събота, 28 декември 2013 г.

Кирило-Методиевския календар 2014г.


Излезе Кирило-Методиевския календарКръщение на Преславския двор. Начална страница на календара
Календар „Лето 2014 от Рождество Христово” издаде Университетът по библиотекознание и информационни технологии.
Основни събития в него са 1150-годишнината от Покръстването на българите, 1000-годишнината от битката при Беласица и кончината на българския цар Самуил и 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

Поместени са миниатюрата „Кръщение на Преславския двор” от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица //ХІІ  в./, пластичен образ на цар Самуил - възстановка по костите,     намерени в базиликата „Св. Ахил” на едноименния остров в Преспанското езеро и портрет на Борис Христов в ролята на руския цар Борис Годунов от операта на Мусоргски.

Официалните празници са съчетани с църковните празници по Календара на Българската православна църква с Празниците на духовността.

Отпечатан е на европейско полиграфично равнище от Печатница ”ДЕМАКС” в 1000-ен тираж . 

Разпространява се като дарение по училища, читалища, университети, държавни и културни институции в страната и чужбина.

  www. zabukvite.org

петък, 13 декември 2013 г.

Ганчо Савов

"НЕ ПАДАЙ ДУХОМ КЪДЕТО ТИ ПАДНЕ"  е юбилеен сборник на Ганчо Савов, издаден от ВТУ. Неин съставител е Валерия Жикова и излиза под редакцията на проф. Христо Бонджолов. Издадена е от изд. "Фабер". Книгата представя широко творчеството на Г. Савов, който преподава във Великотърновския университет от 1997 г. южнославянски литератури, странознание и теория и практика на превода. Тя съдържа творби с различен жанр и характер. В нея още в началото са публикувани стихове на автора, които той е писал в политически затвор в периода 1974-1985 г., към които са прибавени и негови афоризми. Първият текст след началните творби носи заглавие "Културата като оцеляване" и в нея се прави широк анализ на културния живот всред осъдените по политически причини в Старозагорския затвор през 70-те и 80-те години на миналия век. Следва  студията "Неусмирими творци", в която авторът представя антитоталитарната литература в южнославянските страни, респективно авторите и книгите в тях, които са подложени на репресии от комунистическия режим. "Босненско-херцеговинската литература - самобитна и равноправна" е следваща студия, чиято цел е да утвърди самобитността на тази литература, преднамерено представяна за маргинална от режимната литературна критика в бивша Югославия. В книгата са представени и две студии за народния хумор на черногорците и на словенците, каквито за пръв път се появяват не само у нас. В отделен раздел с  художествена публицистика Г. Савов разказва за своите приятелства с няколко от най-видните южнославянски творци - Велко Петрович, Десанка Максимович, Драгутин Тадиянович, Михаило Лалич, Владо Булатович, Изет Сарайлич, акад. Милко Матичетов и Едвард Коцбек. Книгата завършва със статия за единствения драматургичен опит на Иво Андрич. 

            Сборникът е снабден с множество фотографии, факсмилета на наградите на автора, библиография и пр. Книгата е илюстрирана от самия автор.
Ганчо Савов

ФРЕНСКИ БРОЙ НА В. „ЗА БУКВИТЕ”

Университетът по библиотекознание и информационни технологии издава поредния брой 41 на Кирило-Методиевския вестник „За буквите- О писменехь”, посветен на 1700-годишнината на Миланския едикт, с който през 313 г. император Константин Велики потвърждава Сердикийския едикт на император Галерий от 311 г., с който християнството е прогласено за равноправна религия в Римската империя. Отпечатана е патронна икона от Захарий Зограф на черквата „ Св. равноапостолни |Константин и Елена” в Стария Пловдив (ІV в.). Под заглавие „Сердика е моят Рим” писателят Христо Буковски представя останките от Константиновия дворец в София с предложение на същото място своевременно да бъде издигнат внушителен паметен знак за Сердикийския събор от 343 г., на който са заседавали епископи от целия тогавашен християнски свят.
На 1150-та годишнина от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий е посветена
пространна кореспонденция за Х Международен симпозиум „Търновска книжовна школа” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”и от Международния симпозиум „Делото на Св. Св. Кирил и Методий и българският Златен век” във Велики Преслав.
В броя са обнародвани за първи път копия, направени пряко от оригинала на Реймското евангелие – единствен по рода си ръкопис, писан на глаголица и кирилица, прочут като книга, над която са полагали клетва френските крале при коронацията си, чийто първообраз възхожда към Преславската книжовна школа.
Поместено е Приветствие на руския патриарх Кирил до новоизбрания Български патриарх Неофит и кореспонденция за посещението на официална българска църковна делегация в Киев.
Коментирана е енцикликата на папа Лъв ХІІІ от 1880 г., с която е направен опит да бъде оспорен българския принос в спасяването на Кирило-Методиевото дело. Отпечатан е откъс от книга на Иван Дуйчев за Св. Франциск от 1947 г. Под заглавие „Идеята за университет” е поместена академична лекция на монсеньор Енрико дал Коволо при удостояване със званието „доктор хонорис кауза” на УниБИТ.
Художникът Калин Николов в свой очерк разказва за френския художник от български произход Жул Паскин. Енциклопедично е представен „Ренесансовия принц на поетите” Пиер дьо Ронсар, който също има българско потекло. Поместена е снимка на моста „Понт Ньоф” в Париж, опакован от световноизвестния художник Христо Явашев.
Откъс от книгата на Стилиян Чилингиров „Какво е дал българинът на другите народи” , издадена за втори път през 1938 г., разказва за австрийския художник от български произход Йохан фон Канон с негов паметник в Пратера.
Отпечатано е факсимиле от партитурата на тържествен химн в чест на Св. Св. Кирил и Методий от П. И. Чайковски, създаден за 1000-годишнината от Успението на Св. Методий през 1885 година.

Изданието е отпечатано в 1000ен тираж на европейско полиграфично равнище от Печатница „Демакс” и се разпространява като дарение в държавни институции, университети, училища, читалища в страната и чужбина, а също и по Интернет на адре
WWW.ZABUKVITE.ORG


четвъртък, 21 ноември 2013 г.

„Зимовища на душата”

Поетът Димитър Стефанов, родом дряновец , е завършил Карловия университет в  Прага. Години наред той представя в свой превод на български език съвременната чешка и словашка поезия:  антологията „Малка звездна музика. Сто деветдесет и един словашки стихотворения.” /1996/ и антологията „Истината с прекрасно дълги крака. Девет словашки поети.” /2000/. Към тях се добавя сега стихосбирката на  Йозеф Михалкович „Зимовища на душата” – осъществена от издателство „Хайни” с финансовата помощ на Литературния информационен център в Братислава.

ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ПОЕТИТЕ
ЗА ТОВА, КОЕТО ПИШАТ
И НА ПРОРОЦИТЕ ЗА ОНОВА,
КОЕТО ПРЕДСКАЗВАТ

Че нали ще се случи, ще кажете,
какво ли няма да стане отново.
Исус ходеше по света,
само със силата на своето слово
вършеше чудеса,
и то какви, Боже.
Което веднъж се случи,
то и повторно може.
А Щур не беше Христос,
не страдаше, че не е създал държава.
Светът много се промени,
хората си останаха същите.
И все пак ще става,
каквото е писано!

Лев Толстой пред чешки музиканти,
които отиват при него в Ясна поляна:

„Достоевски и аз сме слаби писатели,
защото ние сочим на света какъв е той
вместо да посочим какъв следва да бъде.”


събота, 16 ноември 2013 г.

НАШЕТО МОМИЧЕ ДИЛМА

         Изявление при представяне на новата  книга „Дилма Русеф и Габрово”
                                               Габрово, 12 ноември 2013 г.
Тази книга бе наложително да се появи, за да запамети по габровски със слово и образ едно изключително и радостно събитие – новоизбраната президентка на 200-милионна Бразилия Дилма РусеВА още при първото си посещение в Европа и то преди да отиде в Брюксел за официална среща в Европейския парламент посети родния град на своя баща Габрово,  сбъдвайки  една своя  мечта, като бе посрещната с истински възторг от мало и голямо. И заяви на български език пред всички в двора на Априловската гимназия: „АЗ КЪМ ПОЛОВИН БЪЛГАРКА!”.
И нека поне в Габрово да изписваме фамилното й име  с кирилско  окончание, а не с привичното за по-големия свят латинско „-офф”, както присъства то в световния печат  и в Глобалната мрежа.
Хвала на вездесъщата Милка Пурел и на краеведа Ангел Ангелов, че не се забавиха да съставят този сборник. И на Издателството ЕКСПРЕС – ООД с очарователната собственичка Яна Максимова, най-вече на Марияна Маринова, което я осъществи с любов и професионализъм, в  поредица стойностни издания.
А сдружението „Памет габровска” с тази книга потвърждава красноречиво названието си.
Да разгърнем първен страницата, на която нашето момиче Дилма украсява корицата на най-авторитетното издание в света на бизнеса сп. „Форбс”. Според неговата авторитетна класация тя е ТРЕТА за 2011 г. и ВТОРА по влияние жена в света след Ангела Меркел и оставя зад себе си стотина именити жени от разни страни. (Днешната ни свободна журналистика, която работи по правилото на Трите „С” – Сензация, Скандал, Секс, възприета от медийния магнат Мърдок, пропусна да съобщи тази първостепенна сензация. Може би защото във визитката на Дилма Русеф изрично е упоменато, че тя е лежала 3 години в затвора като   „марксистка революционерка... А какво по-съществено за нас понастоящем има от подобна вест в месеците на омраза и сведено до най-долна граница национално самочувствие!)
Ще повторя разпространеното в 1000-ен тираж и по Интернет чрез Кирило-Методиевския вестник „За буквите-О писменехь” под заглавие „Съизмерване със света”:
Горното събитие  е възмездие за невероятните премеждия, които преживява българският народ през отминалите столетия, оцелявайки на този пренаселен човешки кръстопът, пожелаван от не едно племе, народност или империя, понякога от няколко наведнъж.
То може да се сравнява с изненадващото решение на съдията Ърл Ларсън от Федералния съд в Минеаполис, САЩ, което призна Джон Атанасов, наречен от американската преса „Едисън на ХХ век”, потомък на ямболското село Бояджик, за първооткривател на компютъра.
А можем ли да си представим днешния и бъдещия свят без това средство за съхраняване на човешкия опит! Или без петата по икономика в света Бразилия, която е първата  в състава на новото световно икономическо обединение БРАЗИЛИЯ – РУСИЯ – КИТАЙ – ИНДИЯ, от което доста  зависи днешният свят!
Проверено е: Една истинска габровска работа може да се счита за узряла, само ако в нея бъде замесен поне един японец. Или латиноамериканец. Прибавим ли към седемте милиона българи 197 милиона бразилци ставаме нещо, което има бъдеще.
                                    ДОСТОЙНО И ПРАВЕДНО ЕСТЬ!


петък, 8 ноември 2013 г.

ТОЛСТОЙ ПРЕД МАКСИМ ГОРКИ

Двамата с Милко Кръстев около  стогодишнинта на Априлското въстание се сближихме с Владимир Игнатов от пловдивското село Царацово. Бил известно време младежки деятел, завършил бе Садовското земеделско училище, той работеше като автодиспечер в местния Аграрно-промишлен комплекс. Дарен с литературни наклонности,  с жив усет за история години наред бе събирал всякакви спомени и разнообразни  сведения за Бай Иван Арабаджията – един от най-доверените сподвижици на Васил Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация, „бащата на българските революционерни апостоли” /по думите на Захари Стоянов/. Общувал бе с неговия син Никола и с внука му Димитър, с когото се запознахме и ние с Милко. Разпространихме тези спомени в 200-хиляден тираж като поредица в седмичника  „Антени”, а сетне той ги събра в отделна  книга, която бе издадена в Пловдив през 1998 г. от Издателство „Веда словена”. Ние самите отпечатахме  един голям очерк във в. „Поглед” под заглавие „Мълчанието на Арабаджията” и написахме сценарий за телевизионен очерк, който бе излъчен неколкократно по Българската нацинална телевизия като предизвика необикновен отклик сред пловдивчани, дори една строителна бригада прие Арабаджията за свой патрон и се зае да открие и поддържа гроба му, изоставен занемарен  в градските гробища.
Покрай всичките тия залисии чрез Владо узнахме и за срещата на наши българи в Ясна поляна с руски толстоисти. Те разказвали за срещата на младия Алексей  Пешков, наречен по-късно Максим Горки, с великия Лев Николаевич.
 „Ние, социалистите, ще осигурим  на народа хляб и други благини!” - говорел разпалено той на белобрадия мъдрец.
„И какво ще стане с народа тогава?” – попитал го Лев Николаевич.
Владо ни предаде с руски думи отговорът:
„Разебется и провалится...”
На български:
„Ще се проебе и ще се провали.”
В края на живота си Толстой напрегнато обмисля духовността на новия век като създава свое евангелие. И тръгва тайно за България.

Написано след Десетата писателска среща в София за 100-годишнината на Вазовия писателски съюз, която отбеляза всеобщо отпадане на духовността и усилване на развлекателните дейности с помощта на мощни технически средства за въздействие най-вече над подрастващите 




ПРОЗРЕНИЯ

Относно 10 ноември
В първите месеци след Промяната мъж на средна възраст, отруден човек, нечиновник, живял изглежда по чужбина, в навалица от хора някъде произнася на глас в отговор на общи  разсъждения защо и как  сме стигнали дотам:
-Заради чужденците – ама и от нашия си будалък!...

Човек от новата техническа интелигенция, докато чака на автобусна спирка, добавя свое заключение към разговора на други чакащи:
- За пореден път в България парите отиват у простаците...
Второ първоначално натрупване на капитала – добавка към Маркс. Възраждане на дивия капитализъм.                                                               

В купето на влака, някъде из Розовата долина, възрастна жена, която води внучка със себе си, се включва в общи разсъждения на спътниците си пак относно бързото забогатявяне на някои нашенци:
- Голо на голямо не може!...

Пътнишкият влак за Габрово пътува като трамвай. По средата на деня във вагона има само неколцина. Двама мъже разговарят насаме. Ходят си до местните селца през деня да нахранят кокошките в изоставените си домове и се връщат пак в града.
Неочаквано единият от тях казва:
- Тоя Желю най-добре да иде някъде и да се обеси...
Другият пита сопнато:
-Какво бе, какво не му харесваш?
Отговорът е:
-Ами той залъга младите, че всичките ще забогатеят бърже. Е, някои ще забогатеят...

Личната лекарка докато подписва рецепта уговаря частни уроци за дъщеря си с учител по математика. Учебниците наистина са неразбираеми. В училище не успяват да ги разяснят на децата. . Какво следва: за два часа – двадесет и пет лева. Осмемдесет лева на месеца.
- Считам , че това е нправено нарочно – изрича гласно тя. -. Имам си мое обяснение за това...
А не е ли и здравната реформа, съставена от чужденци, програма за сигурно намаляване на населението, особено възрастното? Един бавен действителен геноцид.

В аулата на Софийския университет представители на Световната банка разясняват реформата в образованието. Дават пари, но имат и условия – да се преправят учебниците като  се изхвърлят от тях разни робства, владичества, войни и прочие.
Застава на катедрата Николай Генчев – виден наш изследовател на миналото и националния ни характер, възпитал поколения млади историци.
- Ние сме древна цивилизация – не забравяйте това! – изрича той гневно пред полупразната зала.


Ами идеята за „реалните граници” на земеделските земи при раздаването им на отдавна изчезналите им собственици?...


 
фестивал на хумора в Габрово

петък, 1 ноември 2013 г.

Ден на будителите

Пред Деня на народните будители - 1 ноември Университетът по библиотекознание и информационни технологии издава брой 40 на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”.

1700-та годишнина на Миланския едикт, с който  Константин Велики утвърждава християнството равноправно вероизповедание с останалите религии и предопределя неговата водеща роля в духовността за цяла Европа през следващите векове, е представена с кореспонденция от международен конгрес в Милано и международен симпозиум в град Ниш, Сърбия, придружени с латинския текст на императорския указ. Писателят Христо Буковски настоява да се отдели съответното внимание на Сердикийския събор от 343 г. – втори след Вселенския събор в Никея.

На 1150-та годишнина на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука е посветен обширен репортаж за Третия международен конгрес по българистика в София. Наследството на Преславската книжовна школа е подкрепено с нов немски превод на „Азбучна молитва” от Константин Преславски и негова предполагаема творба, писана в  Моравия. Хипотеза за българския оригинал на илюстрациите в Симеоновия „Изборник” от 1073 г., очерк от полския учен Мирослав Лешка на тема „Симеон Велики и Византия”, „Слово за Възнесение Господне” и „Похвала за Въздвижение на Кръста” от Йоан Екзарх. Отпечатан е очерк за чешкия художник Алфонс Муха – автор на цикъла „Славянска епопея” и цветни факсимилета на картината „Цар Симеон Български – зорница на славянската писменост”. Очерк на Калин Николов за българския художник проф. Тодор Варджиев представя съвременото битие на кирилицата.

Информация за официалното посещение на Българския патриарх Неофит в Москва и посещението на Руския патриарх Кирил в Зографския манастир на Света гора обогатяват броя.

За 200-годишнината от Успението на Св. Софроний Врачански е цитиран протокол от заседание на Светия Синод от 31 декември 1964 г., с който той е провъзгласен за светец на Българската православна църква. Съобщава се за националното честване с молебен в храма „Св. Александър Невски” и тържествено събрание в Българската академия на науките.

Представена е Енцикликата „Мир на земята” на папа Йоан ХХІІІ – Анджело Ронкали, епископ Месемврийски с научна конференция в БАН за  50-годишнината от нейното огласяване.

Представена е и първата енциклопедия „Еврейските общности в България”. Поместен е разговор с Елисавета Багряна за преславския „Шестоднев”.

Броят съдържа информация за международна конференция в София,  международни проекти на УниБИТ, Деня на книгата и авторското право, поздравление до избраната повторно за генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, некролог за големия европейски българист Норберт Рандов.

Изданието е отпечатано на най-високо полиграфично равнище от Печатница „Демакс” в 1000-ен тираж. Разпространява се като дарение по училища, читалища, университети и културни институти у нас и в чужбина и може да се проследи в Глобалната мрежа на адрес: www.zabukvite.org 


четвъртък, 31 октомври 2013 г.

папа Николай І

КАКТО ВИ Е УГОДНО
Отговори на папа Николай І по допитванията на българите
/866/
Каквото и да помисли жена ти против тебе или да ти стори, дори и да те наклевети, не трябва да я отхвърлиш, освен в случай на прелюбодеяние, нито изцяло да я намразиш...

Същото трябва да се съблюдава и спрямо роба, който наклевети господоаря си пред първенците...

Вие питате освен това дали е позволено на мъжа през нощното и дневното време на Господния ден да се събира с жена си, сиреч  да спи с нея...

Колко дни мъжът трябва да се въздържа от своята жена, след като му роди син...

Вие заявявате, че сте имали обичай, когато сте се решавали да обвържете някого с клетва за някаква работа, да слагате пред себе си меч и в него да се зклевате..

Ако бъде хванат крадец или разбойник и откаже онова, що му се приписва, вие твърдите, че у вас съдията го бие по главата с бич и друг боде ребрата му с железни шипове, докато изтръгне от него истината...

Вие заявявате, че когато сте влизали в сражение, досега обикновено сте носили като военно знаме конска опашка...

Освен това вие се допитвате дали трябва веднага да пътеглите, щом дойде вест, че е нужно да вървите на война, или има известно време, в което не трябва да се отправяте на война...

Вие заявявате, че има обичай в отечеството ви да се изпраща от вашия господар, преди да пристъпите към сражение, един проверен и благоразумен мъж, който да прегледа всички мъже, коне и вещи, които са необходими за сражението; и оня, у когото те се окажат немарливо приготвени, се наказва със смърт...

Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвте заклинания, игри, пеяния и всякакви гадания...

За ония обаче, които отказват да приемат благото на християнството и принасят жертва на идоли или свиват колене пред тях, нищо друго не можем да ви посъветваме, освен да ги убедите в правата вяра...

Вие питате дали жените ви могат да носят гащи...

Редно е да се къпете и в петък, за да поддържате велелепие и на тялото, и на духа...

В крайна сметка вършете всичко, както ви е угодно.

петък, 13 септември 2013 г.

СНИМКИ ОТ ДРЯНОВО


Ул. Пенчо Черковски


Танановата къща


Танановата къща 

Ромуновата къща

Икономовата къща

Старото читалище


Ц-ва Св. Никола
Снимки от преди три-четири години от моя архив при последното ми ходене в Дряново. Какво ли е сега. Може би по-хубаво.......  Пепа Пехливанова  - Манастирска -Blogmasters

ЛАФЧИЕВА КЪЩА -ДРЯНОВО

 
Лафчиевата къща е уникален архитектурен комплекс, национален паметник на културата. Тя е единствената в България запазена триетажна жилищна сграда в традиционен архитектурен стил от възрожденския период. Построена е около 1840 г. от дряновския строител майстор Кольо Гайдаржията и е известна като "къщата без пироните". Това е факт, тъй като в цялостния строеж на внушителното триетажно здание не е използван нито един пирон или желязна скоба.
В действителност това са две къщи - близнаци, Лафчиевата и Перевата, които са свързани от гледна точка на фасадите в цялостна архитектурна композиция.

Те са замислени и изпълнени като стени на една постройка. В приземието е мястото за стопанска дейност - дюкяни, складове, мазета. Всеки следващ етаж е издаден над долния с еркери и конзоли. Оригинално е решена фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата.
Майсторът е обособил едно преходно към двора многофункционално пространство, за да разшири обема на затворения между високи оградни зидове терен и го обедини с жилището. В Лафчиевата къща впечатлява не само перфектната зидария, традиционна за местните майстори и находчивите решения на плана, но и елегантната, изискана работа с дървото и употребата му в интериора. Вратите са засводени, таблени; стенните долапи са с изчистени линии и класически пропорции. Украсата е оскъдна - малка стилизирана розета на част от вратичките на долапите и т. н. "слънце" на тавана в гостната стая. Майсторът не се увлича по прекомерната пищност и разточителство на възрожденската резба. Той използва строгата форма, правата линия и естествените багри на различните видове дърво. Комбинира светло с тъмно, наковава върху гладкото огледало на тавана профилирани летвички, малки резбени мотивчета и зъборезбени корнизи.
Интериорите са оформени с мебели и предмети на бита, местно производство и внос от Западна Европа. Показан е домашния занаят тъкачество и колекция тъкани и облекло, характерни за Дряновския край.


Тук се намира и музейната експозиция "Градски бит от края на 19 и началото на 20 век". В момента, в приземния етаж е оформено малко фотографско студио (Ретро фотоателие), в което туристите и гостите на града могат да облекат традиционна дряновска премяна и да си направят ретро снимки за спомен.  / Дряново News/

неделя, 8 септември 2013 г.

ФИЧЕВИЯТ ШЕДЬОВЪР

Бележитият наш възрожденец Майстор Колю Фичето е имал остър усет за ставащото него време по Европа. Той не е отминал и 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий. Белязал я е по своему за столетия  напред със своите черкви.

През 1861 г. той гради на търновския хълм „Вароша” черквата „Св. Св. Кирил и Методий”.

През 1867 г. изгражда в Свищов Съборната черква „Св. Троица”. Тя е открита с внушително държавно празненство по повелята на Русенския валия Митхад паша, който го удостоява със султански медал. Участват висши държавни сановници и един полк турска войска.

Безспорен шедьовър на Фичето е неговата последна черква „Св. Св. Константин и Елена”, вдигната върху основите на черква от Второто българско царство край Янтра срещу хълма „Царевец”. Над главния й вход стои каменна плоча с надпис:
„Благословением Отца и поспешением Сина и содействием Светаго Духа възобнови се сей священний храм по имя Светих равноапосталов и Боговенчаних царей КОНСТАНТИНА и ЕЛЕНИ святим мученици и святий великомученик Димитрий трудом и прилежанием жителей, помощию же трудолюбивих еснафов сего града Тернова, собствено же махлени, принадлежаще на святаго храма сего.
В ЛЕТО ОТ РОЖДЕСТВА ХРИСТОВА  1873, ОКТОМВРИЙ 7.”

Нейното освещаване става при най-голяма тържественот от първия български владика Иларион Макариополски.
През 1923 г. по недотам ясни съображения черквата приема официално посвещението „СВ. ЦАР БОРИС” – единствената българска черква, посветена на Покръстителя.
Фичето се черкува в този храм и през 1881 г. в нейната кондика (наречена „метрическа книга) някак си между другото, най-отдолу на страницата, е отбелязано:
„18 НОЕМРИЙ. ПРЕСТАВИ СЯ ДЯДО НИКОЛА ФИЧИ.”

В черквата се намира гробът и на владиката Панарет Рашев.
Подобно на свищовската черква, и тук при входа има две въртящи се дървени колони заради честите земетресения, които са ставали тук, което бележат  и  особени вграждания в стените на царската крепост.
Патронната икона  на черквата  е дело на зографи от Тревненската живописна школа – ученици на папа Витан Стари. Върху стените й има стенопис с образите на Св. Св. Констатин и Елена.
Историята на тази забележителна черква предава известният търновски краевед Йордан Кулелиев в своя книга, издадена през 1942 г. Той я познава отблизо, понеже известно време сам е живял и свещенодействжал в нея. Тази книга е повторена през 2004 г. от търновското издателство „Фабер” в поредицата „Търновски църкви и манастири”.


ц-ва Св. Св. Констатин и Елена - В.Търново

събота, 7 септември 2013 г.

ДИЧО ЗОГРАФ /Кръстев/

                                                                                
Кичевският манастир поддържа тесни връзки със светогорския „Зограф” от векове

Манастирът „Св. Богородица Пречиста”  се намира северно от град Охрид, на 12 км от Кичево. В ранни времена на същото място е бил Крининския манастир, който през ХІХ в. е построен наново. Той е упоменат  в една Зографска хроника, а също от йеромонах Кирил Пейчинович.
В продължение на дълги години светилището е важен културно-просветителски център. В него богослужението се е водило на църковнославянски езиик. Почитан е едновременно и от християнското, и от мюсюлманското население в Западна Македония  до наши дни.
Храмовият празник е на 21 септември /следвщата неделя след Празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен  - Кръстовден/.
През 1558 г. манастирът е опожарен, а след четири години е възстановен и стенописан от зографа Онуфрий. Разрушаван е на няколко пъти и е бързо възстановяван. За това свидетелства следният надпис:
„Фреските са изписани от ръката на господин Онуфрий... по времето на султан Сюлейман в годината 1564 след Христа от Адама.”
 В манастирската кондика, написана през 1847 г. от Хаджи Симеон от Лазарполе,  има бележка, че през 1843 г. светилището е изгорено до основи, но черквата оцелява, понеже е изградена от камък. През 1848 г. е построена днешната черква с помощта на хора от цяла Западна Македония.
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот описва манастира в „Цариградски вестник” с неговите 40 стаи, три големи кули, чешма със студена вода, широк двор, ограден със здрави стени, черква, извисена в средата с високи стени като светогорски манастир.
Майсторите, съградили тази забележителна обител, са дошли от село Луково край  Струга след като са построили черквата в Лазарполе.
Знае се, че църквата е осветена  през  1848 или 1849 г.,  според един надпис, който изписва Дичо Зограф от Тресонче по време на стенописването на черквата при игумена хаджи архимандрит Теодосий.
Стенописите са правени на два етапа. Те представят сцените „Въведение на Богородица в храма”,  „Мама Деница и Влади”, „Христос Пантократор”, „Апостолски събор” и други.
Авторът на фреските в олтара съобщава името си:
„ИЗПИСАЛ  ДИЧО  ЗОГРАФ  ОТ  СЕЛО  ТРЕСОНЧЕ.”
Останалите стенописи са правени трийсетина години по-късно.
На южната стена е разположена eдинствената по рода си фреска „Св. Седмочисленици”.
След закриване на Охридската архиепископия през 1767 г. просветителската роля на манастира възприема идеите на Дамаскин Студит за обучаване на народа на говорим език.
Монасите от манастира продължават да поддържат от векове тесни връзки с манастира „Св. Георги Зограф” на Света гора.

В едно свое псмо до Стефан Веркович тоя се подписва
„Дичо зограф Болгарин”

ДИЧО ЗОГРАФ /Кръстев/
/1819-1872/

Роден в Тресонче, Дебърско. Баща му Кръсте е резбар. Учи при баща си, с когото работят заедно  в началото на 40-те години на ХІХ век. Рисува в почти цяла Македония и  Североизточна България. Първите му икони са в Лазарполе, Дебърско. В периода 1840-1847 г. работи в Албания. През 1847 г. рисува икони в манстира „Св. Никита” край Скопие. В манастира „Св. Богородица Пречиста” има датирони негови икони от 1848, 1853,1856, 1864 и 1865 г. Рисува в Черешово, Скопско /1854/, в Скопие /1857/, Глуво, Скопско /1855/, Куманово /1856/, Долно Водно, Скопско /1857/, Враня /1860/, Охрид /1862,1864/, Кула /1863/, Градец, Видинско /1867/. Прави опити и в светската живопис.

Енциклопедия „Българска възрожденска  интелигенция”, Държавно издателство
„Д-р Петър Берон”, София, 1988.

Кичевски манастир

събота, 31 август 2013 г.

Наистина право дело

Месечно обществено-педагогическо списание продължава възрожденската традиция на границата между ХІХ и ХХ век

„Моралното и материалното подобрение на учителя е дело на самия него и на всички угнетени и онеправдани.”
Мото на списанието

През януари 1898 г. книжарницата на Боню Лунгов в Дряново издава първата книжка на ново месечно списание, което след осем годишнини прераства в списание под название „Образование”. През следващата година продължава да го издава книжарница „Наука” в Габрово. Негов редактор-отговорник е Досю Негенцов.
Виден български педагог  и общественик, родом от Габрово, дългогодишен деятел на Българския учителски съюз, публицист и редактор на много педагогически издания, между които са  „Учителски другар” /1895-1898/, „Право дело” /1898-1905/, „Учителска мисъл” /1919-1934/ и др. Негово дело е първият пълен превод на „Наемен труд и капитал” на Карл Маркс на български език, издаден през 1895 г. От същия род е и писателят Ран Босилек с рождено име Генчо Негенцов.
Сп. „Право дело” успява да поддържа уважението на своите съмишленици и представя чрез своите страници сборник от разнообразни публикации като продължение на възрожденския култ към просвещението и вярност към  делото на Васил А прилов и Първото новобългарско училище, сложило начало на стратегическа програма за духовно обновление на народа ни. Още в първите книжки са отпечатани материали относно живота на народния учител, както и непосредствените задачи на новосъздадената учителска организация. Духовна близост с Възраждането издава  публикацията „Пред нравствения лик на бореца” /по случай 25-годишнината от гибелта на Васил Левски/.  Тя съдържа остри сатирични  нападки спрямо властващите, които бързат да се отдалечат от заветите на възрожденците, и призива „Учителю, поклони се пред светлия лик на бореца и обещай си да продължиш делото му!” По това време Министерството на просвещението издава разпореждане да се посвети един учебен час, за да се разправи на учениците за живота и дейността на Апостола, както и информация за чествания в градове и села.
Редом с информации за битието на френските учители и Германския учителски съюз, както и за детските библиотеки в Англия, съставени от Боню Лунгов, е отпечатана рецензия за новоизлязлата книга на Йордан П. Тодоров „Възспоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 г.”, в която са цитирани стиховете на белочерковския учител Бачо Киро, декламирани на турски език пред съда в Търново, със заключението: „Не е ли престъпно от страна на съвременния български учител да стои пред лика на тия безкористни народни дейци!”
Габровският учител Кирил Рачев предлага да се въведе нов учебен предмет  под название „РОДИНОВЕДЕНИЕ”. В публикацията „Денят 11 май до Освобождението ни” авторът Н. Ив. Ванков прави обзор на появата и лавинното разпространение на Кирило-Методиевския празник като идейна сърцевина на просветното дело през Възраждането и след това.
Постоянна тема на изданието е  изложението на педагогическите идеи на руски писатели и мислители -  Белински, Добролюбов, Толстой, Чехов.
  
Списанието издава библиотека от избрани книги, сред които и книгата на Херберт Спенсер „Умствено, нравствено и физическо възпитание” в справка с нейния английски оригинал и внушението: „Нека читателят да допълни автора там, дето той е доста кратък, и да работи със собствения си ум над нея”.
Осъществена е една съществена обществено-педагогическа мисия на границата между ХІХ и ХХ  столе 

Николай Гумильов

Словото
Николай Гумильов

И когато над земята нова
скланял благосклонно Бог глава,
слънцето са спирали със Слово
градове рушили със Слова.

И орел не плесвал със крилете,
скривала луната своя лик,
ако – като зарево в небето –
Словото изплавало за миг.

За живота прост били числата
като скот, запрегнат във ярем –
може всеки смисъл на земята
с умното число да предадем.

Патриархът, белобрад и важен,
покорил в света Добро и Зло,
щом не знаел с дума да го каже,
очертавал в пясъка число.

Но забравили сме, че с „Осанна”
слави Словото светът убог.
И в Евангелие от Йоана
казва се, че Словото е Бог.

Ние сме му сложили юздите
на ограничената си плът
и като във кошер пуст пчелите
гадно мъртвите слова вонят.

Преведе от руски  език
 Станислава Миланова

Приписка от редактора. Дъщерята на поета  Александър Миланов защити през 1989 г. в Катедрата по русистика на Свети Климентовия университет дипломна работа за поетите от т. нар. Сребърен век в руската литература от началото на ХХ столетие и първа се зае да превежда на български език стихове на Николай Гумильов.
По това време разстреляният по погрешка царски офицер по време на Кронщадския метеж в Петроград през 1918 г., споделил рано съдбата си с поетесата Анна Ахматова, беше напълно неизвестен за съвременния читател у нас.

 Чуха неговото име участниците в Международния научен симпозиум за Йоан Екзарх в Шумен през септември 1978 г. Неочаквано в своя доклад словенският славист проф. Малик Мулич рецитира горното стихотворение. То беше вградено съвсем  естествено в обсъждането на наследството от Преславската книжовна школа, сложила начало на цялата славянска култура.

петък, 30 август 2013 г.

Очаквайки Пророк Илия


Струваше ми се, че виждам палатки въру пясъците; евреите голи под палещото слънце, яростно дискутират за нас, за нашето  съществование – Мойсей и Бог.
Баща ми вдига чашата и ме изпраща да отворя вратата.
В един часа, толкова късно да отворя вратата, външната врата, за да влезе Пророк Илия.
Един сноп бели звезди, посребрени на фона на белия велур на небето, прониква в  очите и в сърцето ми.
Но къде е Илия и неговата бяла колесница?
Може и все още се бави на двора и под вида на мършав старец, на прегърбен просяк с торба на рамо и с тояжка в ръка ще влезе у дома?
„Ето ме. Къде ми е чашата с вино?”...
Веднъж, на Великден, художникът Виневар ме бе поканил на масата си. Отражението си от горящите свещи, техният мирис, смесващ  се с тъмната охра на тена на Виневар блестяха в стаята. Жена му, която издаваше заповеди с усмивка, сякаш слизаше от някоя фреска на Веронезе.
Вечерята блестеше в очакване на Пророк Илия.

Марк Шагал

 Реч, произнесена в САЩ в тесен кръг ( май 1963 г.)

В продължение на стотици и хиляди години животът на човека е бил по-лесен, отколкото сега, много по-лесен в морален смисъл. Човек се облягал на една или друга нравствена основа, която пускала корени в него самия. Като разглеждаме творенията на  отдавнашните и древните епохи, ние откриваме в тях определено разбиране, концепция за света, изразена толкова ясно, че няма място за съмнения.
Но вече много и много години с нарастващо постоянство предишните концепции за битието и мирозданието започват да се оказват неспособни повече да възвишават човека и да изпълват вътрешния му живот. И това не достига на съвременния човек не само в творчеството му, но и за всекидневното му съществуване.
Като говоря това, аз не изпадам в песимизъм.  Няма сила, която да ме накара да застана на пътя на недоверието в човека, още повече, че аз дълбоко вярвам във възвишеността на самата природа.
В същото време съм убеден, че човешкият избор, ходът на живота и историческото развитие често пъти са резултат от определени космически влияния, на които е подложено както човечеството, така и отделната човешка съдба...
В разстояние почти на 2 000 години ние сме черпили енергия от този резерв, който ни е подхранвал, предпазвал и придавал съдържание, смисъл на целия ни живот. Но през последното столетие в този енергетичен резервоар се образува пукнатина. Елементите, от които се състои тази енергия, започнаха да се разпадат и хората по друг начин започнаха да виждат такива понятия като Бог, перспектива, цвят, Библия, форма, линия, традиция, хуманизъм, любов, вярност, семейство, училище, възпитание, пророци, а също и Христос. А може би самият аз съм се поддал на съмнения?...
Библията е най-великото в света произведение на изкусгвото. Тя съдържа в себе си най-висшия идеал на човешкото битие на планетата Земя.
   Из книгата „Моят живот”, Париж (1970 )