вторник, 28 юли 2015 г.

ЯКО ЗАПОМНИЛИ КАЛОЯНА

Малко се знае

На 27 ноември  1919 г. в парижкото предградие Ньои  /правилно е ударението да се поставя на втората сричка/ министър председателят на България Александър Стамболийски подписва  заедно с предстявители на съюзните и обединени държави мирен договор, който бележи Втората ни национална  катастрофа.
При това в пристъп на гняв той строшава демонстративно перодръжката , която му поднасят.
Всички  парижки вестници с едри букви оповестяват събитието. В тях обаче няма нито дума за България! Все едно, че тя изобщо не съществува...
Българският  селянин от Славовица се принуждава да стори нещо неочаквано. Той заставя неговия шофьор да предизвика мнима улична  катастрофа. И тогава вестниците се обаждат пестеливо: така и така премиерът на България за малко да загине.
Но има и нещо далеч по-многозначително.
Гробокопачът ни – френският министър - председател Жорж Клемансо /1841-1929/  урежда  официалното подписване на Договора да стане в огромна зала, върху чиято стена е изобразена битката при Одрин на 14 април 1205 г., когато  многобройните войски на цар Калоян заедно с 4000 кумани на  коне унищожават  цвета на западното рицарство, предвождано от император Балдуин Фландърски, и по такъв начин слагат край  на кръстоносните походи за завладяване на  Божи гроб.
Колко века им е държала ситост на големците от Версай тази разгромна среща, за да жадуват неотменно възмездие!
Нека се помни и припомня горното.
 А пропо: пее ли се все още в днешната  стара столнина старата градска  песен

 „ТАЗИ ВЕЧЕР КАЛОЯН ПИРУВА”?

https://www.youtube.com/watch?v=o6DACqW9J5w
пръстена на Цар Калоян
                                                          Песен за Цар Калоян   

понеделник, 27 юли 2015 г.

Молитвена възхвала към Свв. Седмочисленици

Теофилакт Охридски


О, добри пастири, положили светите си души за нас, вашите овци, и усъвършенствали за Бога стадото си с много пот, които ни поселихте в злачното място на обяснените с вашия език Писания и които ни откърмихте при тихата вода на божественото кръщение и насочихте към пътеката на праведността чрез вършенето на добродетелта!
Благодарение на вас цялата българска страна позна Бога, Църквата се украси с песни и псалмопения, празниците с обясниха  с вашите четива.
Благодарение на вас монасите се наставляват на подвиг чрез житията на светците. Благодарение на вас свещениците са наставени да живеят благочестиво според свещените канони.
О, вие земни ангели и небесни човеци, които сте приготвили на Господа народ избран, ревнители към добри дела, каквито видяха във ваше лице! Пак и пак наглеждайте своето наследие, понеже сега можете  повече, отколкото някога, когато бяхте в тяло и отгонихте лошата ерес, които подир вашето в Христа успение като гибелна болест разорява вашето стадо, разпръсва и погубва овците на вашето пасбище.
Свети и добри пастири, запазете от варварски нападеия нас, вашите неопитни питомци, и постоянно ни наглеждайте, и най-вече сега, когато „скръбта е близо, а помощник няма”. Когато скитският меч пие българска кръв, когато ръцете на безбожните, които пречупихте с десницата на Бога, на когото вие служехте  предадоха труповете  на вашите чада за храна на небесните птици, дайте мир  на вашия народ, за да празнуваме вашата памет с голямо веселие чрез Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и  всякога и във вечните векове.
Амин!

                                                                                                                              ХІ в.

                                                                                                                 

събота, 18 юли 2015 г.

ОТНОСНО ДИПЛОМАЦИЯТА НА ОТРЯЗАНАТА КОТЕШКА ОПАШКА

В ония години двата водещи седмичника „Поглед”  и „Антени”  излизаха в непрестанна плодотворна конкуренция. В някои случаи „Антени” оставаше с явно предимство.
Такъв бе случаят, когто в Клуба на журналстите се обсъждаше страницата под заглавие „Тъпкано ще ти го върна!” в току що излезлия брой на „Антени”.
Тогава сред официалните  гости на Габровския фестивал беше известният руски режисьор Вячеслав Котьоночкин – създателят на популярната филмова серия „Ну, погоди!”. Той разгледа града, беше на „Етъра” и Боженците, срещна се с председателя на градския народен съвет, присъства и на официалното откриване на Дома на хумора. Стана това през май 1975 година.
Скоро след това заминах в командировка за Москва. Още първия ден се озовах в светая светих на тогавашните „мультики” – студията „Союзмультфильм”, която се намираше близо до площад „Маяковски” и Кукления театър на Сергей Образцов. Бях уговорил по телефона среща и интервю с Котьоночкин.
Високият русоляв мъж ме посрещна с видима радост от срещата  си с габровци.
Попитах в упор:
-Как оцеляхте вие с това необичайно фамилно име в Габрово?


/”Котьоночкин” ще рече „Котарачкин” или нещо подобно.../
Последва мигновен отговор:
-Габровци ми отрязаха не опашката, а  късче от сърцето!
Разговаряхме над монтажната маса в студията, върху  която лежаха кадри от новата 7 серия на филма. В нея замисълът беше Вълкът и Заекът да се помирят. Пременен в морящка фланелка Вълкът предлагаше в знак на приятелство лулата си на Зайчето, а то в отговор му даваше да опита морковче. Само че вълк морков не яде и заек с лула не пуши... Освен това без да ще последният настъпи широкия моряшки панталон на партньора си и го скъса. Гоненицата между двамата продължи.
Отнесох със себе си няколко оригинални кадъра от филма, които украсиха страницата в „Антени”. Предложих и свой свободен превод на непреводимото  заглавие.
А дъщеричката си зарадвах с автограф върху касетка от серията:
 „Деляна, обещавам от името на всички художници, че Вълкът никога няма да хване Заека.”
Показаха ми освен това цял чувал с писма на зрители – деца и възрастни, които не даваха да се помене серията да завърши, както бе замислено. Тя и до днес продължава със сина на режисьора.
Роди се тогава идея: Вълкът пристига в Габрово като гост на фестивала и се сприятелява с Габровската котка.
„Какво може да произлезе при тази среща?”
Зададохме този въпрос на читателите на детския вестник „Септемрийче”. Пристигнаха много отговори в Студията за рисувани филми. Наши творци – до един руски възпитаници от Московската филмова академия осуетиха тази идея. Те се гордееха като създатели на свой стил в рисуваното кино с  международно признание. Той обаче не бе отправен към децата, а към възрастните с неясен философски подтекст  и не намери продължения.                                                                                                                                                                                                                                                        
/Не може да се намери това в книжката – анекдот „Габровски път от/към Европа”, издадена през 2014 г./


ЗАБРАВЕНИЯТ ЧЕРТЕЖ

Къде да се постави паметникът на Преображенеца Матей от Любомир Далчев

Малко преди да напусне България през пролетта на 1979 г. скулпторът Любомир Далчев извайва паметник на Отец Матей Преобрженски, именуем по народному Миткалото. Двамата с моя колега и приятел от Перущица Милко Кръстев видяхме неговото гипсово копие в ателието на квартал „Павлово”, изпълнено в размер едно към едно. Преображенецът е представен в неговия устрем да обиколи цялата ни родина - и не само нея - като  фигурата му наподобява  мечтания от него „перипетомобил”, чиято идея го владее години наред от пребиването му в Света гора, Батошевския и Преображенския манастир, скита „Св. Иван” край Троянския манастир.
Паметникът не е мислен като част от някаква градска среда. Такъв е и паметникът при мавзолея - костница на Отец Матей  до търновското Ново село край магистралата София - Варна.
Изследователят на Севлиевския край проф. Николай Ковачев, дългогодишен преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, бе запаметил един необикновен факт от животописа на Отец Матей. Като отивал един ден от Кръвеник към Ново село, където основава на два пъти революционния комитет на първата за Балканите деветдневна народна република от май 1876-а , той уж бил ЗАБРАВИЛ /!/ един чертеж на своя  „перипетомобил” в местността „Сухата  чешма” под махалата Шопите. Тукашни хора са прибрали този чертеж и години наред тайно се опитвали да го изпълнят. Преди време с неколцина читалищни дейци от Кръвеник открихме дървени останки от тази странна конструкцията в мазето на Петър Драгнев с  помощта на баба Мария. Предадох ги тогава в Националния политехнически музей в София и те бяха показани на една изложба в аулата на Софийския университет като предизвикаха необичаен интерес.
Ако питате мене, тъкмо на „Сухата чешма” може да се постави Далчевия паметник на Миткалото.
Останалото е във властта на севлиевци – съгражданите на Асен Пейков, изваял фигурата на великия Леонардо при летището Фиумичино във Вечния град Рим.
Самият Далчев е трайно свързан с нашия край. Малцина знаят, че той създава Рачо Ковача и фигурите на моста „Игото” в Габрово. Негов е паметникът на Майката пред общината в Дряново. Бюстът на Иван Владков в градинката при читалището също. Напоследък  бе разпознат и негов барелеф на една тукашна чешма.
Далчев почина в САЩ няколко месеца преди да закръгли столетието си. За последно той направи паметник на Макгахан при неговия гроб  в Ню Орлианс, щага Охайо.