ЕДИСОН НА ХХ
ВЕКТЪРСИ НОВА АЗБУКА
Странно изключение е за един американец да бъде същностно
осведомен за историческата заслуга на славянските първоучители
Кирил и Методий в градежа на световната култура. Роман Якобсон,
Франтишек Дворник, Радо Ленчек, Матея Матеич и други водещи слависти
в големите американски градове всъщност са дошли от Европа.
Когато през декември 1970 г. Джон Атанасов изненадващо
е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – I степен, като американски
учен от български произход „по случай пребиваването му в България
като гост на Българската академия на науките и за големите му заслуги
и принос в науката“ (Указ №2071 на Президиума на Народното събрание
на Народна република България от 22 декември с.г.), той го приема
като възможно най-високо отличие с ясно съзнание за посвещението
му към създателите на славянската азбука. Това става три години
преди края на 6-годишния съдебен процес в Минеаполис относно патента
на компютъра, когато федералният съдия Ърл Ларсън неочаквано отсъжда,
че считаните дотогава за първооткриватели на електронната сметачна
машина двама физици от Университета на Пенсилвания Джон Уилям Моучли
и Джон Преспър Екърт всъщност са извлекли основната идея за него от работите
на проф. Джон Атанасов.
Точно 20 години по-късно президентът на САЩ Джордж
Буш-старши на тържество в Белия дом награждава Атанасов с Национален
медал за техника и технология, като подчертава неговия български
произход с препоръката откритието своевременно да бъде вписано
в енциклопедии, справочници и учебници като начало на информационната
ера.
Лека-полека фамилията на Атанасов се явява редом с
имената на Лайбниц, Блез Паскал, Чарлз Бабидж, Херман Холерит, върху
мемориални плочи в Смитсъновия музей на техниката ив Университета
в Айова, както и в новите руски справочници по информатика. „Забравеният
баща на компютъра“ – наречен така в заглавието на пространната
книга от носителя на наградата „Пулицър“ за разследваща журналистика
Кларк Моленхоф, издадена през 1988година – сам разказва в мемоарите
си за Кирил и Методий и посещението си в родината на своя баща.
При второто си идване у нас за конференцията „Децата
в информационния век“ като почетен гост през май 1985 г., Атанасов призна
на пресконференцията: след отказа за субсидиране на работата му
върху компютъра през 1941 г. той преминава на работа при военните. И
още по време на Втората световна война почва своите проучвания относно
проект за нова азбука върху основата на електронната техника, като
посвещава на него през следващите години десет хиляди работни часа.
Идеята за реформа на английския правопис принадлежи
на великия ирландец Бърнард Шоу. Той завещава цялото си богатство
за тази цел. През 1946 г. Атанасов изпраща писмо до него с въпроси,
които живо го интересуват. Не получава отговор, изглежда поради
напредналата възраст на писателя.
В София Атанасов два пъти разговаря с акад. Владимир
Георгиев. Световноизвестният български езиковед се отнася скептично
към търсенето на нова азбука, като заявява, че това е тема за новите
поколения. Атанасов обаче продължава търсенията в тази насока до
края на дните си.
Българският писател и дипломат Красин Химирски посещава
Джон Атанасов в неговата ферма близо до Вашингтон. Пред него ученият
изповядва:
„Българите пишат без помощта на речник. В това се състои
разликата между славяните и американците. Кирил и Методий ползват
фонетичния принцип при съставянето на азбуката. Българите пишат
онова, което чуват с ушите си. Англичаните, японците, иранците, китайците
и много други народи изговарят едно, а пишат нещо различно. Латинската
основа на английския език го е откъснала от живата разговорна реч.
Сложността на нашия правопис се превърна в национален проблем за нашето
цялостно развитие. Мнозина у нас не могат да пишат правилно и си остават
в известна степен неграмотни. Тъкмо поради това аз работя за въвеждането
на универсална азбука за всички езици.
Навярно
у мен се е вселил духът на Кирил и Методий“.