КОЙ Е ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
Може би това е самият вдъхновител
на Златния век?
Името на старобългарския книжовник
Черноризец Храбър има характер на псевдоним. „Храбър” е народно славянско
име, което се среща и сред западните, и сред южните славяни. На днешен
език означава „воин”. „Черноризец“ означава „човек, който носи черни
дрехи, сиреч духовно лице, монах“.
Дали това е историческа личност?
Според различни изследователи зад
псевдонима се крият Св. Кирил, Климент Охридски, Йоан Екзарх, Наум
Охридски, братът на княз Борис Черноризец Докс.
Големият български историк Васил Златарски
вижда в автора на трактата „За буквите“ българския владетел цар Симеон.
Основанията за това са следните:
- Черноризец Храбър работи в Североизточна България и има духовна
близост с останалите Кирило-Методиеви ученици;
-
„За
буквите“ е написано преди отстраняването на гръцкия език от употреба
в българската черква и въвеждането на старобългарския език като
официциален език;
- начетеността на Храбър съответства на високото образование
на Симеон;
- псевдонимът „Храбър“ подсказва поведението на Симеон като
държавник и виден пълководец;
- тонът на Храбъровата творба напомня преписката на цар Симеон
с византийския император Лъв Магистър и цариградския патриарх Николай
Мистик;
- будното политическо и народностно съзнание у Храбър съвпада
с разбиранията на Симеон;
- възможно е „За буквите“ да е написано и произнесено като манифест
на Преславския събор (893), понеже пряко подкрепя неговите цели и
задачи.
Писателят Стефан Гечев, владеещ до съвършенство
основните европейски езици и старогръцки, откри голяма близост между
трактата „За буквите“ и съчинението
на византийския автор Лъже-Теодосий, включено в тъй наречения Венециански
кодекс А, който съдържа препис на
Омировата „Илиада“ с обяснение, чиито преписи се съхраняват
в библиотеката „Сан Марко“ и в книгохранилищата на Цариград. Негов
автор е Комитас, известен преподавател по гръцка граматика и литература
в Магнаурската школа. Единствено синове на короновани глави и
високопоставени сановници са могли да ползват тази творба. В другите
византийски училища това не е било позволено при строг контрол, понеже
класиката е езическа. Единственият българин в Магнаура по онова
време е бил Симеон. Неговата начетеност е потвърдена и в писмата
на византийския патриарх Николай Мистик, в които последният нарича
българският владетел „велик ум“.
Следва да се има предвид също, че цар Петър,
Симеоновият син, също се нарича „черноризец“. А на еврейски Симеон
означава „храбър“.
Още за храбрия черноризец
Загадъчният преславски черноризец-воин
продължава и днес да тревожи сънищата на хората, осмелили се да проникват
в тайните на миналото.
В своето пространно изследване „Черноризец
Храбър“, отпечатано през 1967 г., проф. Куйо Куев представя подробно
73 известни дотогава преписи на трактата „За буквите“. Най-старият
от тях е поместен в Иван-Александровия (Лаврентиев) сборник от 1348 година.
Други 9 преписа на творбата са открили
и проучили слависти от други страни.
Младият белоруски учен от Минск Яков
Трембоволски разпозна в книгохранилищата на Москва, Санкт Петербург,
Одеса и Ярославъл нови 7 преписа.
Христо Трендафилов от Шуменския университет
„Епископ Константин Преславски“, докато преподаваше български език
в града на Нева, откри също нов препис. Към него бяха добавени в сътрудничество
с негов колега още два преписа. Един от тях е стигнал до Новосибирск.
В антологията „Родник златоструйный“,
съставена от Игор Калиганов и Дмитрий Поливянний и отпечатана през
1990 г. в стохиляден тираж, сред основните паметници на българската
литература от IХ – ХVIII в. е представен превод на сказанието „За буквите“,
направен от Д. Поливянний, придружен с бележки към него.
Свободен превод на руски език отпечата
Виктор Дерягин в сп. „Москва“ през 1990 г., в книжка девета.
Самостоятелно изследване върху Черноризец
Храбър обнародва на български език италианската славистка Алда Джамбелука-Косова,
която преподава в Университета на Палермо.
Храбъровата творба привлече вниманието
и на проф. Джун-ичи Сато от Токийския университет, а също на Роланд Марти
от Университета в Саарбрюкен, Германия.
Личността на
самия автор и до днес остава неясна. Върху тази загадка са умували
всички големи изследователи на славянската старина. Както беше
подчертано по-горе, те са припознавали в нея и Константин-Кирил Философ,
и Климент Охридски, и Наум Охридски, и Йоан Екзарх, и Борисовият брат
Докс, и самия цар Симеон.
Като прави преглед на всички досегашни
предположения, младият шуменски учен Цанко Цанев предлага да възприемаме
името на автора като прозвище на анонимен старобългарски писател.
Страстната защита на славянската писменост наистина може да
се схваща като дело на митичен духовен властелин-воин. Встъпвайки в епохата на компютрите, все по-често се сещаме и
ще се сещаме за него.
от книгата "Веселете се небеса" Илия Пехливанов - 2017г.