КНИГИ В БАЧКОВО
Множество превъзходни
ръкописи в манастирската библиотека
са все още недостъпни
Верен на своя навик като вещ
изследовател на старината да огледа всяка книга –стара или нова – сам и отблизо,
бележитият български учен проф. Йордан Иванов, разгръщал книги и в библиотеката
на светогорския манастира „Зограф”, откривайки там черновата на „История
славяноболгарская”, не е пропуснал случая да разгледа и Бачковската библиотека.
През август 1911 г. заедно с тогавашния директор на Софийския народен музей
Богдан Филов той посещава Асеновград . Още през същата година той публикува в
„Известия на Българското археологическо дружество”, том ІІ, своите простронни историко-архелогически
бележки под наслов „Асеновата крепост над Станимака и Бачковският монастир”. В
тях на стр. 228 четем и следното:
„Две думи за монастирската
библиотека. Бачковският монастир превъзхожда всички други монастири в България
по две неща: първо, по скъпоценните си и артистичните стари съдове, кивоти,
кръстове, дискоси и пр., и второ, по гръцката си библиотека. За някогашното
богатство на библиотеката споменуват и двама стари пътника. През 1706 г.
френският лекар Пиер Люкас пише:
„Калугерите в тоя монастир имат хубава библиотека. Аз видях там
множество превъзходни ръкописи; но е невъзможно да се вземе някой ръкопис;
монасите се докачат дори, ако им рече
човек да купи някой от тях”.
Друг пътешественик Дриш на
връщане от Цариград през Пловдив в 1720 г. се научил, че монасите в Бачковския
монастир били крайно невежествени. В библиотеката им се намирали много стари и
ценни ръкописи, потънали в прах.
Сега библиотеката брои около
300 екземпляра ръкописи старопечатни книги. Особено са важни пергаментните
сборници, фолио, от ХІ-ХІІ в. със слова на великите учители на Църквата. Те са
интересни не само поради древността си, но и по артистичните си цветни
заглавки, които , за съжаление, на много места са изрязани с ножици. Има и
два-три словенски ръкописа. Всичко това обаче стои неописано както трябва и е
натрупано безразборно на няколко прашни полици.
Проф. Иванов предлага:
„Най-добре ще бъде монастирското
братство да подари тази сбирка за библиотеката на Св. Синод, дето книгите ще
могат да се запазят по-добре, да се опишат и използват за науката; вместо това
пък Св. Синод да стъкми една библиотека за личните нужди на монашеството в
Бачковския монастир и за монашеското училище в него.”
Бачковската библиотека и до
днес си остава недостъпна и непроучена.
