Композиторът Тодор Григоров - Терес
Тодор Григоров-Терес е известен певец и композитор, автор е на няколко литургии, трикантария „Аз-Буки-Вяди” и ораторията „Отец Паисий”. Родом е от възрожденска Елена с нейната самобитна певческа школа, син на свещеник. Завършва Духовната семинария в Черепиш, сетне Духовната академия в София. Пее като солист в Българската хорова капела „Светослав Обретенов”.
-Какво ви подтикна да създадете ораторията „Отец Пасий”?
-За мен Отец Паисий е личност и с българско, и с европейско значение. Както е казал Иван Вазов: „От днеска нататък българският род история има и става народ.” Неговият призив „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин?” днес става все по-насъщен.
-Кога започнахте работа върху Ораторията?
-Беше преди трийсетина години. Бях вече създал трикантария „Аз-Буки-Вяди” по класическите творби на старобългарската литература „За буквите” на Черноризец Храбър, „Похвала на Цар Симеон” и „Азбучна молитва” на Константин Преславски. С големия български певец Никола Гюзелев, който ги пее на старобългарски език, поддържахме човешка и творческа близост. Той има приятен глас с мек тембър. Говорехме си, че като пее не трябва да се кара на Господа, а песента да звучи като молитва. Слушаше ме...
-Как избрахте откъси от „Славянобългарска история”?
-Отначало исках да създам поетическия образ на Паисий. Но като препрочетох два-три пъти „История”-та дойдох до извода, че неговата личност най-добре е изявена именно в нея. След като привърших трикантария, моят приятел Кирил Стефанов – създателят на фолклорния ансамбъл „Пирин” в Благоевград, ме представи на властниците в Банско. Оттам получих финансова подкрепа с тогавашни 45 000 лв. Ораторията беше записана с участието на 200 души. Диригент беше Георги Робев. Солист беше Никола Гюзелев. Участва също актьорът Васил Михайлов, който рецитира послеслова на „История”-та. Премиера и досега не е имало. Но записът бе излъчен веднага по Програма „Орфей” на Българското национално радио. Имаше по нея няколко радиопредавания по Програма „Христо Ботев” с водеща Мануела Манчева. Съхранява се понастоящем в Златния фонд.
-Кои исторически източници ползвахте?
-Изградих музиката изцяло по преписа на Никифор Рилски от 1772 г., съхраняван в Библиотеката на Рилския манастир. Особеното в случая е, че Паисиевият език е напевен и подходящ за музициране. В него няма звука „Ъ”, Паисий не пише „Цар Асен”, а „Цар Ясен”. Българсият език просиява заради високата цел, която Хилендарецът си поставя. Слушателят на Ораторията може сам да усети и се убеди в това.
-Участвал сте с Борис Христов в записа на „Литургия доместика” от Александър Гречанинов в храма „Св. Александър Невски”...
-И сега го виждам как пристъпва леко-леко, влизайки в храма. Следваше го съпругата му Франка. В този момент настъпваше пълна тишина. Хористите благоговееха пред него. Беше голямо щастие наистина да пеят с великия българин. Когато се разпяваше, аз му показвах как звучат някои неща на старобългарски и църковнославянски език. Той беше първи солист в литургията, аз - втори.
Написал съм едно стихотворение в проза, посветено на Борис Христов:
„Той дойде такъв, какъвто трябваше да бъде – велик и неповторим, истински вълшебник. Запяваше така, че дори легендата бледнееше. Изгрял като комета от незнайни небеса. Когато пееше той – и птиците замълчаваха. А хората шептяха: ”Чуйте как неземно пей - може би това е сам Орфей!”
