ЗА БУКВИТЕ ПО БНТ

И защо следваше да се харчи цял един час скъпоценно телевизионно време на първото предаване по Първа програма  относно основния български влог в европейската култура, за да се води безсмислен разговор с един господин, който си позволавя да не уважи търсенията на поколения учени и изследователи на Средновековието  от разни страни в продължение на два века!

Маргарет  Димитрова, като един от най-дейните днешни кирилометодиевисти  и Пламен Павлов с опита си на водещ телевизионно предаване по друга гледана и в странство  телевизия се опитаха да насочат донякъде  разговора към главното: двете старобългарски азбуки са  създадени като средство за християнизация на половин Европа; в тях е закодирано Христовото учение по неповторим начин; с изкования по такъв начин нов език са пренесени от Византия към славянския свят ценности от най-сложните философски творби на древната литература. (А дали братята Кирил и Методий имат български произход е второстепенен и третостепенен въпрос наистина.)

Появява си реална опасност  предстоящият Трети конгрес по българистика в София, който ще заседава тъкмо около Кирило-Методиевия празннк, да бъде отклонен в погрешна и непродуктивна посока!

/Не за пръв път се отваря дума: „Българи ли са Кирил и Методий?”. Някои твърдят дори, че те са от рода  Дуло. Наши приятели от чужбина се гаврят по този повод с нас: „Добре, Кирил е българин, а Методий - грък...”/

Написано на ранина във вторник сутринта, 14 май 2013 г.

                                                                   

УМБЕРТО ЕКО

Виден писател и философ-семиотик, преподавател в Болонския университет

„Изпитвам голямо любопитство към древните български букви. Поразен съм от графическото съвършенство на глаголицата. Нейната символика – т ТРИЪГЪЛНИК, КРЪГ, КРЪСТ – е твърде многозначителна. Това не може да бъде случайно.

Средновековният „Физиолог” е истински бестселър за онези времена, когато  всички хора са четели книги. Той представлява своеобразна енциклопедия на животните, разглеждани като религиозни и морални символи. Особено ценни са онези животни, които вече са изчезнали от земите ни. Например лъвът, подгонен от ловци, заличава дирите си с опашка.

Не е ли това символът на Христос, който изкупва нашите човешки грехове?

Целият средновековен свят вярва, че животните от „Физиолога” наистина съществуват.  Тогавашните хора са убедени, че лъвът има по-голямо въображение от своя преследвач. Това е една много уместна метафора на средновековната култура.”

Умберто Еко е провъзгласен за почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, декември 1992 г.

АНТОАН МЕЙЕ

Френски славист /1866-1936/

 „Кирилицата е една от най-съвършените писмени системи в света.”

ГАБРОВО ПРЕЗ 7О-ТЕ

 Очерк на Мерсия Макдермот в английско списание

Видната съвременна българистка проф. д-р Мерсия Макдермот неотдавна навърши 87 години. Тя живее понастоящем в английското градче Уортинг, северно от Лондон на брега на Ламанша. Есенният брой за 2012 г. на списание, издавано от Асоциацията „Уйлям Морис”, публикува неин пространен очерк за Мерсия Макдермот под заглавие „Заводи подкрепят изкуството и възможностите за развлечение:  възспоминания за социалистическа България.

 Специално за читателите на в. „100 вести”авторката предостави копие от този очерк.

 Преди 40 години един български журналист ми подари материали за Габрово и илюстрована картичка с картината „Васил Априлов и габровски първенци даряват за ново училище”. Това възбуди у мен интерес да видя самата картина. Преди това бях при  художника Цанко Лавренов в неговия софийски дом.

Заедно с моя приятелка – деятел на английските профсъюзи посетихме тогавашния Електротелферен завод „Подем” в северната промишлена зона на града. В приемната на завода  ни показаха картината, поставена в специална витрина пред панорамен изглед на възрожденско Габрово. Разгледахме с удивление и каменната стена в двора, върху която са изсечени ключови събития от българската история от основаването на българската държава през 681 г. до наши дни, древни сентенции и стихове на видни български поети. Това наистина е твърде необичайно и значимо за един завод, красиво и вълнуващо. Изказахме своето възхищение пред домакините, а те скромно отвърнаха, че това е присъщо  за габровските работници, които са предприемчиви по природа  и пълни с всякакви подобни идеи.

В града е построен внушителен Дом на културата. Негов автор е архитектът Карл Кандулков,  председател на градския народен съвт, който през своята младост като студент в Германия попада като затворник в концентрациония лагер „Бухенвалд” и успява да избяга оттам при един масов разстрел. Трудно е той да  бъде  намерен в своя кабинет, понеже непрестанно обикаля града със свои нои проекти в ръка.

Една от неговите най-необикновени идеи е да преустрои бивша фабрика като международен Дом на хумора!

Тук вече се уреждаше биенале на хумора и сатирата и карнавал, в чието начало, естествено, върви кукла на огромна котка – символът на Габпово,  с двамина мъже отстрани, а нейната  опашка се отрязва ритуално под всеобщи радостни възгласи. Аз и моята дъщеря Александра бяхме сред първите посетители на Дома. Разгледахме току-що откритите изложби и галерии в него и получихме честта да се разпишем на първата страница в Книгата за почетни гости.

Видимо през 70-те години  Габрово изглежда беше образец за другите български градове и се доближаваше до моята собствена представа за един социалистически град, отколкото само място за развлечение и забавление. Завод „Подем” и Домът на хумора не бяха изолирани примери за това. Целият град беше обзет от нови идеи и  самочувствие. 

Стремежът към новото обаче не означаваше да се забрави старото. Съхранен бе един стар  квартал в центъра на града с часовникова кула.  Стари занаяти оживяха в етнографски парк  със стари къщи и работилници, в който посетителите  можеха да видят воденичари, златари, обущари и много други майстори, които работят с традиционни инструменти и техника, включително падаща вода. На всичко отгоре тук дори имаше двойка от котките Манкс – подарък от Спикера на парламента на о-в Мен в Ирландско море Джордж Керуиш, който бе посетил официално Габрово със своята съпруга.

А какво собствено .се случи след всичко това, че капитализмът се върна отново в България, аз самата не знам, но  се боя, че не е на добро. Възвърна се безработицата.  Високо образовани млади българи тръгват да търсят препитание в чужбина.

Извлечение от очерка направи със свои думи Илия Пехливанов.