ОСМИЯТ СЕДМОЧИСЛЕНИК
Сава
или Лаврентий – един или двамина
от
учениците на равноапостолните братя
са
почитани в календара
В календара
на Българската православна църква като първи светци са вписани равноапостолните
братя Кирил и Методий редом с техните довереници приживе Климент,
Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, всичките вкупом наречени Свети Седмочисленици
и почитани на датата 27 юли, в деня на Св. Пантелеймон и кончината
на Св. Климент.
Но
учениците естествено не са били точно седмина. В случая е уважено
Свещеното писание, в което именно числото седем е свещено и много
лица и събития там са отброени до седем.
Кой
тогава е осмият сред Седмочислениците?
Неговото
име е Лаврентий. През ХI в. охридският архиепископ Теофилакт в Житието
на Св. Климент пръв известява за него:
„И
мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи
на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и САВА“ – пише той отначало,
а сетне като изброява отново учениците на солунските първоучители
заменя името на Сава с името ЛАВРЕНТИЙ. Това дава повод на изследователите
да приемат, че става дума за едно и също лице, като в житието са предадени
неговото светско и монашеско име.
Два
века по-късно Синодикът на Цар Борил споменава само САВА.
В
Сказание за превода на Светото писание, съставено на Атон през ХV
или ХVI век въз основа на Сказание
за буквите на Константин Костенечки, Светите Седмочисленици са изброени
по следния начин:
„КИРИЛ,
МЕТОДИЙ, КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, АНГЕЛАРИЙ, ЛАВРЕНТИЙ на брой седмина по Божия
помисъл.“
Да
се върнем обаче към свидетелството на Черноризец Храбър от времето
на Преславската книжовна школа. Един от най-старите преписи на неговата
единствена и ненадмината творба „За буквите“ е направен през ХVI
век. Той е включен в сборник, който произхожда от Почаевската лавра
в Западна Украйна и е писан през ХIII век. Този сборник сега се съхранява
в Централната научна библиотека на Украинската академия на науките
в Киев. На обратната страна на лист 208 от сборника, в самия край на
Храбровото сказание, са изброени учениците на славянските първоучители:
„КИРИЛ и брат му МЕТОДИЕ, ГОРАЗДО, КЛИМЕНТ, НАУМ, АНГЕЛАРИЕ,
САВА, ЛАВРЕНТИЕ“
Почаевският препис на „О писменехь Черноризца Храбра“
е обнародван през 1912 г. от руския учен А. Багрин. Страстният изследвач
на старобългарската книжнина Куйо Куев го включва с факсимиле в
пространното си изследване за Черноризец Храбър, издадено през
1967 година.
Горното сведение подкрепя предположението, че всъщност
Лаврентий е бил също в най-тесния кръг от доверениците на двамата
братя, работил е почти наравно с тях върху превода на Свещеното писание
от гръцки на старобългарски език наред с превеждането на други литургични
книги, необходими за всекидневната практика на Българската църква,
изстрадал е заедно с тях гоненията от немците в Моравия, преживял
е божествени мигове на духовна радост при освещаването на славянските
книги в римската църква „Санта Мария Маджоре“, съпровождал е ковчега
с тялото на Св. Кирил до базиликата „Сан Клементе“, търсел е с надежда
да види стените на Плиска, радвал се е на щедрия прием от страна на
княз Борис Първи – Покръстителя на българите. Може би не навсякъде
е присъствал, но вероятно той и неколцина от учениците са били в непосредствена
близост около учителите в тези съдбоносни месеци и години.
Но не е имал човекът щастливата съдба да попадне трайно
в църковния календар…
Все някой е трябвало да остане отвъд границата на
свещеното число. А моралът на средновековния книжовник е поставял
във всички случаи делото по-високо от личността, поради което черноризецът
от отминалите векове остава често анонимен и трудноразбираем за
нашия съвременник.
Толкова засега за Сава или Лаврентий. Вграденият в
първоосновите на нашата духовност, към когото и днес имаме все още
неизплатен дълг.
Додатък. Неотдавна Бойка Мирчева от Кирило-Методиевският
център при БАН разчете в неизвестен акростих в Службата за Св. Кирил
(препис от ХV в.) думите „САВА
ПЯЛ“.
Връща се отново при нас още един старобългарски
книжовник
измежду
Седмочисленици!