ПИСМО ОТ МЕРСИЯ

13.05.2012 г.

Драги Илия,

Много ми беше  драго да те чуя след толкова много години! Какви хубави спомени имам от нашите посещения в Габрово, от далечните времена, когато Домът на хумора се състоеше от една стая в полуразушена фабрика и големи мечти! Помня също онази фабрика, където видяхме картината на Лавренов и стената на Историята в двора! Какви хубави, щастливи дни!

Неотдавна написах статия за Габрово за списанието на дружество „Уйлям Морис”.  Не знам дали ще я включат в следващия брой. Има нов редактор. Ако той приеме статията за печат, ще ти изпратя броя.

Морис е смятал, че щом като фабриките събират много работници на едно място, те са длъжни да им  дават култура, образовоание и пр. Аз смятам, че онази фабрика и Домът на културата в Габрово представляват до известна степен едно въплъщение на идеите на Морис. Той е голям художник, поет, дизайнер от деветнайсетия век. Трябва да бъде по-известен в България, защото той е бил много активен в протестното движение в Англия срещу турските зверства през 1876 г. и срещу английската интервенция във войната на страната на Турция срещу Русия. Всъщност докато Уйлям Гладстон е бил ораторът в парламента и е получил слава в България, Морис е извършил черната организационна работа зад кулисите. Написала съм статия за Морис на български. Ана Райкова я има, но струва ми се тя не е успяла досега да намери къде да се отпечата.

Морис заслужава да има улица по името си някъде в България. Той дори е написал една песен, която се е пеела на протестните демонстрации против Турция в Лондон.

.....................................

Не съм водила разговор на български, откакто бях в Брюксел преди три години. А редовно говоря на френски, защото тук има кръжок за разговор по френски, който се събира всяка седмица. Освен това уча италиански. Чета романи по френски  и италиански и уча келтски /шотландски/. Затова не смея да говоря на български за теми, за които не съм имала време да се подготвя.

Пожелавам ти много здраве и щастие.                               Мерсия

П.П. Знаеш ли, грешките в писмото съм изтривала с габровската сойка, с името на Левски на острието, подарък от ножарите в Етъра.

Додатък от адресата

А за пренасянето на котките без опашка от о-в Мен в Габрово не се е сетила да разкаже за съжаление. Една невероятна проява на Английското дружество за културни връзки с България, чийто председател беше тя. За това може да предаде подробности Посланик Александър Янков.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Musical/ImatLiPesniteSpirane/Pages/MarsiaMakdermot.aspx - Разговор с Мерсия  от 28 май 2012г. след който е написано писмото.

ЗА ВЕЧЕН ПОКОЙ

                   Латински надпис

 върху Чешмата на Елия в Никопол

В добра памет - нека я помнят с добро.

Фронтон

римски прокуратор в Долна Мизия

 от времето на Император Марк Аврелий

/161 – 180 г. сл. Хр./

Чуй ми молбата, богиньо,

царице на задгробния мир!

Завинаги сред цветя нека почиват

останките скъпи

на моята Елия мила,

положени в този гроб.

Няа я вече, уви!...

Царице на подземното царство,

моля те за това:

понеже с достойнствота си

тя заслужаваше

от мен много повече.

Моля теб,

дето скъса незаслужено бързо

нишката на богините,

които с кълбото на парките,

тълкувайки го, управляват всичко.

Какъв беше животът й,

колко целомъдрена беше тя!

Ако можех да разкажа с китарата,

щях да убедя подземните богове.

Тя .- толкова непорочна –

как охотно слушаше

и за земните простори,

и за подземното царство.

Моля те да заповядаш

 тя да се върне в Елисейските поля

и с мирта да увенчава  косите си,

 а страните си – с цветя.

Тя бе някога мой лар -  покровител,

надежда, мой единствен живот.

И искаше, каквото исках аз,

и не желаеше, каквото не желаех аз.

Нямаше нищо съкровено,

 което аз  не знам. 

Не й липсваше трудолюбие,

изкусна беше с нишката и къделята,

пестелива в домакинството,

но щедра в съпружеската си любов.

Без мен не й беше сладка храната,

нито даровете на Бакхус.

С удивително благоразумие беше,

остър ум, благородна слава.

Владителю,

свят, свят е Господ – Саваот.

Пълни се небето и земята

с Твоята слава.

Осанна във висините.

 Благословен е идещият в името Господне.

Осанна във висините.

Умна, проницателна, достойна,

без думи тя долавяше  желанията

и мислите ми в сърцето всеки миг...

Когато мене няма да ме има,

който и да си ти,

владетелю над тоя гроб незнаен,

друже мой,

молбата ми, отправена към теб

изслушай.

Моля те да бъдеш благосклонен

към стиха ми.

Окичвай гроба с цветя,

та да остане незасегнат от удара на вековете.

Нека го краси понявга росна роза,

 понявга свежи незабравки,

букет от пролетни цветя,

наесен пък овошки

И всеки шум и суета

с поклон и почит

да отминат край земята,

що навек прибра

останките свщени  на милата ми Елия

през всичките времена на годината.

Из книгата  на Александър Бохачек „Град Никопол през вековете”,

София, Книжарница „Кехлибаров” /1937/

                    

Дежарден

Добавка към надписа на френски език

/ХІХ в./

След хиляда и седемстотин години,

един непознат пътник

дойде да прочете твоите стихове

в края на стария зид.

Молбата ти, Фронтоне, не е била напразна.

Гробът на Елия е превърнат в чешма.

И български невести,

моми и дечица

наливат от нея своите стомни

и пролет, и есен.

Пътеката към нея

е станала алея за разходка.

Другарката ми скъпа

се е  превърнала в нимфа, неяда.

Девойко хубава,

сияй вместо  цветя на гроба.

А твоите сълзи, Фронтоне,

са бистрите струи на чешмата.

Преведе от френски език  Проф. Велизар Велчев

      ОРАТОРИЯ „ЛЮБОВЕН РЕКВИЕМ”

      Тодор Григоров - Терес

      певец и композитор

Традицията на старите майстори да използват древни надгробни плочи за изграждането на чешми е допринесла да се запази и надгробния надпис за младата римлянка Елия, вграден при извора в Никопол.

Видях с очите си преди доста години този надпис. И тогава реших, че тази любов следва да оживее наново. Ползвайки стиховете на прокуратора Фронтон, исках моята музика да спомогне за това. Пожелах да върна слушателя векове назад, за да припомня изключителната нежна любов между Фронтон и Елия и свето убеждение, че тази любов продължава да живее. Нейната сила потвърждава и френския археолог Дежарден.

Навлизайки в Третото хилядолетие мечтата ни е между хората да има мир, любов и щастие. Стремил съм е със своята музика да обединя народите, времето и бъдещето в името на любовта.

Връщане към Византия

Радко Радков

Аз взирам в твоя мъртав век

помръкнали зеници

като в позлата на ковчег

с венец от вощеници.

Изтляха векове, откак

почиваш мълчалива,

откакто жълт свещен варак

лицето ти покрива.

Но теглиш моя дух назад

и той, от теб покръстен,

се връща в Константиноград

като гранат във пръстен.

Византия. Базалтов ек.

Безсънно песнопение.

Заточен съм във други век,

във друго поколение.

Днес скиптъра ти не държат

царе Палеолози

и с властен пурпур не цъфтят

имперските ти рози.

Ала след толкова беди

и днес, когато мръква,

се палят духове-звезди

в небето като в църква.

Безплътният небесен род

излъчва свойта слава

и теб, и твоя обиход

у мене продължава.

1966

Из стихосбирката „Византийски запеви”, „Народна младеж”, 1968г.