В
едно мъгливо, мартенско утро на 1915 г. Дряново се събужда разтърсено
от жестока, кървава вест – през нощта в килията си е убит бившият игумен на
Дряновския манастир йеромонах хаджи Авксентий Вълев. Опръсканите с кръв стени
и множеството прободни рани говорят, че жертвата е водила отчаяна борба с
нападателите си. Колко и кои са жестоките убийци се заемат да докажат
полицейските власти.
Йеромонах
Авксентий е роден в с. Горначево, Троянско, през 1852 г. Светското му име е
Димитър Вълев. На 12 години напуска семейството и става послушник в Троянския
манастир. Поради липса на светско училище манастирите по това време със своите
килийни училища са били притегателен център за будните, жадни за грамотност и
знания, младежи. След няколко месеца Димитър Вълев се премества в Дряновския
манастир. Годината е 1864. Тук се обучават и кандидатите за свещеници. Получил
необходимото образование, Димитър се замонашва и приема името Авксентий.
Докосването до духовните ценности на нацията, съхранени в голямото манастирско
книжовно хранилище, както и националните идеи и зараждащият се революционен дух,
оказват влияние на монаха. Чести гости на манастира са Георги
Измирлиев – член на Окръжния революционен комитет и Христо Иванов – другар на
Левски. Но най-голямо въздействие върху младия монах оказва невероятната личност на Отец Матей Преображенски, винаги приеман
свойски като бивш послушник на манастира. Допадат му дори и неговите
„вятърничеви” идеи, опити и изяви в техниката.
По
време на възстановяването на манастира след Априлското въстание майстор Георги
Генев при разчистване основите на манастирските изби попада на керамичен
тръбопровод. Оказало се, че това предприятие, градено по идея на Отец Матей, с дейното участие на йеромонах Авксентий свързва мазите с манастирското лозе,
което се намира на 250-300 м. източно над манастира. По него
ширата от смачканото грозде идвала в манастирските изби. Възстановеният
„винопровод” служи на манастира до 1893 г., когато бива прекъснат от
трасето на строящата се Презбалканска ж. п. линия. По мнение на майстор Георги на йеромонах Авксентий много работи му идвали „отръки”.
През
1869 г. Васил Левски идва в Дряновския манастир на среща с Миткалото, а две
години по-късно основава революционен комитет в Дряново. Негов член, заедно с
игумена Пахомий, става и йеромонах Авксентий.
Бурната революционна дейност на
комитета превръща Дряновския манастир в тайна крепост, в която се съхраняват
храни, облекло и оръжие, необходими за зреещото въстание. Организацията на
въстанието в национален мащаб е предизвикало необходимостта от поддържане на действени връзки с другите комитети. Това се осъществявало чрез
верни и сигурни куриери. За такъв таен куриер бива определен и йеромонах
Авксентий. През пролетта на 1873 г. „додуха трима хора и са показаха чи са от
Лович – пише в спомените си Пахомий Стоянов – тогавашен игумен на манастира – и
те закачиха да ми казват за въстанието под кой вид ще стани. И ни казаха какви
хора да прибираме и какъв нишан като ни пукажат. И от тогава стана този
манастир пристанище на апостолити, които ходеха да подбуждат въстаницити.”
Идва
дъждовната и студена пролет на 1876 година. Под прикритието, че отива да наема
слуги, Авксентий заминава за Троян. В тия няколко дни, през които куриерът
изпълнява своята тайна мисия, в манастира назряват нови събития. Игуменът
Пахомий бива разпитван от архимандрит Стефан в Търново, за връзките на
манастира с поп Харитон и Бачо Киро и за слуховете, че се „готви нещо”. Разсеял
страховете на архимандрита, Пахомий се връща в Дряново. Тук го очаква пратеник
на въстаниците от село Недан, със задачата да узнае колко храна и други
потребности има на склад. Когато се завръща в манастира, разбира, „чи барутя” е
прибран от хора на Дряновския комитет. Притеснен от бързината на събитията,
Пахомий изпраща бърз хабер „на поп Авксентия да бърза, защото прачките фтасали,
засадени на лозито”. Призован по този начин, йеромонах Авксентий веднага тръгва
обратно. Пристига в Габрово на 29 април вечерта. Отбива се в женският метох да
се види със сестра си - монахиня и тук научава тревожната вест за обсадените в
Дряновския манастир въстаници. Приютен от монахините остава в метоха повече от
месец. Така съдбата разминава йеромонах Авксентий с жестоките и кървави
събития. Той е един от малцината останали живи божи служители от манастира.
Идва
Освобождението и живота на йеромонах Авксентий се променя. Дните имат вече
друго измерение. Разрухата и обгорелите останки на манастира предизвикват
болезнени травми в душите на останалите живи божи служители. Ежедневие станали
странстванията на монасите из страната за събиране на средства и дарения,
необходими за възстановяването на Божията обител. Близо две години продължава
„втората епопея” в живота на манастира – неговото възстановяване. С лични
средства на йеромонах Авксентий бива построена входната врата на манастира и
сградата над нея, пригодена за килийно училище. След смъртта на Пахомий през
1892 година, за игумен на манастира бил избран йеромонах Авксентий. В желанието
си да продължи благополучието в стопанската дейност на манастира посещава и
проучва стопанските уредби и на другите манастири. Пътува и до светите места и
става хаджия. Ръководно начало в неговата стопанска дейност е стремежът към
придобиване на нови имоти и малки предприятия, които да носят добри приходи.
Подтикван от идеите на отец Матея, Авксентий започва строителството на тепавици
по река Андъка. Заедно с придобитите няколко мелници те носят значителни
приходи на манастира. Съвсем актуална, в тия години станала задачата за
самоиздръжка на църковните институции. В близкия женски метох в Габрово
монахините сами решавали своята издръжка.
Това било достатъчно за прозорливия игумен. Той със собствени средства изпраща
няколко младежи, между които и двама свои племенници – Иван и Димитър Манастирски,
които да учат занаят при известни шивачи. След придобиване на необходимите
умения, те като послушници в манастира започват да шият дрехи на монасите и
манастирския персонал, които преди това били доставяни на доста високи цени.
Платовете се доставяли чрез размяна със селскостопански стоки и храни
произвеждани в манастирските имоти.
В
първите години на 20-ти век икономиката на манастира бележи значителен разцвет.
Увеличава се добива на селскостопанска продукция. Излишекът излиза на пазара.
По-бързо се възстановяват разходваните средства за закупуването на нова
собственост. Увеличават се и паричните средства внасяни в Търновската популярна
банка. Именно тия средства стават причина за кончината на йеромонах хаджи
Авксентий. По решение на манастирското Братството, два дни преди фаталната
дата, йеромонах Авксентий, който продължава да ръководи стопанската дейност,
изтегля манастирските спестявания от Търновската популярна банка. Разбрали, по
неведоми пътища за изтеглените пари, бандитите нахлуват през нощта в килията на
йеромонах Авксентий, без да знаят, че парите са били само прехвърлени в
Дряновската популярна банка. И го убиват.
След
дълго протакане, следствието за убийството на йеромонах Авксентий приключва.
Убийците остават неизвестни. За живота на благочестивия и достоен монах ще
напомнят само делата му и издигнатият от Братството гранитен паметник в
манастирското гробище, на който е написано, че тук почиват костите на злодейски
убитият манастирски брат – йеромонах хаджи Авксентий Вълев.
С тия
редове историята може да приключи. Но, не! Все още е рано. Провидението има
думата. Година и половина след приключване на делото по това убийство, в
зловещите дни на Първата световна война, от бойните полета край Дойренското
езеро, санитарите отнасят в полевата болница тежко ранен български войник.
Тежките рани вещаят фатален край, но въпреки лекарските прогнози, повече от
седмица неподвижното, обезобразено тяло стряска с викове и стенания останалите
ранени. Продължителните мъки и чести агонии станали причина и полковия свещеник
да изпълни своите задължения. И когато молитвата свършва и той се навежда, за
да допре кръста до устните на умиращия, изпод окървавените бинтове изригва глас
на отчаяние:
Преди
две години в манастира край Дряново, убихме в килията игумена на манастира – и
с неравен глас, разтърсван от ридания, назовава имената на двамата мъже, с
които извършил тежкото злодеяние – Убихме го с нож, за пари. А пари нямаше, той
не издаде къде са скрити. Двете безжизнени, зловещи очи са притворени. Раненият
е изпаднал в безсъзнание.
Още
няколко безкрайни дни продължава агонията и виковете на обезобразения труп,
който с отслабнал глас зове името на Бога и Божията майка, моли ги да облекчат
мъките му. Но освен монотонният шум на есенния дъжд и стенанията на ранените,
никой не отговаря..
Проучил и написал инж. Генчо Димитров
