понеделник, 26 май 2014 г.

НЕКА СЕ ПОМНИ

Видният американски политик и дипломат Хенри Киснндъжр – бивш държавен секретар  на САЩ, писа неотдавна във в. „Ню Йорк таймс” по повод н новата Кримска война:
„Нека се помни, че християнството в Русия дойде от Киев заедно с азбуката и славянските книги.”
Нещо основно, което домораслите ни политици и коментатори неприетанно пропущат в своите анализи на международната ситуация.
Киевска Рус приема християнската вяра сто години след България – опитът на България се оказва особено ценен за нея.
Великата княгиня Олга, която е кръстена  от император Константин Богренородни  и Патриарх Полиевкт в Константинопол, е дошла от българската столица Плиска.
Първият киевки митрополит Михаил е българин. Много български свещеници отиват в Киев, носейки със себе си преведени от гръцки на старобългарски език богослужебни книги.
През ХV век обединител на руските княжества става търновецът митрополит Киприан, последван от неговия племенник Григорий Цамблак.
Общуването между българи и руси продължава и през следващите векове.
Цвят ли всичко това онези, които умуват какви официални становища да застъпят относно сегашните ни отношения с Украйна и Русия?

Неграмотници без съвест!

Нов паметник на Св.Св. Кирил и Методий в Киев

неделя, 25 май 2014 г.

ПРОКОБА

                                   „ЗАЩО Е ПАДНАЛО ТЪРНОВО?”


                                          „ЗАЩОТО БОЛЯРИТЕ
              ДОТОЛКОВА СЕ ВЪЗГОРДЯЛИ И САМОЗАБРАВИЛИ,
              ЧЕ ПОЧНАЛИ ДА ВЛИЗАТ С КОНЕТЕ СИ В ЧЕРКОВА,
                                      ДА ПОРУГАВАТ ИКОНИТЕ
                    И ДА НАБОЖДАТ НАФОРА С КОПИЯТА СИ.”

               По същия начин  обяснява съдбоносното събитие
               Ефрем Химнописец в „Канон молебен за царя”,
                                               писан през ХV век:

                            „Блудствахме и беззаконствахме,
                   не изпълнявахме Твоите заповеди, Господи,
                   и повече се водехме по повелята на своите сърца.”

                   След едночасовото умуване на историци  по БНТ
                   относно  „рухването” на Второто българско царство

 
"Изпращане на Патриярх Евтимий" худ. Васил Стоилов

понеделник, 5 май 2014 г.

ГРЪЦКИ БРОЙ НА В. „ЗА БУКВИТЕ”

Университeтът по библиотекознание и информационни технологии издава брой 42 на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”.
Международната конференция в Солун, посветена на 1150-та годишнина от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука, е представена с кореспонденция и отзиви на видни учени-слависти. На Моравската мисия е посветена и международна конференция в София, която обсъжда Декларацията за правата на културата – завещанието на акад. Дмитрий Лихачов. Под заглавие „Епохално дело” чешкият учен проф. Владимир Вавржинек оценява значението на това събитие за европейската култура. Проф. Боряна Велчева публикува ранноглаголически каменен надпис от ХІ век. Ирина Георгиева гадае сакралната същност на глаголицата,  предизвикала възхищението и на Умберто Еко. Олга Сапожникова от Санкт Петербург  пише за новооткрити сведения относно наследството на Йоан Екзарх Български.
Годишнината от покръстването на българите   представя статия на писателя Христо Буковски за кръщение на траки през  ІV век, очерк за хан Тервел, приел християнството от Константинопол, очерк за Цариградския патриарх Фотий и неговото послание до княз Борис І, френска книга от ХVІ в. за Покръстителя  като пример за Бурбоните. Посланието на Светия Синод за 1100-та годишнина от Покръстването през 1965 г., е подкрепено с академично слово на проф. Александър Омарчевски и информация за 90-годишнината на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Поместен е предговора към тритомник с новооткрити Климентови акростихови творби от проф. Георги Попов – крупно събитие в съвременната славистика.
Хилядогодишнината от кончината на българския цар Самуил разглеждат очерк за проф. Василка Тъпкова-Заимова, очерк за битката при Траянови врата от Герман Миовски и свидетелства на съвременници.
Прощалното слово към българския народ на монсеньор Анджело Ронкали, архиепископ Месемврийски, от 31 декември 1934 г. съседства с коментар на Енцикликата „Славянски апостоли” на папа Йоан Павел ІІ, с която през 1980 г. той обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа редом със Св. Бенедикт Нурсийски – знак за канонизирането им като светци от Ватикана.
Отпечатано е надгробното слово на  Михаил Арнаудов за Иван Шишманов. Под заглавие „Българският Еразъм” – експертът от Конгресната библиотека на САЩ Анжела Кенън споделя заключенията от свои проучвания върху наследството на българския билиограф акад. Никола Михов.
Стогодишнината от рождението на Борис Христов, вписана в Календара на ЮНЕСКО, е представена с оценки на чуждестранни ценители на операта и портрети на неговите най-големи роли.


четвъртък, 1 май 2014 г.

Св. Петка в Търновград

Неизвестна фреска от ХVІ в. представя
посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград

В църквата „Св. Параскева“ в град Роман, Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г. Стенописецът е изобразил тържествената сцена, като е насочил вниманието към образа на светицата, край която са разположени фигурите на българския цар Йоан Асен II (1218–1241), неговата майка царица Елена, съпругата му царица Ана и търновския патриарх Василий, а зад тях – църквата, в която ще бъдат приютени реликвите. Вляво от царя са изографисани столични боляри и висши клирици, а на заден фон се вижда Търновската крепост. Над изображението е разположен кирилски надпис на среднобългарски, който в превод гласи:
 „Пренасяне на мощите на св. Параскева в славния град Търново“.
Позиционирането на храмовата сграда извън пределите на крепостните стени говори в полза на предположението, че тленните останки са били положени в църквата „Св. 40 мъченици“.
Стенописната композиция и съдържанието на надписа недвусмислено насочват към текста на Пространното житие на Св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий:
„И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царстващ град Търново. Щом благочестивият цар Йоан Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора. Царят и всички с него излязоха пешком на четири пъприща от града да посрещнат с много почит преподобната; на ръце я поеха тържествено, от душа и от все сърце я целуваха с обич. Пренесоха я и я положиха в царската църква, където лежи и до ден днешен и дава различни изцеления на прибягващите с вяра и любов към нейния славен ковчег.“ 
(Превод на Климентина Иванова в Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби, София, 1986).
Представените данни свидетелстват по безспорен начин за широкото разпространение на култа на българската закрилница посредством нейното Пространно  житие, от което днес са запазени немалко ръкописи в Румъния. Става ясно още, че почитането на светицата в Молдова има дълбоки корени. Именно този пиетет би могъл да бъде една от основните предпоставки, вдъхновили акта на пренасянето на мощите й от Цариград в Яш през 1641 година.
 Кирил Ненов
Институт за исторически изследвания към БАН

Откритието ще бъде публикувано за първи път в бр. 43 на  в. "За буквите"