Поетът Димитър Стефанов,
родом дряновец , е завършил Карловия университет в Прага. Години наред той
представя в свой превод на български език съвременната чешка
и словашка поезия: антологията „Малка
звездна музика. Сто деветдесет и един словашки стихотворения.” /1996/ и
антологията „Истината с прекрасно дълги крака. Девет словашки поети.” /2000/.
Към тях се добавя сега стихосбирката на
Йозеф Михалкович „Зимовища на душата” – осъществена от издателство
„Хайни” с финансовата помощ на Литературния информационен център в Братислава.
ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ПОЕТИТЕ
ЗА ТОВА, КОЕТО ПИШАТ
И НА ПРОРОЦИТЕ ЗА ОНОВА,
И НА ПРОРОЦИТЕ ЗА ОНОВА,
КОЕТО ПРЕДСКАЗВАТ
Че нали ще се случи, ще кажете,
какво ли няма да стане отново.
Исус ходеше по света,
само със силата на своето слово
вършеше чудеса,
и то какви, Боже.
Което веднъж се случи,
то и повторно може.
А Щур не беше Христос,
не страдаше, че не е създал държава.
Светът много се промени,
хората си останаха същите.
И все пак ще става,
каквото е писано!
Лев Толстой пред чешки музиканти,
които отиват при него в Ясна поляна:
„Достоевски и аз сме слаби писатели,
защото ние сочим на света какъв е той
вместо да посочим какъв следва да бъде.”