По стар и нов стил
Древните римляни пресметнали, че Земята прави една обиколка около
Слънцето за 365 денонощия и 6 часа. За четири години се събира едно денонощие в
повече и затова е бил въведен допълнителен ден за високосна година. Това става
при управлението на император Юлий Цезар и календарът е наречен на негово име
Юлиански.
През ХVІ век астрономите изчислили по-точно времето, за което Земята
прави пълен оборот около дневното светило. Според тях то е 365 дни, 5 часа, 48
минути и 46 секунди. По този начин се появява
разлика от 11 минути и 14 секунди, което с годините довежда до 10
денонощия разлика.
Тогавашният папа Григорий ХІІІ се занимавал с астрономия и през 1582 г. с папска була той въвежда ново
летоброене, като към стария Юлиански календар се добавят натрупаните грешки :
през ХVІ-ХVІІ в. - с 10 дни; през ХVІІ в. – с 11 дни; през ХІХ в. – с 12 дни;
през ХХ в. – с 13 дни.
Новият календар е наречен Григориански. Той е въведен в България на 31
март 1916 г.
Закон за въвеждане Григорианския календар
София, 14 май 1916 г.
Чл. 1. От първий април, хилядо
деветстотин и шестнадесета година времето в Царство България става по новия стил – Григорианския календар.
Денят 31 март 1916 г. остава
последен ден, броен по стария календар, и на следващия след него ден веднага
влиза в сила новият с дата 14 април 1916 г., като начало на новото летоброене в
Царството.
Чл. 2. Датата на всички
правотворни събития ще се смятат по
правилата:
б/ако Х. е роден на 10 февруари
1911 г. – то значи, че е роден на 23 февруари същата година.
Министър-председателят Васил Радославов заявява пред Народното събрание:
„Въвеждането на тоя календар,
освен дето ще ни даде едно по-съобразно с науката времеброене, ще ни подравни в
това отношение с държавите на Запад.”
Законът предвижда празниците да се празнуват по новия стил. Денят на
светите братя Кирил и Методий например е на 24 май.
Следва обаче друг официален документ:
Окръжно послание № 3551 от Светия Синод на Българската църква
до епархийските архиереи относно прилагането на Закона за въвеждането на Григорианския календар
София, 4 юли /21 юни/ 1916 г.
Св. Синод реши:
- Църквата при богослужението и при празнувенето на всички празници
Господни, Богородични и на Светиите продължава да си служи, както и
досега, със стария стил.
- Всички актове и книжа, свързани с извършване на Св. Тайнства и
църковни обреди, носят двойна дата
по новия и по стария стил.
Остава едно изключение: Гергьовден винаги е на 6 май.
Следователно понастоящем дните в светските календари са по нов стил –
Григорианския, а дните в църковните календари – по стария стил – Юлианския.
Слизането на благодатния огън в
Йерусалимския храм на Великата събота става само по новия стил на православния
календар.
