СТAВAТ И ДОБРИ НЕЩA ПО СВЕТA

Нaшето момиче Дилмa РусевВA победи с 5 процентa преднинa съперникa си в изборите зa президент и ще ръководи Брaзилия още четири години. Ще продължи дa пъди министри от кaбинетa зaрaди корупция. Ще бъде домaкин и нa Световнaтa лятнa олимпиaдa през 2016 годинa.

Вторaтa по влияние женa в светa (според сп. „Форбс”). Може и дa изпревaри гермaнкaтa  Aнгелинкa.

Ч Е С Т И Т О!

                                                         Нов гaбровски  aнекдот

Сто и тридесет милионa брaзилци плюс седем милионa бългaри прaвят все пaк нещо сериозно.

 27 октомври 2014 г.

 Нa рaнинa в един чист понеделник

С КНИГА И БИЛКА ИЗ ЕВРОПА

Българските богомили са прочути средновековни лечители

В 1111 г. на хиподрума в Константинопол е изгорен на клада по заповед на император Алексей Комнин  един от  първооснователите на  богомилството редом с Боян Магесника и Поп Богомил. Неговото име е Василий ВРАЧ. Прозвищито му издава ярко приобщаване към средновековното лечителство. Това става отлика и на многобройните  последователи на „българската ерес”, които пътуват на запад из Босна, Италия и Южна Франция, подготвяйки Европейската Реформация със своите свободолюбиви идеи против  гнета на официалната църква. Сред тя е имало и много жени, придобили първи в Стария  континент равноправие с мъжете и правото да бъдат проповедници в състава на „съвършените” богомили.

Обичаше да изтъква това при всякакъв разговор народният лечител Петър Димков. Той считаше, че начините за лечение и свойствата на отделните билки, които е наследил пряко от родната си майка, всъщност идват от далечните векове. Самият себе си  считаше за  прероден богомил. Засилениет напоследък интерес към неговата личност и дело са напълно естествени, като се има предвид и зачестилите позовавания на богомили, катари и албигойци  в изследванията на учени-медиевисти от Западна Европа и САЩ.

 Деен продължител на древната традиция по време на Възражденето е и вездесъщият Отец Матей Преображенец – прочут народен лечител, пътуващ проповедник, един възкръснал богомил.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 30-ина ГОДИНИ наши проучватели на старината дейно търсят извори от древното лечителство. Те обсъждат това на  Първатата национална конференция по народна медицина в Сопот през 1979 година. Присъствието на учени като проф. Даки Йорданов, проф. Петър Петров и други дава надежда да бъдат открити неизвестни апокрифни паметници. Особeно се набляга на съставеният през Х-ХІ в. богомилски лековник, наричан „Зелейник”, който безспорно е най-старият запазен до наши дни рецептурник с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления и древни начини за лечение с билки.

Писателят Емил Елмазов, редактор в тогавашното сп. „Отечество” и настоящ председател на Съюза на билкарите в България, член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва, се включва в търсинията. По време на своя журналистическа командировка в Одеса той се свързва с проф. Михаил Дихан,  българин по произход, фронтовак с една ръка, преподавател в тукашния университет, всеобщ закрилник на на бесарабските българи.  Той го съветва да потърси хранилищата на Киево-Печорската лавра – един от най-древните и най-значими в духовно, исторческо и художествено отношение обители на Русия.

Тогава Елмазов с радост се сдобива с няколко страници циклостилна извадка от старинния богомилски „Зелейник”, написани на староукраински език. Наистина забележително откритие! С помощта на преподавател в Шуменския университет древният тектс е преведен на съвременен български език  и обнародван във „Вестник-книга” и в отделен сборник с общ тираж от 100 000 екземпляра.

Този паметник съдържа и скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за помощ предимно природни средства. А езикът и текстът могат да се схващат и като книжовен паметник, носейки радост със своята краткост и образност.

ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА НА ЦАР СИМЕОН -  наричан „Книголюбец и сравняван с древния Птоломей, създателя на Александрийската библиотека – след похода на княз Светослав е пренесена от Преслав  в Киев. Вероятно богомилският „Зелейник” е бил сред останалите книги като оригинала на „Изборник” от 1073 г. – първата славянска енциклопедия, в която дважди е поместена  единствената по рода си „Похвала на Цар Симеон”, чийто автор според някои европейски учени е Йоан Екзарх Български. Тогава „Зелейникът” своевременно е бил разпространен и в многобройни копия като наръчник за лечение.

Пишещият тези редове преди години изслуша едночасова лекция „за един студент” относно съдбата на Преславската  библиотека от проф. Марфа Вячеславовна Шчепкина, завеждащата Отдела за редки ръкописи на Държавния исторически музей на Червения площад в Москва – нещо, което по онова време не можеше да се чуе в Свети Климентовия университет на София. Това действаше като несравним лек.

Боян Магесник 

ПЕВЦИТЕ НА ДОБЪРСКО

Ослепени воини на Самуил намират приют в полите на Рила

Високо над Разложката котловина, по някогашен път за Рилския манастир, се намира древно селище. То е записано в грамотата (хрисовул) на цар Иван Шишман, дадена на Рилската обител  в 1378 г. като ГНИДОБРАДСКО. През първата половина ХІХ в. то вече се пише киато Нидобрадско, Нидобърско, Недобърско, а днес се нарича просто Добърско.

През 1610 г. тук е изградена и осветена черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Посвещението на двамата светци-воини и рядката стенопис „Христос изцелява слепец” потвърждават легендарните сведения, че тук след битката при Беласица са били настанени ослепени бойци на цар Самуил.

След време като странстващи гъдулари те създават певческа школа. В началото на ХХ в. тя е проучвана от известния фолклорист и етнограф Антон П. Стоилов. Следи от нея има до средата на  века.

Като пътуващи просяци заедно с децата си те са пеели и свирели по сватби, сборове и кръстопътища. Съчинявали  кралимарковски песни и ги обменяли с подобни песни,  научени при непрестанните им скитания по села и паланки. Последният гъдулар и певец от тая школа е някой си дядо Божил, който се  подвизавал докъм 1910 година.

Певците са говорели на таен език. Владеели са способи за съобщения, подобни на средствата на Вътрешната революционна организазия от времето на Васил Левски. А в Организацията на Гоце Делчев те са служели за връзка по време на разни народни празненства.

Образци от Добърската школа са обнародвани в „Сборник от български народни песни” . Книжка І. Събрал : С. Ив. Б. Издават Ник. Ив. Съббов и Гаврил Семков. Обем на изданието 166 страници. Народна печатница Богдан Прошек. София, 1884 г.

Юнашки песни

за Кралевикя Марка

І. Произхождението на Кралевикя Марка; ІІ. Кралевики Марко отнима взетата земя на Султан Мурат; ІІІ. Кралевики Марко избавя щерката на Султан Мурат да не стане сръбска кралица; ІV. Кралевики Марко убива сърбин добър юнак и Вида Охридчанка; V. Кралевики Марко  убива Гина звездалин; VІ. Кралевики Марко убива богат и много юнак евреин; VІІ. Кралевики Марко убива дете Дукадинче;

VІІІ. Кралевики Марко, Реля Шестокриля, Дойчин войвода и Милушь опленяват Продукла крал; ІХ. Кралевики Марко убива Филип Маджарина, а Филипица зима робиня; Х. Кралевики Марко се нахожда с брата си Андрашина; ХІ. Кралевики Марко се нахожда със сестра си Ангелина; ХІІ. Кралевики Марко избавя три  синджира робие; ХІІІ. Кралевики Марко изгаря жена си Елена.

Предговор

Целта при събиранието и издаванието на настоящите песни е била да се се внесе в нашата литература нещичко от произведенията на народното  творчество и да се приготви малко вещество за бъдещите изследователи на необработения ни език.

Изворът, от който съм ги черпил, е неизтощим.

За това служат самите думи на СЛЕПИЯ СТАРЕЦ  Н. (Никола?) ОТ СЕЛОТО НИДОБРАЦКО, който ми ги е диктовал:

„Е, синко, моите песни ще се свършат с моите дни. Едва бих ги изпял, ако бих живял още толкова...”

В произношението на песните не е нищо изменено: писал съм ги тъй, както съм ги слушал под напевът на СЛЕПИЯ  ГУСЛАР.

 Из Сборник от български  народни песни /1884/

Добърско - църквата "Св.Теодор Стратилат