петък, 15 март 2019 г.




КИРИЛИЦА КРАЙ КРЕПЧА
След 1000 години оживява наново скален манастир,
посветен на „Вси български светии”, с каменен надпис от 921 година


„В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони– ктитор на тази църква, който я направи дом-хранителница / житнца/, за да се приобщи към Бога. Това написах аз, Михаил Недостойний. Амин.
В 6430 /921/ година месец октомври почина раб Божи Антон.”
Най-старият известен засега кирилски каменен надпис
Манастирът се намира на  над левия бряг на река Каракочдере на 2 км от село Крепча, на 18 км северозападно от град Попово. Високо в скалния масив са изсечени килии, манастирска църква и църква-гробница, които са достъпни само с помощта на алпинисти.
По стените на църквата, в гробницата и около килиите има врязани кирилски и староеврейски надписи, рунически знаци и разнообразни рисунки.
Това е едно от най-значимите открития на големия чешки археолог Карел Шкорпил – неуморен изследвач на българската древност. Той публикува първото научно съобщение за открития от него надгробен каменен надпис  през 1905 г. в албум под заглавие „Абоба-Плиска” към том Х на виенско славистично издание /само с факсимиле  на надписа без разчитане и коментар/ и по-подробно през 1914 г. под заглавие „Опис на старините по течението на река Русенски Лом”. През следващите десетилетия за същия надпис съобщават  Стефан Маслев, Цветана Дремсизова, Св. Нелчинов, Ара Маргос. През 1966 г. го проучва и студентска научна експедиция под ръководството на видния наш езиковед проф. Иван Гълъбов.
През 1977 г. младият археолог Казимир Попконстантинов, който впоследствие направи забележителни открития в областта на средновековната епиграфика /наука за надписите/, обнародва в кн. 3 на сп. „Археология” пространна статия  под заглавие „Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищко”. В нея към публикувания от Шкорпил  надпис той съобщава за втори надпис, който открива при входа на скалната манастирска църква.
Със своите палеографски особености надписът има близост със старобългарския надпис върху гроба на Чъргубиля Мостич от Преслав, Самуиловия надпис, надписа от село Теке-Козлуджа край Плиска.
Единствено в скалите над Крепча е достигнал до наши дни
най-старият от известните днес старобългарски /и въобще славянски/ надписи на кирилица с точно упоменаване на годината, в която той е изсечен.
/Паметникът съдържа  датата 6430 г  - според съвременното летоброене 921 година./
                                                                   
 През настоящата 1150-та годишнина от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий, вписана   в официалния календар на ЮНЕСКО по предложение на 7 днешни славянски държави, това откритие придобива значение за културата на цяла Европа и заслужава да  стане  широко известно.
 Един деен съвременен духовник не чака да го подсещат какво да стори по този повод. На 27 ноември м. г., в деня, когато Българската православна църква почита паметта на Св. Теодосий Търновски, с благословията на Русенския митрополит Неофит  архимандрит Серафим Геновски заедно със свещеници от духовната околия отслужи водосвет в скалния манастир край Крепча. 
Серафим Геновски е родом търновец, завършил  е с отличие богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Пребивава известно време в Българския манастир „Зограф” на Света гора. Сетне беше игумен на манастира „Св. Петка” край Банкя и на древния манастир „Св. Троица” край пернишкото село Дивотино. Изпълняваше един мандат длъжността рeктор на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”, беше след това  протосингел на Варненско-Преславската митрополия. Участва в шествието за пренасяне на мощите на Св. Серафим Саровски – неговият небесен покровител от град Саров в Москва. Понастоящем е предстоятел на възрождинската църква „Св. Архангел Михаил” в град Попово, в която през1877 г. са посрещнати с тържествена литургия  руските освободители.
Събитието бе заснето на документален филм, който бе награден на фестивал за документални филми във Варна и е показан във Фейсбук.
Оживелият след цяло хилядолетие български манастир се посвещава на Всички български светии, чийто празник се почита  от 1962 година насам.
След като без бавене в недалечно  бъдеще се облагороди околността като  се изградят пътища, защитни съоръжения, осветление и други необходими неща единственото по рода си светилище може да стане място за поклонение не само за  студенти- българисти, слависти и културолози, а и за чуждестржнни изследователи на древността, които пожелаят да видят отблизо най-ранните достигнали до наши дни знаци на една от трите европейски азбуки,  изсечени върху камък.

                                                 В.„За буквите – О писменехь” /Бр. 13 от април-май 1987 г./