понеделник, 4 март 2013 г.

ТРЕТО-МАРТЕНИЧКИ

Битката за Самарското знаме при Ст. Згора - худ. П. Морозов

 ПАИСИЙ - СВИДЕТЕЛ В САН СТЕФАНО

Върху дипломатическата  маса на преговорите в Сан Стефано, когато представшители на Великите сили са обсъждали предстоящия мирен договор между Русия и Турция, попада и  „История славянобългарская” от Паисий Хилендарски. Става дума за нейния препис, направен през 1784 г. от Дойно Граматик от Елена, в който е включена песен за победата на Хан Крум над византийския император Никифор Геник от хърватския поет А. Кашич-Миошич и старинни  български  гербове от „Стематографията” на Христофор Жефарович. Нужно е било да се покаже нагледно, че България съществува като силна самостоятелна държава от векове и заслужава да бъде отново свободна и независима. / Ако попиташ днес американски студент откога е тая България, той ще ти отговори, че тя е създадена от Русия в края на ХІХ век, но не по-рано. И не само той.../
Отнася Пасиевата история в Сан Стефано Петър Димитров – преводачът  на Дженюариъс Макгахан и Юджин Скалър по време на тяхната анкета за турските зверства след Априлското въстание. Той е завършил през 1872 г. Робърт колеж в Цариград и 4 години е бил в него  учител. Превежда на български език памфлета на Уйлям Гладстон „Уроци по клане”. След  Освобождението изпълнява диломатически емисии в Лондон, Цариград, Санкт Петербург, Кайро.
Този факт  извести в. „За буквите-О писменехь”, който помести в бр. 2 от декември 1979 г. писмо на доц. Стефан Рабов /Робовски/- праправнук на Дойно Граматикнаследник на  революционен род от Елена, преподавател във ВМЕИ „Ленин”.
                              СЮЛЕЙМАН БЕЗУМНИ НА СЪД
 Скоро след Освободитeлната война генерал Сюлейман паша е изправен на съд с обвинение, че е провалил войната с Русия. Той е завършил право в Сорбоната и дори е бил известно време преподавател в нея.
Неговият адвокат прочел пред съдиите стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”: „Грабвайте телата!... Камъне и дърве литнаха завчас и прочие.” „Можеш ли да победиш при това!”- възкликнал защитникът.
Сюлейман паша бил оправдан. Той бил изпратен в Румъния   под охраната на един пленен руски прапоршчик. Това му било наказанието.
                             МЕСЕЧИНАТА  НИ ПОМАГА
На Шипка съдбата на България наистина била замряла в колебание. Какво ли е щяло да бъде нашето бъдеще, ако през нощта срещу 23 август не е станало пълно лунно затъмнение. Суеверните турци с викове „Аллах, аллах” почнали да стрелят с пушките си към небето. Господ понякога наистина е българин!
                                      ТАНЦЪТ НА ФЕСОВЕТЕ
Старата столица Търново на няколко пъти е превземана ог руските войски, сетне идват пак турците, за да се върнат отново русите. Търновци ту сваляли червените си фесове, ту отново ги слагали на главите си.
                                         РУЛО „САН-СТЕФАНИ”
Български готвач се грижил за трапезата на дипломатите в Сан Стефано. Наред с другите ястия той измислил и един сладкиш, който нарекъл Руло Сан-Стефани. Може и днес да го опита всеки, без да се сеща откъде идва названието му.
Написано на 3 март 2013 г.

събота, 2 март 2013 г.

ТЪРСИМ „ПЕРИПЕТОМОБИЛА”!

Чертеж на Леонардо Да Винчити


В бр. 33 на в. „Пулс” от 15 август 1989 г. под заглавие „Ехо от вехти чаркове” Росен Тахов  съобщава неизвестно сведение:

„През 1942 г. софийската антикварна книжарница  „Васил Друмев /на ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и ул. „Княз Борис І” със съдържател Иван Тахов/  продава екземпляр от книгата „Месецослов или календар вечний” /Белград, 1857/. Изданието носело подписа на Отец Матей монах Светопреображенски.  На последните страници били пришити десетина листа с чертежи.”

Машината на всички времена е движила по своему диалектиката на прогреса. Търсили са я великият Леонардо да Вштчи, Йохан Бернули, Уйлям Конгрев, Йохан Бехер, Дени Папен, Дейвид Брюстер и мнозина други. И правят открития във физиката, химията, математиката, около използването на парната тяга и книгопечатането. Кристоф Шейнер предлага идея за гравитационно „перпетуум мобиле”, а открива слънчевите петна. Юлиус Майер се е трудил над „вечна” водна мелница, а свързва името си с прочутия „Закон за съхранение и превръщане на енергията.”
Преображенецът не е чел единствено исихастки съчинения из  богатите светогорски библиотеки. Неговият буден ум улавя и идеята за „вечно движение” . Той се заема да построи на брега на Бяло море някаква „морска мелница”, която неговите братя во Христе потрошават една нощ с особено ожесточение.  Тя напомня идеята за използване на енергията от приливите и отливите, която е осъществена повече от век по-късно на Ламанша и край северния град Мурманск.
Тръгвайки си за родината, Матей получава като дар 8 000 гроша от умирающия игумен на българския манастир.
 В Батошевския манастир той продължава опитите си за модели на „вечен двигател”. А в долината на река Янтра, между Преображенския манастир и Евтимия манастир „Св. Троица”, построява цяло здание за тайни опити.
На тайно комитетско  събрание в Мусина  разказва с увлечение за своя „перипетомобил” / негова дума/.
На една чешма между Кръвеник и Ново село оставя някакъв чертеж. По него чак до Втората свтовна война Петър Драгнев от махалата Шопите прави двигател с пясъчни колелета. Честит бях да открия преди време останки от него  в мазето на родната му къща и ги предадох в Националния политехнически музей.
Странно изобретение, движено с магарешка сила, построява в севлиевското село Градница Нешо Радков. На брега на река Боазка той монтира две успоредни колелета – първото трябвало да се върти с пясък като  задвижва второто, което да черпи вода за зеленчуковата му градина.
Матей е показвал на комитетски хора от Видинско и чертеж на черешов топ!
Една чиста проба от духа на нашето Възраждане – едно от чудесата на ІХ век, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното.


КАПИДАН МАТЕЙЧЕ ОТЕЦ




Неизвестно писмо на Матей Преображенски до Народния войвода


„Отче Матей почина на 9 мрт 1875 година в Ново село. Даскал Васил Неделче ни накара да си го запишем в тетрадките си.”

                                                                   Петко Франгов от Бяла черква
                                                                   ученик на Бачо Кеиро                                      

Груя, 20  9/врие 862

ПРИЯТЕЛЮ  ГОСПОДИНЕ   Г. РАКОВСКИ
В НЕГОТИНА

Много желах да ви видя, но зло нещастие ми  - не получих желанието си  следователно си отхождам наскърбен.
Само ви казвам, че понякой път да мя напомняте.
В нашето отечество живеем не толкова добре, заобиколени от фарисеи и садукеи /антихристовци/. Обстоятелствата не ми упрощават да ви са изкажа пространно.
За десят дена ще съм в Крайова до свършекът текущаго.
И вкратце оставам в сетнята надежда да ви видя както и желая.
Желающ ви сърдечно добр воспех на вашите всички предприятия.
И съм, и ще съм вашия искрени приятел

                                                                                 Маттей х. Петров

Из архива на Г. С. Раковски в Български исторически архив наНародната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София /сигнатура І Б 1650/52/.

В сп. „Съвременник” /кн. 9-10 от 1923 г., стр. 486/ Васил Д. Стоянов, изброявайки участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г. изрично пише:
                          „Матей Попович – адютант на Раковски.”
Пръв обръща внимание на авторството на Матей в горното писмо най-големият изследовател на делото на Георги Раковски проф. Веселин Трайков.  Според него срещата между двамата се е състояла малко по-късно от указаната дата. На нея се е обсъждало съставянето на чета, с която Матей хайдутува около два месеца в Западна Стара планина. Документално потвърждение на това е приписката на монах Димитрий от Разбоишкия манастир, в която той е наречен „Капидан Матейче отец” /Обнародвана за пръв път от Георги Тахов във в. „Антени”, бр. 41 от 10 октомври 1975 г./
 Според „Автобиография” на Сава Доброплодни, отпечатана и разпространена в силно ограничен тираж през 1883 г., Матей, едва 14-годишен, е сред българчетата в прочутото Коручешменско училище в Цариград. Съветвайки Доброплодни да постъпи в него Раковски му съобщава, че там има и други младежи, като „Матей хаджи Петров в по-долен клас и Захария Котленин, двама Захариевци от Самоков и пр. и пр.”
Матей вероятно не е завършил пълния курс на училището, понеже в неговия автобиографичен белжник сочи, че  е „почнал книга да учи” през 1846 година.
В писмо до свой приятел от Сливен Доброплодни съобщава:
„Значи, приятелю, аз се готвя деятелно за тръгването си тази неделя със съученика си Матей хаджи Петров, който свършва курса си подир една година.”
По думите на последния в училището е трябвало да се говори и пише на турски език. По-късно Матей съчинява и пее пред селяните  в Търновско  турски „маанета” – едно от тях е запазено като автограф в книга на Петко Франгов от Бяла черква. Може би това познание да му е останало от училището в Коручешме.
Доброплодни добавя в писмото си:
„Зех предплатата, накупих си потребните книги: Словари, Атласи, Географии, Истории, термометър, микроскоп, дрехи и пр. и пр.”
 Може да се предположи, че  с подобен багаж е пътувал и Матей, което подсеща за неговата практика като лечител по-късно, а и за упоритите му опити да построи „вечен двигател” /наричан от него „перипетомобил”/ – мечтата на поколения  физици.
Уточнен е пътят на двамата съученици  към отечеството: Цариград, Варна, Шумен и Котел. Доброплодни записва:
„Цариград 22 юния 1842 г. Днес вече се готвя заедно с Матея хаджи Петров за сутре вечер, когато парахода тръгва от Босфора, часа по 4 алафранга за Варна, дето ще стигнем сутре раном и от там ще тръгнем с серем за Шумен, а оттам през Преслав /Ески Стамбул именуем/ през Варна за за Котел.”
Преживели  през нощта тежка морска буря с преголеми вълни, на 23 юни  двамата пристигат във Варна. На другия ден са в Шумен, където преспиват в Друмевия хан. В Котел са на 29 юни. Лично се срещат там с Константин Фотинов, който събира спомоществователи  за първото българско списание „Любословие”.
Матей посещава още няколко пъти Цариград, като престоява десетина години и на Света гора.
Точната карта на странствуванията Матееви си остава голяма загадка наистина...

В заключение нека припомним думите на търновеца Тодор Лефтеров, учил стопански науки в Оуенз колидж – Манчестър в словото му пред  множество  комитетски дейци на погребението на Отец Матей в Ново село на 9 март 1875 година:
„Отче Матее, кажи на ТВОИТЕ РАКОВСКИ И ЛЕВСКИ, че народът ни черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби...”
Курсивът в случая е наш, ала още навремето един човек с европейски кръгозор  определя величината на Отец Матей и неговата заслуга за преображението ни.