КОЙ Е ЧЕР­НО­РИ­ЗЕЦ ХРА­БЪР

Може би това е самият вдъхновител
на Златния век?

Име­то на ста­ро­бъл­гар­с­кия кни­жов­ник Чер­но­ри­зец Хра­бър има характер на псев­до­ним. „Хра­бър” е на­род­но сла­вян­с­ко име, ко­е­то се сре­ща и сред за­пад­ни­те, и сред юж­ни­те сла­вя­ни. На дне­шен език оз­на­ча­ва „во­ин”. „Чер­но­ри­зец“ оз­на­ча­ва „чо­век, кой­то но­си чер­ни дре­хи, си­реч ду­хов­но лице, мо­нах“.

Да­ли то­ва е ис­то­ри­чес­ка лич­ност?

Спо­ред раз­лич­ни из­с­ле­до­ва­те­ли зад псев­до­ни­ма се кри­ят Св. Ки­рил, Кли­мент Ох­рид­с­ки, Йо­ан Ек­зарх, На­ум Ох­рид­с­ки, бра­тът на княз Бо­рис Чер­но­ри­зец Докс.

Го­ле­ми­ят бъл­гар­с­ки ис­то­рик Ва­сил Зла­тар­с­ки виж­да в ав­то­ра на тракта­та „За бук­ви­те“ бъл­гар­с­кия вла­де­тел цар Си­ме­он.

Ос­но­в­ани­ята за то­ва са след­ни­те:

-  Чер­но­ри­зец Хра­бър ра­бо­ти в Се­ве­ро­из­точ­на Бъл­га­рия и има ду­хов­на бли­зост с ос­та­на­ли­те Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­ви уче­ни­ци;

-  „За бук­ви­те“ е на­пи­са­но пре­ди от­с­т­ра­ня­ва­не­то на гръц­кия език от упот­ре­ба в бъл­гар­с­ка­та чер­к­ва и въ­веж­да­не­то на ста­ро­бъл­гар­с­кия език като офи­ци­ци­а­лен език;

-  на­че­те­ност­та на Хра­бър съ­от­вет­с­т­ва на ви­со­ко­то об­ра­зо­ва­ние на Си­ме­он;

-  псев­до­ни­мът „Хра­бър“ под­с­каз­ва по­ве­де­ни­е­то на Си­ме­он ка­то държав­ник и ви­ден пъл­ко­во­дец;

-  то­нът на Храб­ъро­ва­та твор­ба на­пом­ня пре­пис­ка­та на цар Си­ме­он с визан­тийс­кия им­пе­ра­тор Лъв Ма­гис­тър и ца­риг­рад­с­кия пат­ри­арх Ни­ко­лай Мис­тик;

-  буд­но­то по­ли­ти­чес­ко и на­род­нос­т­но съз­на­ние у Хра­бър съв­па­да с разби­ра­ни­я­та на Си­ме­он;

-  въз­мож­но е „За бук­ви­те“ да е на­пи­са­но и про­из­не­се­но ка­то ма­ни­фест на Прес­лав­с­кия съ­бор (893), по­не­же пря­ко под­к­ре­пя не­го­ви­те це­ли и задачи.

Пи­са­те­лят Сте­фан Ге­чев, вла­де­ещ до съ­вър­шен­с­т­во ос­нов­ни­те европейс­ки ези­ци и ста­рог­ръц­ки, от­к­ри го­ля­ма бли­зост меж­ду трак­та­та „За  бук­ви­те“ и съ­чи­не­ни­е­то на ви­зан­тийс­кия ав­тор Лъ­же-Те­о­до­сий, вклю­че­но в тъй на­ре­че­ния Ве­не­ци­ан­с­ки ко­декс А, кой­то съ­дър­жа пре­пис на  Омирова­та „Или­а­да“ с обяс­не­ние, чи­и­то пре­пи­си се съх­ра­ня­ват в библиоте­ка­та „Сан Мар­ко“ и в кни­гох­ра­ни­ли­ща­та на Ца­риг­рад. Не­гов автор е Ко­ми­тас, из­вес­тен пре­по­да­ва­тел по гръц­ка гра­ма­ти­ка и ли­те­ра­ту­ра в Маг­на­ур­с­ка­та шко­ла. Един­с­т­ве­но си­но­ве на ко­ро­но­ва­ни гла­ви и високопос­та­ве­ни са­нов­ни­ци са мог­ли да пол­з­ват та­зи твор­ба. В дру­ги­те визан­тийс­ки учи­ли­ща то­ва не е би­ло поз­во­ле­но при строг кон­т­рол, по­не­же кла­си­ка­та е ези­чес­ка. Един­с­т­ве­ни­ят бъл­га­рин в Маг­на­у­ра по оно­ва вре­ме е бил Си­ме­он. Не­го­ва­та на­че­те­ност е пот­вър­де­на и в пис­ма­та на византийския пат­ри­арх Ни­ко­лай Мис­тик, в ко­и­то пос­лед­ни­ят на­ри­ча българ­с­ки­ят вла­де­тел „ве­лик ум“.

След­ва да се има пред­вид съ­що, че цар Пе­тър, Си­ме­о­но­ви­ят син, съ­що се на­ри­ча „чер­но­ри­зец“. А на ев­рейс­ки Си­ме­он оз­на­ча­ва „хра­бър“.

Още за храб­рия чер­но­ри­зец

За­га­дъч­ни­ят прес­лав­ски чер­но­ри­зец-во­ин про­дъл­жа­ва и днес да тревожи съ­ни­ща­та на хо­ра­та, ос­ме­ли­ли се да про­ник­ват в тай­ни­те на минало­то.

В сво­е­то прос­тран­но из­след­ва­не „Чер­но­ри­зец Хра­бър“, от­пе­ча­та­но през 1967 г., проф. Ку­йо Ку­ев пред­ста­вя под­роб­но 73 из­вес­тни до­то­га­ва пре­пи­си на трак­та­та „За бук­ви­те“. Най-ста­ри­ят от тях е по­мес­тен в Иван-Алек­сан­дро­вия (Лав­рен­ти­ев)  сбор­ник от 1348 година.

Дру­ги 9 пре­пи­са на твор­ба­та са от­кри­ли и про­у­чи­ли сла­вис­ти от дру­ги стра­ни.

Мла­ди­ят бе­ло­рус­ки учен от Мин­ск Яков Трем­бо­вол­ски раз­поз­на в книгох­ра­ни­ли­ща­та на Мос­ква, Сан­кт Пе­тер­бург, Оде­са и Ярос­ла­въл но­ви 7 пре­пи­са.

Хрис­то Трен­да­фи­лов от Шу­мен­ския уни­вер­си­тет „Епис­коп Кон­стан­тин Прес­лав­ски“, до­ка­то пре­по­да­ва­ше бъл­гар­ски език в гра­да на Не­ва, от­кри съ­що нов пре­пис. Към не­го бя­ха до­ба­ве­ни в сът­руд­ни­чес­тво с не­гов ко­ле­га още два пре­пи­са. Един от тях е с­тиг­нал до Но­во­си­бир­ск.

В ан­то­ло­ги­я­та „Род­ник зла­тос­труй­ный“, със­та­ве­на от Игор Ка­ли­га­нов и Дмит­рий По­ли­вян­ний и от­пе­ча­та­на през 1990 г. в сто­хи­ля­ден ти­раж, сред ос­нов­ни­те па­мет­ни­ци на бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра от IХ – ХVIII в. е представен пре­вод на ска­за­ни­е­то „За бук­ви­те“, нап­ра­вен от Д. Поливянний, прид­ру­жен с бе­леж­ки към не­го.

Сво­бо­ден пре­вод на рус­ки език от­пе­ча­та Вик­тор Де­ря­гин в сп. „Москва“ през 1990 г., в книж­ка де­ве­та.

Са­мос­то­я­тел­но из­след­ва­не вър­ху Чер­но­ри­зец Хра­бър об­на­род­ва на бъл­гар­ски език ита­ли­ан­ска­та сла­вис­тка Алда Джам­бе­лу­ка-Ко­со­ва, ко­я­то пре­по­да­ва в Уни­вер­си­те­та на Па­лер­мо.

Храб­ъро­ва­та твор­ба прив­ле­че вни­ма­ни­е­то и на проф. Джун-ичи Са­то от То­кий­ския уни­вер­си­тет, а съ­що на Ро­ланд Мар­ти от Уни­вер­си­те­та в Саарбрю­кен, Гер­ма­ния.

Лич­нос­тта на са­мия ав­тор и до днес ос­та­ва не­яс­на. Вър­ху та­зи за­гад­ка са уму­ва­ли всич­ки го­ле­ми из­сле­до­ва­те­ли на сла­вян­ска­та ста­ри­на. Както беше подчертано по-горе, те са при­поз­на­ва­ли в нея и Кон­стан­тин-Ки­рил Фи­ло­соф, и Кли­мент Охрид­ски, и На­ум Охрид­ски, и Йо­ан Екзарх, и Бо­ри­со­ви­ят брат Докс, и са­ми­я цар Симе­он.

Ка­то пра­ви прег­лед на всич­ки до­се­гаш­ни пред­по­ло­же­ния, мла­ди­ят шумен­ски учен Цан­ко Ца­нев пред­ла­га да въз­при­е­ма­ме име­то на ав­то­ра като проз­ви­ще на ано­ни­мен ста­ро­бъл­гар­ски пи­са­тел.

Страс­тна­та за­щи­та на сла­вян­ска­та пис­ме­ност на­ис­ти­на мо­же да се схва­ща ка­то де­ло на ми­ти­чен ду­хо­вен влас­те­лин-во­ин. Встъп­вай­ки в епоха­та на ком­пют­ри­те, все по-чес­то се се­ща­ме и ще се се­ща­ме за не­го.

от книгата  "Веселете се небеса" Илия Пехливанов - 2017г.

ХИЛЕНДАРЕЦЪТ
И СПИРИДОН ГАБРОВСКИ СТИГНАХА
ДО ЩАТА ОХАЙО

Два­ма­та ав­то­ри на бъл­гар­с­ка ис­то­рия, с ко­и­то за­поч­ва Бъл­гар­с­ко­то възраж­да­не – Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки и йе­рос­хи­мо­нах Спи­ри­дон Габ­ров­с­ки, за пър­ви път са съб­ра­ни в общ сбор­ник. Той се съх­ра­ня­ва  в Хи­лен­дар­с­ка­та науч­ноиз­с­ле­до­ва­тел­с­ка стая на ща­та Оха­йо, град Ка­лъм­бъс, САЩ, съз­да­де­на и ръ­ко­во­де­на от проф. Ма­тея Ма­те­ич и не­го­вия син Пред­раг Ма­те­ич. Българка­та от Габ­ро­во Та­тя­на Ни­ко­ло­ва-Хюс­тън, ко­я­то жи­вее от  го­ди­ни в Аме­ри­ка, ка­то пре­по­да­ва бал­кан­с­ки тан­ци, из­с­лед­ва под­роб­но то­зи ръ­ко­пис и из­не­се пър­во съ­об­ще­ние за не­го на на­уч­на­та кон­фе­рен­ция „Ма­нас­тир­с­ка­та кул­ту­ра на Бал­ка­ни­те“, уре­де­на от На­уч­ния цен­тър „Иван Дуй­чев“ при Софийс­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“.

Сборникът е от­к­рит през 1932 г. в Бол­г­рад от Джеймс Кларк – внук на един от аме­ри­кан­с­ки­те ми­си­о­не­ри, ко­и­то пов­тор­но се опит­ват да християнизи­рат бъл­га­ри­те още по вре­ме на Въз­раж­да­не­то ни. До края на живо­та си оба­че той не из­вес­тя­ва за не­го, ни­то се за­е­ма с про­уч­ва­не­то му. Нами­рат го след смърт­та му...

Сбор­ни­кът е съз­да­ден меж­ду 1807 и 1825 г. от два­ми­на пи­са­чи. Съ­че­та­ва т.нар. Рил­с­ка преп­рав­ка на „Ис­то­рия сла­вя­но­бол­гар­с­кая“ с от­къ­си от Спиридо­но­ва­та „Ис­то­рия во крат­це о бол­гар­с­ком на­ро­де сла­вен­с­ком“. По-емо­ци­о­нал­ни­те пуб­ли­цис­тич­ни стра­ни­ци на Хи­лен­да­ре­ца са за­ме­не­ни с по-ра­ци­о­нал­но под­не­се­ни­те Спи­ри­до­но­ви стра­ни­ци. С то­ва „Ис­то­ри­я­та“ ста­ва по-близ­ка на на­шия съв­ре­мен­ник.

от книгата  "Веселете се небеса" Илия Пехливанов - 2017г.

ДЖОРДЖИНА М. МАКЕНЗИ АДЕЛИНА П. ЪРБИ

Бъл­га­ри­те гле­дат на сла­вян­ския език на Ки­рил и Методий ка­то на свой дре­вен език и са склон­ни да го изпол­зват – как­то гър­ци­те от Ати­на из­пол­зват старогръц­кия – за об­ра­зец при ре­фор­ма­та на съвременния език.

Ако бъл­га­ри­те ня­ко­га съ­у­ме­ят да въз­кре­сят то­зи сла­вен дре­вен език с не­го­ви­те дъл­бо­ки и звуч­ни то­но­ве и велико­леп­на на­си­те­ност на фра­за­та, те ще нап­ра­вят не­о­це­ни­ма ус­лу­га на це­лия сла­вян­ски свят.

СЛАВЕН ДРЕВЕН ЕЗИК

Или как ста­ро­бъл­гар­ски­ят език
пре­диз­вик­ва въз­хи­ще­ни­е­то на ан­глий­ски из­сле­до­ва­те­ли

Ста­ва ду­ма за двете английски пътешественички Джор­джи­на М. Макен­зи и Аде­ли­на П. Ърби. Вто­ра­та е дъ­ще­ря на мор­ски офи­цер, кой­то слу­жи по аф­ри­кан­ско­то край­бре­жие. За­ед­но със сво­я­та при­я­тел­ка през 1859 г. две­те пред­при­е­мат пъ­ту­ва­не из Цен­трал­на Евро­па, а през есен­та на 1861 г. се от­пра­вят към Бал­кан­ския по­лу­ос­тров. От юли 1862 г. на­та­тък те по­се­ща­ват бъл­гар­ски­те зе­ми, по-точ­но гра­до­ве­те Одрин, Плов­див, Со­фия и Ниш. През про­лет­та на 1864 г. те се зав­ръ­щат в Лон­дон и пре­диз­вик­ват вни­ма­ни­е­то на ан­глий­ска­та об­щес­тве­ност с въз­тор­же­ни­те си раз­ка­зи за сла­вян­ски­те на­ро­ди от Изто­ка.

Ма­кен­зи про­чи­та спе­ци­а­лен док­лад на сесия­та на Бри­тан­ска­та ака­де­мия. Изда­ва от­дел­на бро­шу­ра. Вес­тни­ци­те „Тай­мс“, „Са­тър­ди нюз“, „Ивнинг нюз“ и „Дей­ли нюз“ са по­мес­тва­ли техни ко­рес­пон­ден­ции по вре­ме на са­мо­то пъ­ту­ва­не. Обоб­ще­ние на впечат­ле­ни­я­та си две­те ав­тор­ки пра­вят в кни­га­та, ко­я­то из­ли­за през 1866 г. в Лон­дон и Ню Йорк под заг­ла­вие „Пъ­ту­ва­ния из сла­вян­ски­те провинции на Евро­пей­ска Тур­ция“.

През 1877 г. тя из­ли­за във вто­ро из­да­ние с пред­го­вор на Уилям Гладстон. Извес­тни­ят ан­глий­ски по­ли­ти­чес­ки де­ец, рев­нос­тен за­щит­ник на пра­ва­та на бъл­гар­ския на­род, кой­то е под­дър­жал неп­ре­къс­на­та пис­мов­на връз­ка с Ма­кен­зи и Ърби, под­чер­та­ва, че тък­мо те са да­ли най-це­нен принос в опоз­на­ва­не­то на сла­вя­ни­те в Евро­пей­ска Тур­ция, ка­то пос­та­вят на­ча­ло­то на бъл­гар­ска­та кам­па­ния в Англия по вре­ме­то на Април­ско­то въс­та­ние. А пред­ска­за­ни­е­то им за по­ли­ти­чес­ко­то раз­ви­тие на Източ­ния въп­рос се оказ­ва вяр­но.

Нас се­га най-ве­че ни прив­ли­ча на­ли­чи­е­то на две гла­ви в спо­ме­на­та­та кни­га, озаг­ла­ве­ни „Бъл­га­рия, гле­да­на от Со­лун“. Те из­рич­но под­чер­та­ват, че „по ге­ог­раф­ско по­ло­же­ние Со­лун е бъл­гар­ски град, … ед­но от пристани­ща­та на стра­на­та с на­се­ле­ние, го­во­ре­що сла­вян­ски език, ко­я­то се прос­ти­ра от Егей­ско мо­ре до ре­ка Ду­нав … вър­хът на ет­ног­раф­ска­та гра­ни­ца, ко­я­то в та­зи част на Евро­пей­ска Тур­ция от­де­ля сла­вян­ско­то от гръц­ко­то на­се­ле­ние“. За бъл­га­ри­те те пи­шат, че са „зе­ме­дел­ци – упо­ри­ти и нем­но­гос­лов­ни, но чес­тни, чис­ти и це­ло­мъд­ре­ни“. Пра­вят общ прег­лед на бъл­гар­ска­та ис­то­рия, ка­то се връ­щат на­зад чак към края на V век, ко­га­то за пръв път ви­зан­тий­ски ав­то­ри спо­ме­на­ват за сла­вя­ни юж­но от Ду­на­ва.

Разглеж­дай­ки всес­тран­но съв­ре­мен­но­то по­ло­же­ние на те­зи ра­йо­ни, авторки­те не спес­тя­ват въз­хи­ще­ни­е­то си от жаж­да­та за прос­ве­та сред бълга­ри­те и доб­ре уре­де­ни­те учи­ли­ща, вклю­чи­тел­но и де­ви­чес­ки, от големи­те, прос­тор­ни и чис­ти учи­лищ­ни сгра­ди, от самопожертвувателността на бъл­гар­ски пър­вен­ци в име­то на на­род­но­то обра­зо­ва­ние.

Вто­ра­та ко­рес­пон­ден­ция от Со­лун пред­ста­вя мо­же би за пър­ви път пред ан­глий­ския чи­та­тел би­ог­ра­фи­я­та на сла­вян­ски­те пър­во­у­чи­те­ли Ки­рил и Ме­то­дий. Изтък­на­то е, че „ми­си­я­та им е сред­ство за ут­вър­жда­ва­не на сла­вян­ския език“, а не на гръц­кия, ма­кар да са ви­зан­тий­ски пос­ла­ни­ци. Да­де­ни са под­роб­нос­ти за съз­да­ва­не­то на сла­вян­ска­та аз­бу­ка.

Удив­ля­ват на­че­те­нос­тта и ин­фор­ми­ра­нос­тта на две­те ан­глий­ски пътешес­тве­нич­ки. Те поз­на­ват добре твор­ба­та на Чер­но­ри­зец Хра­бър „За бук­ви­те“.

Ци­ти­рат съ­що ори­ги­нал­ни­я тек­ст на рус­кия ле­то­пи­сец Нес­тор в „Повес­ть вре­мен­ных лет“. Да не заб­ра­вя­ме, че по то­ва вре­ме е че­ст­ва­на хи­ля­да­го­диш­ни­на­та от съз­да­ва­не­то на сла­вян­ска­та аз­бу­ка, ко­я­то е би­ла повод за раз­лич­ни тър­жес­тва и дру­ги про­я­ви на осем­де­сет ми­ли­о­на славяни – от Пра­га до Ти­хия оке­ан, от Бал­тий­ско мо­ре до Со­лун.

Доб­ро­съ­вес­тно са се об­лег­на­ли из­глеж­да и на дру­ги из­да­ния,  включител­но на но­во­от­кри­ти кла­си­чес­ки про­из­ве­де­ния на старобългарската книж­ни­на.

Оби­ка­ляй­ки из раз­лич­ни бъл­гар­ски гра­до­ве и се­ла, из При­леп и Ве­лес, в Рил­ския ма­нас­тир, по дру­ги ма­нас­ти­ри и чер­кви из на­ши­те зе­ми, Макензи и Ърби си­гур­но са мог­ли не­вед­нъж да се срещ­нат пря­ко със звучнос­тта на бъл­гар­ския ли­тур­ги­чен език и въз ос­но­ва на поз­на­ни­я­та си за не­го­вия най-ра­нен пе­ри­од са из­ра­зи­ли сво­я­та един­стве­на по ро­да си оцен­ка за не­го­ви­те ка­чес­тва: дъл­бо­ки и звуч­ни то­но­ве, ве­ли­ко­леп­на на­си­те­ност на фра­за­та. Да­леч пре­ди сла­вис­ти­те от ХХ в. да го на­ре­кат „тре­ти кла­си­чес­ки език на Евро­па“, те го срав­ня­ват със ста­рог­ръц­кия. А сен­тен­ци­я­та, че „славян­ски­ят език на Ки­рил и Ме­то­дий …  е един от най-бла­го­род­ни­те ви­до­ве чо­веш­ка реч“ зас­лу­жа­ва да бъ­де из­пи­са­на със злат­ни бук­ви вър­ху сте­на­та на дне­шен бъл­гар­ски уни­вер­си­тет.

Проз­ре­ни­е­то, из­ре­че­но в сре­да­та на ми­на­лия век, на­ми­ра днес подкрепа във въз­тор­же­ни­те от­зи­ви на днеш­ни из­сле­до­ва­те­ли на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­во­то нас­лед­ство.

По вре­ме на го­ля­ма­та Ме­то­ди­е­ва кон­фе­рен­ция в Со­фия през про­лет­та на 1985 г. док­лад вър­ху Ме­то­ди­е­вия ка­нон за Димитър Со­лун­ски из­не­се проф. То­мас Бът­лър – съ­що от Хар­вар­дския уни­вер­си­тет. На бъл­гар­ски език той спо­де­ли пред слу­ша­те­ли­те възхищение­то си от зву­че­не­то на то­зи дре­вен тек­ст. Ко­га­то за пръв път го про­чел на глас, не­вол­но въз­клик­нал: „Как­ва кра­со­та!“. Проф. Бът­лър превел Ме­то­ди­е­ва­та твор­ба на ан­глий­ски език с на­ме­ре­ни­е­то да под­гот­ви ця­ла ан­то­ло­гия на ста­ро­бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра в не­гов пре­вод.

Изне­на­да ли е то­га­ва, че не­от­дав­на Бо­рис Хрис­тов из­пя твор­ба­та на Чер­но­ри­зец Храбър за сту­ден­ти­те от Бо­лон­ския уни­вер­си­тет; че Ни­ко­ла Гю­зе­лев съ­що за­пя на ста­ро­бъл­гар­ски в три­кан­та­рия „Аз, бу­ки, вя­ди“ на бъл­гар­ския компо­зи­тор То­дор Гри­го­ров – Те­рес; че пред па­мет­ни­ка на два­ма­та бра­тя до На­род­на­та биб­ли­о­те­ка в Со­фия вся­ка го­ди­на на 11 ­май зву­чи старобългар­ски по вре­ме на тър­жес­тво­то на гим­на­зия „Кон­стан­тин-Кирил Философ“?

Не­ка пре­бъ­де
то­зи дре­вен и сла­вен език!

от книгата  "Веселете се небеса" Илия Пехливанов - 2017г.