С ОГЪНЯ НА ЛЕВСКИ В СЪРЦЕТО

ГЕНЧО ДИНЧОВ

             Председател на революционния комитет в Елешница

„Догдето бях учител се запознах с  бае Иван Атанасов Арабаджията от Царацово, който често минаваше през Елешница за Старо ново село да си купува дървен материал за направа на кола. В същото време ние все споделяхме нещо за политиката и освобождението ни.

Един ден, като си връщах от Пловдив, по обичаят ни азе се отбих у моя бае Иван в Царацово и той на драго сърце ми каза:

-Добре че дойде, защото е тук Левски!

 Начаса Левски излезе изпод сайванта, гдето работеше бае Иван, и се поздравихме. Доста се разговаряхме, даде ни наставления как да работим и да се приготовляваме за общо въстание. Всеки беше облечен в потури, контош, пояс. Видях у него един револвер с десет  патрона  - отдоле с барут се пълнеше.

 Аз постоях та един-два часа и си тръгнах. И като направихме сбогом, каза ми:

-Аз съм навсякъде и никъде  така ще знаете  и  в случай на нужда пак ще казвате, че комитетът ни е навсякъде и никъде...”

Аз си заминах, но вече от него погълнах духа на свободата и вече почнахме да работим и убеждаваме населението, като му предупредявахме, че в случай да изкаже някой, то той ще бъде убит даже със семейството си от тайната полиция.

И така за всичко, което искахме да узнаем, то го научавахме от Васил Караиванов от Карлово, братовчед на Левски, или чрез бае Иван Арабаджията. Доста време Левски не се яви пре нас, но ние си работехме успешно.

Един ден, когато ни донесе бае Иван новината, че Левски е предаден от един поп и хванат тогава не беше малко страх, но мина, както мина и страхът по обира на тетевенската поща.

Както и да е, огънят от Левски ми гореше в сърцето и в околните села аз бях втора комитетска поща след бае Иван.

Октомври 1900 г.

ДA СЕ ПОМНИ!

Възрожденецът Минко Ивaнов Мaрковски, сподвижник нa комитетското дело, пише в спомените си скоро след Освобождението изрично следното:

„Когaто Левски зaклел членовите нa троянското съзaклятие кaзaл и следните думи:

„Зa дa можем дa се  сдобием по-скоро с пaрични средствa зa достaвяне нa рaзни боеви потреби, ще трябвa съглaсно член 1, глaвa 5 от Устaвa, дa дирим рaзни честни и нечестни нaчини.

НA МОЯ ЛИЧНA ОТГОВОРНОСТ ЗAПОВЯДВAМ:

ЛЪЖЕТЕ И КРAДЕТЕ ЗA НAРОДНОСТ!

 A оня, който под предлог зa нaродното дело крaде и лъже, ще бъде проклет от Богa и пронизaн с хлaднaтa кaмa .”

Кaмaтa нa Левски се съхрaнявa днес в Ловешкия исторически музей.

 В писмaтa си Aпостолът пише също:

”AКО ПОТРЯБВA ЩЕ СТAНЕМ ОРТAЦИ И С ДЯВОЛA.”

ТЪРСЕЙКИ КОНСТИТУЦИИТЕ НА ЛЕВСКИ

Писателят Генчо Стоев според оценката на видни европейски литературоведи е сред тримата най-ценни представители на изящната словесност за Стария континент от отминалия ХХ век. Неговата немногословна повест „Цената на златото”, която представя драмата на априлци, сродна на класически грагедии, е преведена на десетина езика.

Продължението на тази повест се нарича „Завръщане”.

Генчо Стоев я пишеше в Лафонтеновата къща на Стария Пловдив. Няколко пъти ходихме да го видим там с Милко Кръстев - перущенец родом, създал впоследствие трилогията „Виното на надеждите”. Видяхме как машинописката до 15 пъти преписваше някоя страница.

Повестта започва с последния ден на въстанието в Перущица. На оцелелия въстаник Павел Хадживранев му се привижда всред смесицата от светци с ореоли, които падат от стените на черквата „Св. Архангел Михаил” образът  на Дякон Левски. Останал пожален от ятагана на друговереца след време той се озовава  тайно в Цариград. Оттам, съпроводен от младата българка Марина - дъщерята на печатаря Тоор Киряков, той се тръгва отново за  родината. С каква цел я потърсва сега?

Воден от своите републикански въжделения, възрожденецът тръгва да дири Конституциите на Левски, за които бил чул, че са укрити ...някъде по таваните на стара къща в  Дряново. Донесъл ги бил преди време преписани и преведени бащата на Марина от Швейцария. Върху тях имало соственоръчни бележки на Апостола.

Генчо Стоев беше близък приятел и истински съредактор на седмичника „Антени”. Били сме заедно с него неведнъж в Перущица. Слушахме певците от хор „Кукузел” в историческата черква. С пътуващата книжарница „Матей Преображенски” пътувахме десетина дни из Пиринско по следите на новоткритата песен „Е, комита море, Васил Левски”.

За годишнина от обявяването на България за република той написа пространна публицистична ста тия /бях водещ дежурен реда ктор него брой/.

Единствен от българските писатели той писа проникновено за наследството на старата ни литера тура в Кирило-Методиевския вестник „З буквите”. Като негов пратеник  той участва в Празника на славянската писменост в северния руски град Вологда, където води разпален спор с писателя Василий Белов относно българо-руската взаимност в книжовност та.

През пролетта на 1987 година уговорих с дряновското читалище „Развитие” среща с читатели. Сам Генчо Стоев я пожела. Запитаха го тогава защо именно в Дряново - според неговото писателско прозрение - е възможно да има следи от Конституциите на Левски.

Отговорът бе:

”Когато бях преди години в Цариград, разговарях там с клисаря на българската черква „Св.Стефан” в квартала Фенер. Той ми каза, че е родом от Дряново. Само че е вече доста възрастен и едва ли ще може да види Дряново отново. Името му съм забравил...За мен е естествено в годините след падането на Търново някои родове от старата столица да са се придвижили към Балкана и да са останали да живеят именно тук.”

Беше на срещата и краеведката Бонка Тихова. Тя побърза да потвърди, че наистина има такива дряновски родове. Следователно писателското усещане не беше подвело автора на повестта „Завръщане”.

Стана дума и за Преображенеца Отец Матей. Двамата неведнъж са минавали през Дряново. А през пролетта на 1871 г. в хана на Иван Попянков край пътя за Манастира е основан местният революционен комитет.

Ходихме тогава и до Дряновския манастир. Съпровождаше ни Генчо Генев - наследник на Генчо Светогореца, строил крепости и манастири и в самия Цариград, в Силистра, и на Света гора, и дядо му Генчо, възстановявал манастира след битката, сравнявана от генерал Фазлъ паша с битката при Севастопол.

Като спряхме пред мавзолея с костите на избитите четници, пред италианската скулптура на въстаник, когото тукашните хора наричат свойски Бачо Киро, Големият Генчо изповяда:

„Какво ли му е било на белочерковския даскал да тръгне със свои ученици на явна гибел наистина...”

Отсъдено вкратце:

Големият съвременен възрожденец Генчо Стоев вгради трайно и неповторимо идеите на Апостола Левски в тъканта на новата българска литература.

ДОСТОЙНО ЕСТ!

Генчо Стоев е роден на 5 февруари 1925 г. в град Харманли.

Генчо Стоев