Наистина право дело

Месечно обществено-педагогическо списание продължава възрожденската традиция на границата между ХІХ и ХХ век

„Моралното и материалното подобрение на учителя е дело на самия него и на всички угнетени и онеправдани.”

Мото на списанието

През януари 1898 г. книжарницата на Боню Лунгов в Дряново издава първата книжка на ново месечно списание, което след осем годишнини прераства в списание под название „Образование”. През следващата година продължава да го издава книжарница „Наука” в Габрово. Негов редактор-отговорник е Досю Негенцов.

Виден български педагог  и общественик, родом от Габрово, дългогодишен деятел на Българския учителски съюз, публицист и редактор на много педагогически издания, между които са  „Учителски другар” /1895-1898/, „Право дело” /1898-1905/, „Учителска мисъл” /1919-1934/ и др. Негово дело е първият пълен превод на „Наемен труд и капитал” на Карл Маркс на български език, издаден през 1895 г. От същия род е и писателят Ран Босилек с рождено име Генчо Негенцов.

Сп. „Право дело” успява да поддържа уважението на своите съмишленици и представя чрез своите страници сборник от разнообразни публикации като продължение на възрожденския култ към просвещението и вярност към  делото на Васил А прилов и Първото новобългарско училище, сложило начало на стратегическа програма за духовно обновление на народа ни. Още в първите книжки са отпечатани материали относно живота на народния учител, както и непосредствените задачи на новосъздадената учителска организация. Духовна близост с Възраждането издава  публикацията „Пред нравствения лик на бореца” /по случай 25-годишнината от гибелта на Васил Левски/.  Тя съдържа остри сатирични  нападки спрямо властващите, които бързат да се отдалечат от заветите на възрожденците, и призива „Учителю, поклони се пред светлия лик на бореца и обещай си да продължиш делото му!” По това време Министерството на просвещението издава разпореждане да се посвети един учебен час, за да се разправи на учениците за живота и дейността на Апостола, както и информация за чествания в градове и села.

Редом с информации за битието на френските учители и Германския учителски съюз, както и за детските библиотеки в Англия, съставени от Боню Лунгов, е отпечатана рецензия за новоизлязлата книга на Йордан П. Тодоров „Възспоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 г.”, в която са цитирани стиховете на белочерковския учител Бачо Киро, декламирани на турски език пред съда в Търново, със заключението: „Не е ли престъпно от страна на съвременния български учител да стои пред лика на тия безкористни народни дейци!”

Габровският учител Кирил Рачев предлага да се въведе нов учебен предмет  под название „РОДИНОВЕДЕНИЕ”. В публикацията „Денят 11 май до Освобождението ни” авторът Н. Ив. Ванков прави обзор на появата и лавинното разпространение на Кирило-Методиевския празник като идейна сърцевина на просветното дело през Възраждането и след това.

Постоянна тема на изданието е  изложението на педагогическите идеи на руски писатели и мислители -  Белински, Добролюбов, Толстой, Чехов.

  

Списанието издава библиотека от избрани книги, сред които и книгата на Херберт Спенсер „Умствено, нравствено и физическо възпитание” в справка с нейния английски оригинал и внушението: „Нека читателят да допълни автора там, дето той е доста кратък, и да работи със собствения си ум над нея”.

Осъществена е една съществена обществено-педагогическа мисия на границата между ХІХ и ХХ  столе 

Николай Гумильов

Словото

Николай Гумильов

И когато над земята нова

скланял благосклонно Бог глава,

слънцето са спирали със Слово

градове рушили със Слова.

И орел не плесвал със крилете,

скривала луната своя лик,

ако – като зарево в небето –

Словото изплавало за миг.

За живота прост били числата

като скот, запрегнат във ярем –

може всеки смисъл на земята

с умното число да предадем.

Патриархът, белобрад и важен,

покорил в света Добро и Зло,

щом не знаел с дума да го каже,

очертавал в пясъка число.

Но забравили сме, че с „Осанна”

слави Словото светът убог.

И в Евангелие от Йоана

казва се, че Словото е Бог.

Ние сме му сложили юздите

на ограничената си плът

и като във кошер пуст пчелите

гадно мъртвите слова вонят.

Преведе от руски  език

 Станислава Миланова

Приписка от редактора. Дъщерята на поета  Александър Миланов защити през 1989 г. в Катедрата по русистика на Свети Климентовия университет дипломна работа за поетите от т. нар. Сребърен век в руската литература от началото на ХХ столетие и първа се зае да превежда на български език стихове на Николай Гумильов.

По това време разстреляният по погрешка царски офицер по време на Кронщадския метеж в Петроград през 1918 г., споделил рано съдбата си с поетесата Анна Ахматова, беше напълно неизвестен за съвременния читател у нас.

 Чуха неговото име участниците в Международния научен симпозиум за Йоан Екзарх в Шумен през септември 1978 г. Неочаквано в своя доклад словенският славист проф. Малик Мулич рецитира горното стихотворение. То беше вградено съвсем  естествено в обсъждането на наследството от Преславската книжовна школа, сложила начало на цялата славянска култура.

Очаквайки Пророк Илия

Струваше ми се, че виждам палатки въру пясъците; евреите голи под палещото слънце, яростно дискутират за нас, за нашето  съществование – Мойсей и Бог.

Баща ми вдига чашата и ме изпраща да отворя вратата.

В един часа, толкова късно да отворя вратата, външната врата, за да влезе Пророк Илия.

Един сноп бели звезди, посребрени на фона на белия велур на небето, прониква в  очите и в сърцето ми.

Но къде е Илия и неговата бяла колесница?

Може и все още се бави на двора и под вида на мършав старец, на прегърбен просяк с торба на рамо и с тояжка в ръка ще влезе у дома?

„Ето ме. Къде ми е чашата с вино?”...

Веднъж, на Великден, художникът Виневар ме бе поканил на масата си. Отражението си от горящите свещи, техният мирис, смесващ  се с тъмната охра на тена на Виневар блестяха в стаята. Жена му, която издаваше заповеди с усмивка, сякаш слизаше от някоя фреска на Веронезе.

Вечерята блестеше в очакване на Пророк Илия.

Марк Шагал

 Реч, произнесена в САЩ в тесен кръг ( май 1963 г.)

В продължение на стотици и хиляди години животът на човека е бил по-лесен, отколкото сега, много по-лесен в морален смисъл. Човек се облягал на една или друга нравствена основа, която пускала корени в него самия. Като разглеждаме творенията на  отдавнашните и древните епохи, ние откриваме в тях определено разбиране, концепция за света, изразена толкова ясно, че няма място за съмнения.

Но вече много и много години с нарастващо постоянство предишните концепции за битието и мирозданието започват да се оказват неспособни повече да възвишават човека и да изпълват вътрешния му живот. И това не достига на съвременния човек не само в творчеството му, но и за всекидневното му съществуване.

Като говоря това, аз не изпадам в песимизъм.  Няма сила, която да ме накара да застана на пътя на недоверието в човека, още повече, че аз дълбоко вярвам във възвишеността на самата природа.

В същото време съм убеден, че човешкият избор, ходът на живота и историческото развитие често пъти са резултат от определени космически влияния, на които е подложено както човечеството, така и отделната човешка съдба...

В разстояние почти на 2 000 години ние сме черпили енергия от този резерв, който ни е подхранвал, предпазвал и придавал съдържание, смисъл на целия ни живот. Но през последното столетие в този енергетичен резервоар се образува пукнатина. Елементите, от които се състои тази енергия, започнаха да се разпадат и хората по друг начин започнаха да виждат такива понятия като Бог, перспектива, цвят, Библия, форма, линия, традиция, хуманизъм, любов, вярност, семейство, училище, възпитание, пророци, а също и Христос. А може би самият аз съм се поддал на съмнения?...

Библията е най-великото в света произведение на изкусгвото. Тя съдържа в себе си най-висшия идеал на човешкото битие на планетата Земя.

   Из книгата „Моят живот”, Париж (1970 )

                                                                        

Една несподелена тайна

Добре е да се знае това. Аз го знам  от архимандрит Серафим, родом търновец, който известно време прекара като монах в Дряновския манастир, разпределен там, завършвайки  с отличие Духовната академия в София. Обгрижваше тогава и колюфичевата черква ”Св. Никола” в Дряново. Година време престоя в българския Зографски манастир на Света гора /Атон/. Беше ректор на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. Сетне беше за няколко години протосингел на Варненската и Великопреславска митрополия. Понастоящем е предстоятел на църквата „Св. Архангел Михаил” в град Попово. Той възстанови през миналата година един хилядолетен скален манастир край близкото село Крепча, където се намира най-старият датиран надпис на кирилица в Европа от 922 година. Неслучаен човек, искрено вярващ днешен българин.

Бил е самият той свидетел как в определен ден игуменът на Дряновския манастир Никифор излизал сам нагоре по скалите, за да види някакво тайно хранилище, където се пазели книги. Никого не вземал със себе си и никому нищо не казал  за това приживе.

Известно е, че Манастирът „Св. Архангел Михаил” е дейно книжовно средище. Според записките на игумена Пахомий Стоянов по време на битката през май 1876 г. оттам са изнесени ЧЕТИРИ КОЛА КНИГИ, сред които имало писани на пергамент и старопечатни руски евангелия. Там е направен препис на „История славяноболгарская” от Паисий Хилендарски по поръка на Васил Априлов, който се съхранява в книгохранилищата на Руската държавна библиотека в Москва и все още чака своите изследователи.

Краеведът Мойсей Мойсеев от Царева ливада е научил преди време от Нестор Георгиев, жител на село Върпища, че в една малка пещера край селото бил намерен пакет с книги, писани върху кожа, които се били повредили и разложили от влагата, а сетне били захвърлени.

Неговият съселянин Генчо Георгиев, епитроп на манастира, също е давал да се разбере, че има нещо подобно.

Защо ли тези хора не са доверили тази тайна на следващите!...

Дряновски манастир

ДОБЪР Е ГОСПОД, ЧЕ НИ ТЪРПИ!

Религиозен фолклор

ПОМАГА БОГ! ПОМОЗИ БОГ! (Общонароден поздрав по време на работа)

„Нека запива Света Богородичка!” „Света Богородица ходи с леки кости и пълни ръце!” (Благослов за родилка с богородичен хляб от Тревненско)

В чужд манастир със свой устав не влизай.

Беден като черковна мишка. Тлъст като манастирски котарак.

Да го премолитвиш (сиреч да извършиш едно  духовно обезателство набърже и по чиновнически).

Заради наш Илия – намразих и Светаго Илия.

Българинът пали една свещица на Бога, а две на Дявола. (Емилиян Станев)

Един зина – друг се причасти. (От Славейковия сборник с пословици)

Всички пророци подир Христа са магарета. (Авксенти Манастирски)

Сей свят магарешкий ест . (Поп Гуйо Бански, заклинателят на оборищенци)

Дякон Левски: „Манастирът тесен за мойта душа е...” (Иван Вазов, „Епопея на забравените”)

Питане: Как е влязъл Христос в Йерусалим – на ослица с малко осле или  на осел?. Евангелистите го пишат различно. А за честта на магарешкия род е съществено да се знае това, нали?

Господ върви пред него – пази го... А този дебелак Господ съвсем го е забравил.

Нашенски билки: богородична лъжичка, богордини свещи, великденче лечебно, гергьовденче, еньовче, лазаркиня, почудиче, свещен трън, свещилник, седефче, стамболски здравец, черковно цвете

Господ Бог създаде крокодила, погледна го, изпълни се с ужас, но нищо вече не можеше да се направи. (Африканска пословица)

И пак ще кажа: Добър е Господ, че ни търпи! (Баба Ирина от Царева ливада)

ДАЛ БОГ ДОБРО! (Общонароден поздрав)

ЦЯР ЗА СЪРЦЕ

Възрожденски лековници

„Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах – това презрях поради голямото желание, което имах да напиша тая историйца.”

Паисий Хилендарски

Послесловие към „История славяноболгарская”

За да не бъдеш гладен: диви смокини размеси с нитром, и да ги изядеш. / /Ръкопис от 

XVвек/.

Когато човек го боли сърцето или стомаха: нека да яде плодове от капина, и то истина е, и от турунче корен нека изсуши и нека гризе и нека гълта
/Ръкопис от ХVІІ век/.

За болестта за сърце или стомах: вземи кърмъз и от 9 братя кръв, и жълта боя от табаците, стълчи ги и пий с ракия. /Попгригориев ликовник, 1800 г./

За сърце, когато боли челяка на нов месец, или на вехт, или на разсип: 3 оки от бъзак корени с 5 оки вода, да ври водата 1 ока, да туриш 5 денка гюверджиле фино и 5 денка замк, а че да пие сутрина, на пладне и вечер по1  чаша. /Самоковски лековник/

Трева като ягнешки език, чукай с листата и сипи малко вода, па цеди, да пие. Вари сакъз с вода да пие. /Лековник на Илийчо Данаилов/

Копър вари с шикер, да пие. /Лековник на Иванчо Килифар, 1835 г./

Овчарска чубрица чукай, вари да пие с шекер. Дива чубрица чукай и вземи смокини да топи, да яде 5 дена. Чубрица вари с вода, да пие. /Лековник на Любен Кефалов/

Седеф оту и на праскови семките, печи ги, па ги чукай като брашно прави, да пие. /Лековник от Сборник на Новакович, Белград/

Из книгата „Средновековни лековници и амулети. Съставителство и редакция Анисава Милтенова, Ани Кирилова. Изд. „Време”, София, 1994.

НЕВЕРОЯТНИЯТ ПИТЪР О,ТУУЛ

„Вие представяте ли си – моят приятел чете книги! Вчера двамата с него ходихме до Лондон и той през цялото време мислеше...”

Тези думи изрича английският крал Хенри ІІ за Томас Бекет, когато решава да го направи архиепископ на Кентърбъри, пред разкапаните от чревоугодие барони на държавната трапеза. Става това в началото на ХІ век. Сто години по-рано България е управлявал възпитаник на школата Магнаура в Константинопол и е сравняван с древния Птоломей, изградил Александрийската библиотека. Осъзнали ли сме ние докрай какво именно означава това?

През далечната 1968 г. българският кинозрител се радваше на срещата си със знаменитите актьори Питър О, Туул и Ричард Бъртън във филма ”Томас Бекет”, посветен на основополагащи за британската история конфликт между кралската власт и църквата. Киноведите определят тази творба като пример за двойна главна роля, изпълнена блестящо. Пиесата на Жан Ануи е пренасяне на големия екран наистина с ненадминато майсторство. Кинокритиците определят играта на двамата актьори като истинско чудо. Все още Холивуд не се бе заел с дълготрайно представяне на исторически сюжети по своему чрез т. нар. „блок-бастъри”.

Питър О,Туул по народност е ирландец. Роден е през 1934 г. в градчето Канимара. Пробвал е разни професии. Занимавал се е на младини и с журналистика. Две години плавал по морета и океани. На двадесет години като възпитаник на Кралската академия за драматическо изкуство в Лондон става партньор на сцената с именити актьори. Във водещия лондонски театър „Олд уик” за три години изпълнява осемдесет и три /!/ роли, включая и на датския принц Хамлет. Самият Лоуренс Оливие след  едно представление признава пред него:

 „Питър, ти го играеш дори по-добре и от мен!”

Запомнящи са ролите и във филмите „Лъвът през зимата” с  Катрин Хепбърн и „Войната на Мърфи” за един моряк, който след края на Втората световна война воюва с укрити  в Бразилия нацисти със своя малък кораб.

Питър О,Туул поучи награда „Оскар” за цялостно творчесгво. При връчване на заветната статуетка той заявява:

„Досега играех неизменно ролята на „шаер” в сватбата /сиреч втора поддързаща роля/. Дойде време най-сетне да изиграя и първата роля.”