НЕКА СЕ ЗНАЕ!

 За 100-годишнината от гибелта на Васил Левски новосъздаденият седмичник за политика и култура „Антени” отпечата в 200-хиляден тираж извлечение от протоколите на съдебния процес в София. Дотогава те бяха известни само на тесен кръг специалисти чрез изданието на Народната библиотека от 1959 т. Публикацията предизвика необикновен интерес сред читтилите.

Редакцията обяви издирване на неизвестни  и малко известни сведения за Левски и дейността на Вътрешната революционна организация.

Най-ценните постъпления бяха пространни разкази за Новоселската република от 1876 г., изградени по стенографски записки на участници в нея от 20-те години, спомените за Иван Арабаджията от Царацво,  записки на Генчо Динчов от Елешница, писма на поп Минчо Кънчев от диарбекирската тъмница.

Последваха самостоятелни издания:

 Михаил Лазаров „Девет глътки свобода”,  Държ. изд. „Георги Бакалов” –Варна /1983/;

Владимир Игнатов „Бащата на апостолите” Държ. изд. „Славена”-Пловдив /1992/;

”Дни на борба горда”. Съставители Милко Кръстев и Илия Пехливанов. Държ. изд. „Христо Г. Данов” – Пловдив /1976/;

„Достойно есть”. Песнопения и ракази на очевидци за Април-1876. Любимото песнопение на Васил Левски. Изпълнение на камерния състав „Иван Кукузел” с худ. рък. Таня Христова. Съвместно издание на „Антени” и „Балкантон” /1876/.

 Имаше и непредполагани неща...

Дойде един ден късно следобед  в редакцията на ул. „Хан  Крум” № 12 дребен човечец. Той носеше странно обратно излъчване.

- Нали издирвате сведения за Левски – каза той. – И моят дядо  е участвал. Когато турците строили бесилката, той дал греди за нея от неговите...

Останах втрещен. Човекът си отиде. Можеше ли да се измисли това, което той извести!

Остава да поразсъждаваме върху написаното от проф. Кръстьо Кръстев в сп. „Мисъл” навремето:

„Левски е такова дълбинно извержение на народнта душевност, което науката е безсилна да обясни.”

Прословутите четири питанки след думата „НАРОДЕ” в джобното тефтерче, които някои обичат непрестанно да припомнят, си остават нерзгадани. Случайно ли е, че те са изписани по пътя от София за Бистрица.? И цялата страница след тях е оставена празна. За дописване...

                                                                                                                

Написано в дните около 140-та годишнина от гибелта на Васил Левски – когато отново зашумоляха страниците на българската история. По улици и площади тръгнаха разгневени  млади и стари, носейки потрета на Апостола и плакати с негови откровения. Това досега не се беше случвало.

ДОСТОЙНО ЕСТЬ ВЪВ ВЕЧНИЯ ГРАД

Първият благослов на новоизбрания Българския патриарх Неофит 24.февруари 2013г.
 Снимка Борислав Николов

РИМ, от пратеника на в. „ЗА БУКВИТЕ” Илия Пехливанов

    Бр. 2 / декември 1979 г.

Тазгодишният 24  май събра в сърцето на Вечния град десетки българи – не само от родината, но и от различни страни на Европа. В този рядък момент средоточието от паметници на световната история и култура спомагаше да се усети непреходното  в апостолското дело на братята Кирил и Методий.

Седмица преди това в най-голямата зала на площад „Венеция” бе открита изложба с български икони от ІХ-ХІХ век, предизвикала изненада и възхита в

десетина световни столици.

В самото навечерие на празника вратите на Ватиканската апостолическа библиотека, векове наред пазила загадъчно мълчание, се разтвориха, за да покажат пред посетители от цял свят свидетелства за величието на българския дух. В Сикстинската зала – най-тържественото място за такива случаи, върху чиито стени може да се види образа на Константин Философ редом с кирилските писмена – бе открита изложбата „Ватикански ръкописи и документи за историята и културата на България”. В словото си проф. Александър Фол - водач на официалната българска делегация, заяви, че „България е вероятно най-старата държавна организация в Европа, която съществува и днес”. И още същия ден в. „Осерваторе романо” с пълно доверие подчерта това заключение.

Свещените български книги, разтворени в стъклените витрини, всъщност бяха безспорното доказателство за това.

Най-голямо вълнение будеше поклонението пред гроба на Св. Кирил в подземията на базиликата „Св. Климент”. Тържествената възхвала на славянските първоучители, изпята вдъхновено на това съкровено място от хор „Йоан Кукузел” като пратеник на Българската православна църква, не може да се предаде с думи.

Новоизбраният глава на Римо-католическата църква папа Йоан  Павел ІІ даде във Ватикана 40-минутна аудиенция на българската делегация като произнесе слово на френски език.

Един истински български празник не може да мине без импровизации. Когато нашите певци разглеждаха катедралата „Санта Мария Маджоре”, научавайки, че там преди 11 века братята Кирил и Методий и техните ученици са отслужили над  първете ни книги литургия на славянски език, огласиха величествения храм със съкровени старобългарски песнопения.

А на празничната трапеза в Секретариата за християнско единство, пред самите стени на Ватикана, прозвуча любимото „Достойно есть” на Апостола Левски, изпято от архимандрит Неофит.

                                                     

24 февруари 2013 г.

Имаме ПАТРИАРХ - неговото име е Н Е О Ф И Т!

Достойно есть!

На многая и благая лета!

БОРИС ХРИСТОВ ЗАПИСВА РОДОПСКИ ПЕСНИ

Борис Христов в ролята на Борис Годунов

Бас № 1 на ХХ век Борис Христов пее молитвено на църковно-славянски език  по световните сцени православни песнопения като „Хвалите имя Господне”, „Нине отпущаещи” и „Разбойника благоразумнаго”. Негова неосъществена мечта остава намерението фирмата „Хиз майстър,с войс” да издаде няколко грамофонни плочи с български фолклор.

Успява да запише единствено  две родопски песни ”Айшенко, кузум хубава” и „Добре ми дошъл, деверко” и една македонска песен. Това става през 1944 г., когато той държи неуспешно изпит във Виенската опера.

С писма до близките си в България той уговаря да получи нотни записи от творби на Марин Големинов и Филип Кутев, които много харесвал.

Тези сведения днес стават известни чрез книгата на Пенка Касабова ”Любов и талант. Младостта на Борис Христов.”, която  „Литерапринт” АД с подкрепата на Община Стара Загора издаде през 2012 г. с редактори Леда Милева и Боян Николаев.

На младини Борис Христов пее дълго време в хор „Гусла”. Според неговото завещание „гусларите”  изпяват на гроба му в София народната песен „Булка върви из гора зелена” /повече известна като „Черней горо, черней, сестро”/, която проф. Александър Балабанов оценява като щедьовър на  световната лирика.

Съвременници твърдят, че  той е обичал да пее македонската песен „Дафино вино”, напомняща за родния край на неговия баща Кирил.

Да припомним, че той изпява пред студенти по българистика в Болонския университет на старобългарски език творбата „За буквите” от Черноризец Храбър през месеците, в които  България е обвинявана без доказателства в опит за покушение над папата.

Горното представя съчетаването на древно езичество и ранно християнство, което е сърцевина на българската култура през отминалите векове до днес. То става насъщно и заради предстоящата 100-годишнина от рождението на Борис Христов, която се очаква да бъде вписана в Календара на ЮНЕСКО за 2014 година.

Единствените по рода си записи на двете родопски песни се съхраняват в Националната фонотека – Златния фонд при Българското национално радио и е наложително да зазвучат наново.

http://www.youtube.com/watch?v=GmJaY5_T15o