събота, 30 август 2014 г.

80 години Паметник на свободата на връх Шипка.

Снимката е от поканата на Военно историческия музей по повод честванията.
Самолетна снимка на паметника от 30 те години на миналия век.
Снимка от времето на строежа на паметника
Самолетните снимки са направени от летеца о.з. полковник Светослав Спиров 
Фотографиите са предоставени от архива на Научно - техническо дружество - София, преди 1986г.

петък, 15 август 2014 г.

БОГОРОДИЧЕН ХЛЯБ


Дава сила за непредполагани изпитни
Богородичен хляб се нарича – според прстонародните християнски обичаи на хората от Предбалкана-питата, коятосе яде за понуда на родилката от близки жени,  майки и баби вкъщи на първия ден след появата на новата рожба.

Майката следва да бъде зачетена с насъщния не само за утоляване на глада, но и като почит за изпълнена човешка мисия.

Оправдание за своето земно присъствие човек намира в следните неща:

Да създаде и възпита като пълноценен член на обществото своя рожба.

Да изгради дом за себе си и за своята челяд.

Да посади поне едно плодно дърво.
Да изложи в книга своя опит и опита на предците си.

Разбира се, най-главното основание за пребиваване сред навалицата от двукраки говорещи същества е първото от тях.  Последното не е обезателно условие.

А Света Богородица е символ на несекващата човешка верига от сътворението на света до свършека му.

Да припомним: богородичен –според простонародните християнски обичаи на българите- се нарича също и остатъкът от хляб, недояден от майката на смъртния й одър, който остава и след като душата й напусне тялото. Вярвало се е, че който отхапе от този хляб, придобива непозната сила.

Нека прочее сторим същото и ние. Сила ни трябва за нови непредполагани изпитни.

На третия ден подир раждането на детето се прави същото. Пак омесват пита. Който иде на понуда, си носи в една чиния  малко ядене. Похапват жените от нео и благославят детето да расте, да порасте и да го дочакат да се ожени и да му играят на сватбата.

Първа следва да заяде и да запие родилката-лехуса, подканяна от гостите: „Да запие Света Богородица!” и „Хайде нека залива Света Богородичка!” Тя запива и казва: „Света Богородица ходи с леки кости и с пълни ръце!” Сиреч лесно да се ражда всяко ново дете, да бъде живо и здраво.”

Каква по-висока почит към една жена - да бъде сравнена с Божията майка . Само в този единствен ден!

На четиридесетия ден след раждането бабата взема детето и го отнася в черква да го кръсти. Кръстникът занася дрешки.

Името – както си го е намислила майката. Носи се и документ от общината с името – без него попът не кръщава.

Майката не ходи тогава в черквата. Като донесат детето вкъщи, кръстникът го предава през прага с думите: „Без име го взехме-с име ти го носим. Честито  да бъде името!” И казва името. Или по-другояче: „Еврейче го взехме-християнче го връщаме.”

Майката поема детето. Подире го слагат вече над чутората с благослов – да бъде чутомно, да му се чува името надалеч.
Св. Богородица от Бачковски манастир


сряда, 6 август 2014 г.

НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

                  Речникът на българския език – монументално дело на Найден Геров

Копривщенецът Найден Геров /роден в 1823 г. и починал в 1900 г./ остава в българската култура най-вече със своя „Речник на българския език” в пет големи тома, който излиза на бял свят от 1895 г. до 1904 г. – единствен по рода си  паметник на родния ни език.
В предговора към първия том Геров пише:

„НА ЕЗИК, КОЙТО НЯМА КНИЖНИНА, ЗА ДА СЕ НАПРАВИ РЕЧНИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ  РЕЧИТЕ МУ ИЗ УСТАТА НА НАРОДА, КОЙТО ГО ГОВОРИ.”

В това именно се състои богатството на този речник - думите и понятията в него са взети направо от извора, а не от оскъдните по онова време печатни издания.
По такъв начин възрождиенецът отвръща на Паисиевия призив „Знай своя род и език” в „История славяноболгарская”, писана за „простите орачи и копачи”.
Да добавим и кредото на Преображенеца Отец Матей да се пише „по простому, а не пословешки, както само учените  да разбират”.
Освен това в Речника изобилстват народни песни, поговорки и пословици, които трудно могат да се срещнат в други книги и също в Сборника за народни умотворения , който почва да събира фолклорни и етнографски богатства в по-късните години.
Само в първия том са включени повече от 50 песни:

„Жива и здрава Нова година, тази година и догодина  до амина”;
„Добили рожба Янкула”;
„Отговаря Крали Марко...у момини двори”;
„Гората се раззелени, хайдутите излязоха на Ирин-Пирин планина, при хайдутското кладенче”;
„Либе ми длеч отиде в зелена гора борова”;
„Разболя ми се млад Георги”;
„Не пий, Дргаганке, таз вода”;
„Под дърво лежи млад юнак”;
„На дърво гарван грачеше”;
„Бог да убие попа и Донча, че направиха мост на Дунава”;
„Учи се Герги на книга, хубава книга научи, стана ми Герги граматик”;
„Сън ме бори, сън ме кърши, сън ми не доходи”;
„Манастир съм заправила, та не ми хазна достига манастир да си доправя”;
„Я вземи мене, Стояне – и да съм гола и боса, ала съм барем хубава”;
„Момиче байка аганъм /?/, още си младо, глупаво”;
„Дай ми, Боже, да ся оставя със нея”;
„Той си направи сребърна кола”

Само в първия том!
Не са ли това истински бисери на езика?  А може ли днес да се изпее някоя от тези песни, да се запитаме.