Речникът на българския език –
монументално дело на Найден Геров
Копривщенецът
Найден Геров /роден в 1823 г. и починал в 1900 г./ остава в българската култура
най-вече със своя „Речник на българския език” в пет големи тома, който излиза
на бял свят от 1895 г. до 1904 г. – единствен по рода си паметник на родния ни език.
В предговора към
първия том Геров пише:
„НА ЕЗИК, КОЙТО
НЯМА КНИЖНИНА, ЗА ДА СЕ НАПРАВИ РЕЧНИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ РЕЧИТЕ МУ ИЗ УСТАТА НА НАРОДА, КОЙТО ГО
ГОВОРИ.”
В това именно се
състои богатството на този речник - думите и понятията в него са взети направо
от извора, а не от оскъдните по онова време печатни издания.
По такъв начин
възрождиенецът отвръща на Паисиевия призив „Знай своя род и език” в „История
славяноболгарская”, писана за „простите
орачи и копачи”.
Да добавим и
кредото на Преображенеца Отец Матей да се пише „по простому, а не пословешки,
както само учените да разбират”.
Освен това в
Речника изобилстват народни песни, поговорки и пословици, които трудно могат да
се срещнат в други книги и също в Сборника за народни умотворения , който почва
да събира фолклорни и етнографски богатства в по-късните години.
Само в първия том
са включени повече от 50 песни:
„Жива и здрава Нова година, тази година и догодина до амина”;
„Добили рожба Янкула”;
„Отговаря Крали Марко...у момини двори”;
„Гората се раззелени, хайдутите излязоха на Ирин-Пирин
планина, при хайдутското кладенче”;
„Либе ми длеч отиде в зелена гора борова”;
„Разболя ми се млад Георги”;
„Не пий, Дргаганке, таз вода”;
„Под дърво лежи млад юнак”;
„На дърво гарван грачеше”;
„Бог да убие попа и Донча, че направиха мост на Дунава”;
„Учи се Герги на книга, хубава книга научи, стана ми
Герги граматик”;
„Сън ме бори, сън ме кърши, сън ми не доходи”;
„Манастир съм заправила, та не ми хазна достига манастир
да си доправя”;
„Я вземи мене, Стояне – и да съм гола и боса, ала съм
барем хубава”;
„Момиче байка аганъм /?/, още си младо, глупаво”;
„Дай ми, Боже, да ся оставя със нея”;
„Той си направи сребърна кола”
Само в първия том!
Не са ли това
истински бисери на езика? А може ли днес
да се изпее някоя от тези песни, да се запитаме.