският българин Любчо Куртелов. Разбираемо е защо не звучи тази песен по тамошното радио. Но защо нашенските медии все повтарят нейния кръчмарски вариант.../

Илия и пуяк най-мъчно се отхранват... Казваше го моята баба Ирина – имаше защо. И защо все о Илия гледат да се отъркат, дявол да ги вземе!

Дали защото старозаветният пророк, като е сменил навремето в  календара и живота Перун Гръмовержеца с нещо е ограбил волните заселници от Балкана? Или, така или иначе, все с нещо се доближаваме до второто пришествие, а писано е в старите книги, че тъкмо Илия Пророка ще го предизвести, пък и маите твърдят същото в своя древен календар.

Ох, Илия!...Какво означава латинската сентенция, според която името е съдба.

Тревненските зографи  премного навремето са се вдавали да изобразяват върху иконите си как Пророк Илия се възнася  на небето с огнената си колесница. А в едно близко село, над Дряновската пещера, съставено има-няма от трийсетина къщи, седемнайсет мъже носят името ИЛИЯ, та и пишещият тези редове.

Като си я заградил тая пуста килия, все трябва да се озръщаш насам и натам – да не те отвее вятърът нанякъде – и осъден все да започваш отначало, навремени си готов да се самоизлъжеш, че си сторил кой знае какво, а пък то всъщност е позабравеното старо. За младост ли, за старост ли е това белег? Или прокоба?

Седим си ние сега  на земята с Елисей, приели кожуха на възнесения пророк, и чакаме ли, чакаме да ни навести отново пак. В последно време взе да прогърмява светкавично по илинденски и зиме. Нещо неспокоен снове Илия-Перун и над снежните облаци, та трополи колесницата му с колелата си все по-тревожно и предупредително. Изглежда има нещо да бъде!...

Отпeчатано през 1992 г. в свитъка „Богородичен хляб”. Прочетено и допълнено около Илинден в 2011-о лято.

"Св. Пророк Илия"
Трененска живописна школа

БИЛКА ЗА ДЯКОНА

Февруари месец на 1868-та година. Белград.Участниците във Втората българска легия са хвърлени в тревога.

„Разболе ся Левски – ще напише по-късно Христо Иванов Големия, когато стане време за спомени – и за малко щеши да умре, но сполучихми и чрез министера, чи го извадихми на особна къща и тамо го лечиха двама доктори, но неговата болест беши опасна, щото на сърцето; но заеха са двама доктори да го излечат като им са предложи, ако би искат да го уморят – и те с него ша последоват смъртта си; и зеха и го разпраха и сполучиха, та го оздравиха и си зеха заплатата напълно,но той лижа много...”

/Оригиналът на записките на Хр. Ив. Големия се съхранява в Българския исторически архив на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, фонд ІІ 1021. Те са публикувани   от Виктория Тилева в „Известия...” на стр. 381., а също в самостоятелно издание на Издателството на Отечествения фронт през 1984 година./

Изтръпваме при мисълта, че Дяконът Левски е можел да прекрати без време земния си път – още преди да е изпълнил своята единствена мисия, за която е бил изпратен!

Всъщност младият карловец бил получил някакъв абцес или гнойник в стомаха, както предполага известният в миналото наш хирург и историк Парашкев Стоянов, родом от Ловеч. Виж статията на П.Г.Алтънков „За какво е опериран Васил Левски” в Годишник на Висшия медицински институт – Варна, том VІ, свитък първи, издаден през 1967 г., на стр. 67-70.

Дано не се появи у някои днешни филмоправци намерението да предадат тази невероятна сцена зримо на някакъв екран: сръбски лекари правят операция в тайна белградска къща, а над тях бдят българи в четнически дрехи с пищови в ръка...

През  1983 г. е отпечатана книгата „Васил Левски /Дяконът/. Чърти из живота му.” от Захари Стоянов, още преди да се появи на следната година първият том на  неговите знаменити „Записки по българските въстания”. В едно писмо до българския Тукидит от  24 април 1884 г. Христо Иванов Големия, най-довереният човек на комитетската тайна полиция, съобщава сведения, достатъчно съществени за бъдещето:

„Той беше все весел... И главното: пееше и то все юнашки песни! Той имаше добър глас преди 67 година, но после като са поболе в Белград в 68 година, та го разпраха, отслабна му гласа... Той влачи раната си 68-69-70-71-72 година я затвори. Сами си пъхаши фитилите, сами са мияши...”

Цели пет години – тъкмо по времето, когато гради единствената по рода си за ХІХ-то столетие тайна революционна организация – Апостолът на българската свобода носи незатворена рана на корема. И е бил все весел! Исус от Назарет и да е измислен – на нас, българите, не ни трябва да търсим дрг пример на най-висша човещина...

Големия пише тогава на Захари Стоянов: „За такива работи трябва да питаш най-първо мене – аз съм  най-старият сред комитите.” Той намира доста неточности и непълноти в писаното за Левски и Вътрешната организация. Бързал е наистина Летописецът по горещите следи на великото време и не е много-много издирял за подробностите. Ала така е и пропуснал доста важни неща.

Горните данни Христо Иванов е изписал надълго и ситно-ситно отстрани на писмото си като добавка, която е решил да съобщи като нещо най-съкровено. Откри ги историчката Огняна Маждракова-Чавдарова при дългогодишните си проучвания на възрожденските ни борби. А се появиха за пръв път през 1981 г. в страниците на документалния роман „Преображения Матееви”  с факсимиле от горното писмо, редом с други скъпоценни сведения за човешкото у Дякона от Карлово.

В същото това писмо  Големия добавя:

„Той си носеши един бурен в дисагите и като слези от коня ша го натопи – и водата за малко време са угорчева... И пиеши от нея...Същата вода съм пил и ази, додето стоях в Лович по въстанието. Тя е един вид солфато, дето растение расте в Българско. Знаях му и името на това растение, но сега го забравих. Ша питам в Лович, там го знаят и го берат...”

И тук претоварената памет на най-стария сред комита е оставила работа за бъдещи изследвачи. Питахме двамата с Милко Кръстев десетина днешни билкари какъв ще да е бил този „бурен”, потърсихме мнението и на народния лекар Петър Димков при едно посещение при него, докато ни разказваше за богомилите-лечители. И дойдохме до заключението, че в случая става дума най-вероятно за т. нар. „хайдушко биле” или „ранилист” – една от ценните лековити треви по нашата земя, за щастие все още със значителни запаси.

За пълнота на разказа ни има значение и друга подробност относно споменатото растение, която издава Големия:

„Изнамерено от Отче Матея – той го даваши по народа вместо солфато...”

Ето едно безценно доказателство за съкровената близост на Преображенеца до Апостола! Изглежда това е една от главните причини за нея: най-изпитаният лекар сред комитетските хора по разпореждане на Организацията лично и непрестанно се грижи за здравето на нейния създател. 

/Писмото на Христо Иванов Големия до Захари Стоянов се съхранява също в Българския исторически архив на Народната библиотека „Св. Св. Кирил  и Методий”, фонд ІІ А арх. ед.  8692. Основната част от него е публикувана във в. „Балканско знаме” – Габрово, бр. 20 от 1973 г. и във в. „Антени”, бр. 8 от 15 февруари 1974 г., стр. 1-6./

Нека се появи сега всичко това и в Глобалната мрежа, наричана Интернет. Разказаха ни близки, завърнали се отвъд Атлантика: наши българи в Ню Йорк носели върху дисплея на джобните си телефони не нещо друго, ами образа на Васил Левски...

Писано около Втори юни , в 2011 година

В."Дума", бр.161, 16-17 юли 2011г.
Приложение "Неделник", стр.14 и 27

"Левски и Отец Матей на ул. "Гурко" в Търново"

Худ. проф. Иван Петров /1958г./