Отиде си талантливият писател, изобразил руския живот такъв, какъвто е...
Валентин Распутин заедно с Александър Солженицин по време на награждаването му със Солженициновата награда "за изобразяване на поезията и трагедията в народния живот и неговата неразделна връзка с руската природа и реч, душевност и целомъдрие за възкресение на доброто начало", 4 май 2002 г.
в. Дума, Илия Пехливанов
В книжарниците най-новите руски издания с повестите на Валентин Распутин - макар да са вече отпечатани само в 5-хиляден тираж - са поставени до романите на провидеца Достоевски.В своята програмна статия за 1000-годишнината от Покръстването на Русия в сп. "Иностранная литература" акад. Дмитрий Лихачов представи седмина днешни руски писатели, които продължават пряко и най-вярно традициите на древноруската литература: Виктор Астафиев, Василий Белов, Фьодор Абрамов, Васил Биков, Юрий Трифонов, Чингиз Айтматов. На първо място сред тях той постави Валентин Распутин. Българолюбецът споделяше в разговор, че е обмислял дълго и отговорно горната поредица.
Когато Александър Солженицин сложи начало на литературна награда на негово име, той също я присъди първом на Валентин Распутин. В своето слово при връчването й той заяви, че през втората половина на ХХ век са се появили писатели, които тихомълком, без официални заклинания, отхвърлят с творчеството си догмата на социалистическия реализъм, прогласен навремето от Максим Горки, според която писателят следва да представя живота не какъвто е с неговата суровост и разнообразие, а какъвто той следва да бъде по повелята на властителите.
Отличен по достойнство с най-висока и държавна, и патриаршеска награда писателят бе изпратен с внушително народно поклонение и прощален религиозен ритуал във величествения московски храм "Христос Спасител", воден лично от самия руски патриарх Кирил. Подобна висша почит другиму сред пишещите събратя не е оказвана и надали ще бъде оказана въобще.
Това стана в официално обявената Година на руската литература, която съвпада с обявената от ЮНЕСКО - Година на славянския първоучител Методий.
Десетина книги на Распутин са издадени в превод на немски език. Благодарение на редакцията на берлинския седмичник "Хорицонт" преди години се срещнах и разговарях с техния преводач Екарт Тиле. Той беше деятел на дружество за немско-руски връзки, което уреждаше екскурзии с родственици на хитлеристки воини по местата, където са се сражавали или загинали те в Русия. Тиле потвърди, че в Распутиновите повести и разкази немците откриват свои чувства и преживявания, сродни с изпитанията на обикновените руски жени, деца и старци по време на войната.
Читатели поканили тогава гостуващия в Берлин Распутин да изнесе слово пред тях в някаква зала, като сам прочете на руски език откъс от своя творба. Той избрал оня епизод от повестта "Прощаване с Матьора", в който се разказва как старици от насилствено обезлюденото древно селище всред река Ангара бият с дървени кръстове по главата бандитите - рушители, настояващи да бъдат заличени дори и гробищата им. Същият епизод бе заснет във филм под това заглавие. Ключова сцена в него бяха безуспешните опити на неканените пришълци да отсекат с брадва вековно дърво лиственица.
В горното откриваме ярки символи за срещата между миналото и настоящето - съдбовна не само за славяните.
През отминалите години се изяви някаква особена вътрешна близост между сибирския творец и България. Откри го край езерото Байкал и гостува в дома му Милко Кръстев като пратеник на седмичника "Антени". Сетне Валентин Распутин дойде в Перущица заедно с Виктор Астафиев, когато благодарение на министър Георги Йорданов двамата прекараха един месец в творческия дом на писателите в Хисаря. Тогава гърмяхме с черешово топче на мегдана пред историческата черква "Св. Архангел Михаил". Слушахме древнославянски песнопения на камерния хор "Ортодокс". Пихме наздравица на богата трапеза с вино мавруд.
Българският Кирило-Методиевски вестник намери у него един от най-възторжените си съратници още с появата на началния брой. Распутин го сравняваше с народен празник. Удивляваше се от съчетанието на слово и образ върху неговите страници. Твърдеше, че и в Русия познават и ценят изданието. По достойнство той беше вписан сред членовете на международния редакционен комитет от видни учени-слависти и българисти, писатели, художници, певци, публицисти и общественици. Неведнъж той се появи като автор и върху страниците му.
Распутин подкрепи своевременно групата писатели, които на 24 май 1986 г. - съвсем по военному направиха десант и добавиха в Мурманск към традиционните Дни на Баренцово море и Ден на славянската писменост. Радиостанцията на първия атомен ледоразбивач "Ленин" по повеление свише бе уловила Апологията на загадъчния преславски книжовник Черноризец Храбър "За буквите", която се появи върху страниците на корабната многотиражка. Оттам неочаквано бързо празникът тръгна по широката руска земя, за да бъде официално обявен с президентски указ за общодържавен. Имаше предложение той да съвпадне с рождения ден на Пушкин - 6 юни, но мурманчани твърдо предпочетоха българската дата. А нали древните Евтимиеви книги достигат преди столетия именно до Северния ледовит океан (според уверенията на Григорий Цамблак, родом българин).
Валентин Распутин е инициаторът за издигането на новия паметник на Св. св. Кирил и Методий на "Славянския площад" в центъра на Москва, който извая скулпторът Вячеслав Кликов.
Няколко месеца Валентин Распутин чете лекции по руска литератера в един американски университет. Но не пожела като Евгений Евтушенко да се застои там по-задълго, нито като Василий Аксьонов - гуруто на "шестидесетилетниците" или евреина, съден за "тунеядство" Йосиф Бродски. Заявяваше, че е "еднолюб" - има само едно отечество. И едно любимо издание - списание "Наш современник".
В неговия роден град Иркутск има паметник на Григорий Шелихов, наричан "Руският Колумб". Той е роден в град Рилск, който според легендата е свързан със свети Иван Рилски. Проправя път в Северния ледовит океан със своя кораб, именуван на общославянския светител, като изгражда параклиси в негова чест чак до полуостров Аляска. Распутин проучваше неговото дело. А дали нещо цялостно е успял да напише на тази тема засега остава неизвестно.
Неговото последно пътешествие беше до монашеската република Атон. В манастира "Св. Пантелеймон" беше приет като свой човек и той се отсрами с пространен очерк за срещите си с руските свещенослужители в него.
Втълпява се накрая едно особено заключение:
Споменът за загадъчния мистик Григорий Распутин може да бъде обезсилен и подменен само чрез едно наистина значимо творческо дело на страдалеца-праведник Валентин Распутин, когото в Русия наричаха "Духовният губернатор на Сибир".
Достойно есть!
Вечная память!
Писателите Виктор Астафев, Марк Сергеев и Валентин Распутин, 1987 година.jpg)
"Бедността не е грях" - казваше приживе Валентин Распутин .jpg)
(Личен архив на Калина Канева)
