петък, 24 август 2012 г.

Ян Неруда



                                                              Иван Вазов
Из писмо до Константин Иречек

„Ние, българите, сме чудовищно - равнодушни към себе си: ние живеем и мрем в една страна, която почти не познаваме, а  между това какво съкровище от хубости, великолепия и любопитности  е  българската земя!”

Пловдив, 
24 априлий 1885

Ян Неруда
Превел от чешки на български език
Иван Вазов

Отколя нас съдбата зла потиска,
но тоя натиск нас не ще убий,
и нека храма, що деня градиме,
тя нощем злобно пак да го разбий!

За всеки удар нови на съдбата
ний длъжни сме да й благодарим:
тя с свойта вечна злоба ни приучва
дене да работим, ноще да бдим!

Сп. „Денница” , год.  ІІ, кн. 10, октомври 1891 г.  

Ян Неруда

вторник, 21 август 2012 г.

НЯКОЛКО ГАБРОВСКИ ШУМКИ ОТ ГАБЪР

За Николай Хайтов – нещо лично

Габровите гори в Родопите са рядкост – има ги отвъд Балкана и са дали название на цял един град. Затова е съществено да се отбележи, че най-отблизо е представил особеностите на Предбалкака именно Родопският Вазов – усърден лесничей и голям  днешен писател.
Ето редове от Хайтовата книга „Шумки ог габър”:
„В Стара планина има букови гори,но те са студени и сенчести За човек, който е съзерцавал гордата красота на стройните пирински мури, букът си остава един недодялан и бъбрив глупак. В неговата компания не вирее нито едно свястно дърво. Брезата изсъхва, борът линее, смърчът се стъписва. Единствено елата криво-ляво се държи под усойната букова сянка. Тази му несговорчивост го прави скучен: буковите гори са еднообразни като кълчищена черга. Липсва у тях очарованието на котленския многоцветен килим.
/Ще уточним: ала най-студената бистра вода извира тъкмо в подножието на старопланински дъб!/
Очарованието на Стара плонина е в друго – в прегръдката й с равнината. Повозете се с пътнишки влак по пътя от Търново за Габрово през никой пролетен ден и ще почувствате какво е мощна прегръдка, какво е страст и порив. Виждате чак от билото – стремително засилен към  Дунава  планински ръкав , от ръкава - силни прэъсти, които плавно продължават надолу, за да се отпуснат върху черноземната гръд на Равнината с ласка и любов.
Ласка и любов се усещат не само в меките и женствени форми на земята, но и в гората – широколистната смесена гора, в която наистина няма високи дървета, няма дебели сенки, както в истинския лес, но има чуден аромат  и пъстрота.
Тези места не са високи, а откриват към Дунава страшен простор...Тия безименни гънки на Стара планина те приласкават със своята любезност. Всяка от тях ти се подава и те моли: да стъпиш върху нея и да вдъхнеш от цветята й.
Такава интимна прелест има и околността на Стара планина...”
Навремето болярката Божана, напуснала със синовете си поруганата столнина, неслучайно е намерила за векове убежище сред гънките на Габровската планина – един знак за аристократичност и най-съврменно отношение към заобикалящата ни природа.
Знаем ли наистина с какво сме богати! Не ни  трябват тапети с фотографии на Мазалат или връх Българка... 

 Написано по време на Хайтовиадата през юни 2012-а