Времеброене

По стар и нов стил

Древните римляни пресметнали, че Земята прави една обиколка около Слънцето за 365 денонощия и 6 часа. За четири години се събира едно денонощие в повече и затова е бил въведен допълнителен ден за високосна година. Това става при управлението на император Юлий Цезар и календарът е наречен на негово име Юлиански. През ХVІ век астрономите изчислили по-точно времето, за което Земята прави пълен оборот около дневното светило. Според тях то е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. По този начин се появява разлика от 11 минути и 14 секунди, което с годините довежда до 10 денонощия разлика. Тогавашният папа Григорий ХІІІ се занимавал с астрономия и през 1582 г. с папска була въвежда ново летоброене, като към стария Юлиански календар се добавят натрупаните грешки: през ХVІ и ХVІІ век – 10 дни; през ХVІІ – 11; през ХІХ – 12; през ХХ век – 13 дни. Новият календар е наречен Григориански. Той е въведен в България на 31 март 1916 г.

Из Окръжно послание №3551 от Светия синод на Българската църква до епархийските архиереи относно прилагането на Закона за въвеждането на Григорианския календар:

1. Църквата при богослужението и при празнуването на всички празници Господни, Богородични и на Светиите продължава да си служи, както и досега, със стария стил.

2. Всички актове и книжа, свързани с извършване на Св. Тайнства и църковни обреди, носят двойна дата по новия и по стария стил.

Остава едно изключение: Гергьовден винаги е на 6 май.

Следователно понастоящем дните в светските календари са по новия стил – Григорианския, а дните в църковните календари – по стария стил, Юлианския.

София, 4 юли (21 юни) 1916 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г. 

Все славяне ко Христу придут

Химн в чест на Св. Св. Кирил и Методий от П. И. Чайковски

През 1885 г. целият славянски свят чества тържествено 1000-годишнината от кончината на първоучителя Методий. По този повод великият руски композитор П. И. Чайковски сътворява  чест на двамата солунски братя. Той е написан по стара славянска мелодия, звучи много възвишено и е посрещнат с голям ентусиазъм от всички. По-късно е изпълняван по различни поводи в Русия и България. През 1876 г. на Вагнеровите тържества във Ваймар Чайковски общува с Ференц Лист, създал през 1863 г. химна „Slavimo slavno, slaveni“ за 1000-годишнината на Моравската мисия. Днес химна изпълнява камерен хор „Средец“ с дир. Ал. Куюмджиев по програмата „Музика–писмена–традиции“, посветена на 1150-ата годишнина от създаването на славянската писменост:

Обнимись со мной, славянский брат,

Помянуть с тобой я вместе рад,

День, когда покинул мир земной

Просветитель наш Кирилл святой.

Возвратясь к славянским ты сынам,

Возрасти Христову ниву так,

Чтобы веры плод возрос, созрел,

Чтоб славянский род свет правды зрел.

К брату Мефодий у скалы Петровой так вещал

Об смерть принять готовый:

„Брат Мефодий, сострадальник мой,

Ты последний час мой успокой.

И Господ благословит наш труд,

Все славяне ко Христу придут.

1885

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г. 

В началото бе Преслав

     Международен симпозиум

„Делото на Св. Св. Кирил и Методий и българският Златен век“, посветен на 1150 г. от Моравската мисия и 1120 г. от Преславския събор.

Участваха 63 учени от България, Русия, Полша и Словения.

Велики Преслав, 1 –3 ноември 2013 г.

Симпозиумът бе организиран от Община Велики Преслав и Института по литература при Българската академия на науките. При откриването приветствия поднесоха кметът на Велики Преслав Александър Горчев, доц. Румяна Тодорова – заместник-ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, от името на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, от Полската и Словенската академия на науките и от Русенската митрополия. Денят на народните будители – 1 ноември, и руините от скрипториите на Втората българска столица, откъдето славянската азбука тръгва по света, бяха точното време и точното място за заключителното събитие в годишнината от Моравската мисия, включена в Календара на ЮНЕСКО по предложение на седем страни, между които и България. То бе зачетено с участието на президента Росен Плевнелиев, под чиято егида протече тази годишнина у нас. Той произнесе кратко слово пред участниците в заключителното заседание.

Научната програма включваше първи съобщения за нови открития. Проф. д-р ВеселинПанайотов – ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“, направи обзор на постиженията в областта на славянската химнография. Той добави нови имена към известните досега писатели от Златния век на българската книжнина:

Боян, Сисиний, Леон, Сава, Еразъм, Леви, Наум, Стоян, Ной, Исай и една жена – Ева.

Те ще бъдат вписани в подготвяно електронно издание под заглавие „Himnographia incognita“.

Д-р Ценка Досева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разгледа лексиката на ранната славянска химнография. Проф. д-р Анна-Мария Тотоманова – ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика при Свети-Климентовия университет, представи едно значимо откритие в областта на старобългаристиката, оценено по достойнство у нас и в чужбина – „Хронографията на Африкан“. Проф. Анисава Милтенова – ръководител на Отдела за стара българска литература при Института по литература към БАН, оцени химнографията като единствено по рода си майсторство за интертекстуалност и базов принцип на културната политика, която изравнява българската култура от Х в. с културата на останалата част от Европа.

Д-р Ванда Бабич от Университета в Любляна, Словения, разказа за превода от старобългарски език на творби от Преславската школа, направен с участие на студенти по съвместен проект между Института по литература при БАН и Словенската академия на науките като подготовка на антология от подобни преводи.Тя е превела на словенски език Копитаровия препис на Супрасълския сборник от ХІ в. по изданието на Франц Миклошич.

Младата преподавателка от Университета на Санкт Петербург, Русия, проф. д-р Олга Сапожникова зарадва присъстващите със своето изследване върху руския книжовник от средата на ХVІІ в. Сергий Шелонин. Той е проучвал навремето обстойно „Богословието“ на Йоан Дамаскин, преведено на старобългарски от видния преславски книжовник Йоан Екзарх Български под заглавие „Небеса“, ала подготвеното от него издание е осуетено от патриарх Никон – прочутия преследвач на българщината, и влиза в научно обращение понастоящем чрез книгата, издадена през 2010 г. Заради нея авторката е удостоена с Макариевска награда от Руската православна църква. Същата тема разработва в току-що отпечатаната нейна книга и доц. д-р Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН. По своя характер старобългаристиката е поприще за дейно международно общуване поради разпръснатите в разни книгохранилища източници.

Симеоновия „Златоструй“ проучва в ново изследване и д-р Явор Милтенов от Института по литература при БАН. Изводите от дългогодишни проучвания върху непреходното дело на цар Симеон Велики сподели проф. д-р Христо Трендафилов от Шуменския университет, който издаде в свой превод и коментар пространна антология под заглавие „Измарагд“. Крупно събитие за съвременната славистика представлява новото издание на „Учително евангелие“ от Константин Преславски в превод на немски език, подготвено от проф. д-р Мария Тихова от Шуменския университет и осъществено от известния германски издател Екхарт Вайер в Мюнхен.

Радостна изненада на симпозиума извън официалната програма поднесе на български език в своето приветствие Негово превъзходителство посланикът на Монголия в България проф. Лхамсурен Дугержав. Той съобщи, че идната пролет в столицата Улан Батор ще бъде открит нов паметник на братята Кирил и Методий – кирилицата отдавна е официална азбука в източната страна и е останала отдавна непроменена.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г. 

Учените мъже на Търновград

X юбилеен международен симпозиум „Търновска книжовна школа“

Обичаше преди години проф. Куйо Куев да припомня посвоему реченото от Константин Костенечки – виден представител на Търновската книжовна школа, работил предимно в Сърбия: „Не ме е еня мене какво ще рече тоя или оня – важното е какво ще отсъдят учените мъже на Търново“. Авторитетът и влиянието на Търновската книжовна Европа върху духовността на православна Европа потвърждават категорично и най-видни съвременни слависти и българисти като акад. Дмитрий Лихачов, проф. Санте Грачиоти и мнозина други.

От 17 до 19 октомври 2013 г. за десети път на Света гора заседаваше международен симпозиум. В него взеха участие 80 учени от България, Русия, Гърция, Италия, Германия, Полша, Украйна, Румъния, Дания, Естония. Делегация от Новгородския държавен университет „Ярослав Мъдри“, водена от неговия ректор проф. Виктор Вебер, дойде с предложение за установяване на бъдещи делови връзки с университета на светогорците. Изнесени бяха общо 43 доклада и научни съобщения. Приветствие поднесе представител на Община Велико Търново. От името на дългогодишните българисти на чист български език поздрави присъстващите проф. Патрик Льокак от Университета „Труман“ в щата Мисури (САЩ) – отдавнашен близък приятел на търновци.

На кръгла маса бе обсъдено наследството на исихазма по случай 650-годишнината от Успението на преп. Теодосий Търновски. Посетена бе и Теодосиевата лавра в Килифаревския манастир.

В началото на пренията проф. Димитриос Гонис – на български език – подчерта, че Теодосий осъжда решително ереста на богомилството и адамитството, подражавайки на хамелеоните. Отец Марко Скарга от Университета във Венеция, Италия – също на български език – цитира единственото писмено позоваване на исихасткото средище: „когато бяхме в Парория“. Той изнесе нови данни за парорийски и кефаларски/килифаревски ръкописи, позовавайки се на изследвания на австрийския славист и българист проф. Хайнц Миклас – ръководител на Института по славянска философия във Виенския университет, и на италианския славист Алберто Алберти – автор на самостоятелна книга по темата.

Дългогодишното търсене на тайната духовна крепост в граничната област на Странджа и Сакар планина между България и Турция представи проф.д-р Драгомир Лалчев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, понастоящем преподавател по българистика в Университета на град Крайова, Румъния. Той е автор на изследователска книга, издадена през настоящата година, и е подготвил като продължение втора книга на същата тема. От свое име предложи Св. Теодосий да се именува с по-голяма точност Парорийски. Според него следи от средновековния исихазъм следва да се търсятнай-вече в Сливенския район.

Д-р Илие Евангелу от Солун говори за всеправославния дух на исихазма – неговите представители воюват заедно срещу църковните разколи, за уеднаквяване на богослужебните правила и религиозните обичаи, под влияние на прякото си общуване със Св. Григорий Синаит. Доц. д-р Зарко Ждраков от Националната академия по изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София представи доклад на тема „Визиите на вселенските събори в Търновската катедрална църква от 1442 г. и влиянието на Флорентинската уния“. В обсъжданията взе участие проф. д-р Константинос Нихоритис – преподавател по старобългарски и новобългарски език в Солунския университет „Македония“ ичлен на управителното тяло на Гръцката асоциация по славистика. Д-р Йоанис Сису – възпитаник на проф. Драган Джунич от Университета в Ниш, понастоящем уредник на музея по византинистика в град Костур, показа новооткрити стенописи и икони на Св. Седмочисленици от Албания и Гърция, вдъхновени от Охридския архиепископ Зосимас. Изследователи подготвят за издаване албум с 500 подобни паметници. Дискусията предизвика възможности за нова конференция. Представен беше нов брой на алманаха „Търновски писмена“, посветен на преп. Теодосий Търновски, който съдържа нов превод на новобългарски език от неговото житие – дело на Цариградския патриарх Калист, направен от проф. Иван Харалампиев.

Всеобща подкрепа получи идеята да се именува Килифарево като Кефаларево. Вероятността патриарх Евтимий след падането на Търново да е бил заточен именно в Парория предизвика възбуда сред присъстващите. Дейно участие в симпозиума взеха и български учени медиевисти. Проф. Анчо Калоянов от Велико Търново тълкува сведения от ХV, ХVІ и ХVІІ в. за възстановяването на Търновската патриаршия.

Проф. д-р Георги Минчев – ръководител на Института по славистика при Университета в град Лодз, Северна Полша, представи предстоящо издание на „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма в нов превод на полски език от Малгожата Сковронек и с негова встъпителна студия. Проф. д-р Веселин Панайотов – ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“ при Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, зарадва аудиторията с известие за откриването на търновската поетеса логотетица Зоя, вписана в Бориловия „Синодик“, чрез акростиховете

„това Зоя с песни изпя“

„Зоя сътвори бренно цвете“

„о Господи Зоя“.

Види се, не само мъже са творили на свещената Света гора! Проф. Христо Трендафилов припомни доказателства за същностна връзка между Преславската и Търновската книжовна школа. Според него и преславските патриарси са били също писатели и преводачи. Д-р Кирил Маринов от Лодз говори за своята нова книга „В клисурите на Хемус“, която скоро се очаква да види бял свят, като продължение на темата „Балканът в българската история“, разработвана преди години от Петър Мутафчиев и други медиевисти. Добре аргументирани доклади с резултати от нови проучвания изнесоха проф. Димитър Кенанов, проф. Мария Спасова, проф. Искра Христова-Шомова, Катя Дикова, Камен Димитров.

Константин Костенечки (ХV в.):„Буквите са стъпала от оная лествица, по която възлизаме към съвършенството.“

Акад. Дмитрий Лихачов: „За две десетилетия – от 1371 г., когато Евтимий се завръща в България, до падането на Търново през 1393 г. – Търновската книжовна школа е направила за славянската култура повече, отколкото в други случаи е направено за цели две столетия. По интензивността на своето влияние върху цялата източнославянска и южнославянска култура тези двадесетина години са наистина забележителни. Както свещта като средновековен символ припламва най-силно малко преди да угасне, така и светлината на Търново грее най-ярко преди нашествието на друговерците“.

Из слово при откриването на ІІІ симпозиум „Търновска книжовна школа“, октомври 1978 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г. 

Коронация в Реймс

Векове наред френските крале при инаугурацията си полагат тържествено клетва над странствувала из Европа книга, писана на глаголица и кирилица от първичен южнославянски ръкопис (протограф)

РЕЙМСКО ЕВАНГЕЛИЕ, Сазаво-Емаузко евангелие – средновековен славянски пергаментен кодекс конволют (в едно книжно тяло), с размер 23,5 на 17,5 см, съхраняван в Градската библиотека на Реймс, Франция, сигнатура Мs 255. Ръкописът се състои от две части – кирилска и глаголическа. Кирилската част (от лист 1 до лист 16) е фрагмент от изборно евангелие (апракос), писано в края на ХІ век. Съдържа евангелски четения за периода от 1 ноември (Св. безсребреници Козма и Дамян) до 9 март (Св. 40 мъченици). Идентифицирана е за пръв път от вицеканцлера на руския цар Петър І, който през 1717 г. минава през Реймс, и оттогава паметникът е постоянен обект на научен интерес. Глаголическата част (от лист 1 до лист 31) е фрагмент, датиран от 1395 г.

Текстът е в две колони, по 20 реда на страница, с началки. Писмото е хърватска ъглеста глаголица. Фрагментът съдържа лекционарий – старозаветни и новозаветни четения за периода от 27 октомври до 9 март, с хърватски езикови белези. Езиковият анализ на кирилската част на ръкописа очертава като най-правдоподобно становището, че тя е преписана в Русия в края на ХІ в.от неизвестен южнославянски първоизточник. В нея са налице два (или три) езикови пласта. За точното място на нейното възникване засега не може да се каже нищо определено. Преобладават мненията, че тя е преписана в Сазавския манастир или в Русия (може би в Киев). Както фрагментът от евангелие апракос, така и глаголическият лекционарий притежават много архаични черти, което показва, че преписвачите и на кирилската, и на глаголическата част са ползвали по-стари протографи. Старобългарския произход на Реймското евангелие поддържат видните руски ученислависти от ХІХ в. А. В. Востоков и А. И. Соболевски. Напоследък ръкописът е проучван обстойно от унгарския славист Имре Тот.

Клетва пред Реймското евангелие полагат френските крале: Франсоа ІІ (1559), Шарл ІХ (1561), Анри ІІІ (1575), Анри ІV (1589), Луи ХІV (1654), Луи ХV (1722), Луи ХVІ (1775). Последният френски крал, положил клетва пред Реймското евангелие през 1825 г., е Шарл Х.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г. 

Трапезана духа       

Трети международен конгрес по българистика София, 23–26 май 2013 г

Посветен на 1150-ата годишнина на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука. В конгреса участваха 475 учени от 130 университети, научни институти и центрове в 44 държави

Близо петстотин учени от 44 страни – предимно на средна възраст – обсъждаха четири дни под покрива на Софийския Свети-Климентов университет миналото на България, Балканите и Европа. Възобновена бе една периодична среща на изследователите на българския влог в културата на Стария континент и света – за трети път след 1981 и 1986 г. се състоя международен конгрес по българистика. Необяснимо е – както заяви при откриването на форума в присъствието на Президента ректорът чл.-кор. Иван Илчев – поради какви съображения в годините на т.нар. преход бе прекъснато общуването, след като чехи, поляци, унгарци не го сториха.

Форумът започна с пленарен доклад на видния български учен акад. Васил Гюзелев – президент на Българската асоциация по византология, на тема „Последният четвърт век на българистичната медиевистика“. Последваха многобройни примери в подкрепа на изнесения обзор. Полският професор Мирослав Лешка от Университета на град Лодз, Полша, донесе съвсем нова книга със заглавие „Цар Симеон Велики и Византия“. Проф. Филип Шашко, потомък на българин от Прилеп, който преподава балканска история в Университета на щата Уискънсин, САЩ, донесе цялостен превод на „История славяноболгарская“ от Отец Паисий Хилендарски със студия от 50 страници, която бележитият наш учен проф. Иван Дуйчев е написал приживе специално за това издание, в съчетание с най-важните преписи на свещената българска книга. Представители на Културния институт при Посолството на Кралство Иран в София известиха, че през есента в Багдад Паисиевата „История“ ще бъде издадена и на персийски език. Председателят на Съюза на преводачите в България проф. Емилия Стайчева възнамерява да свика кръгла маса, посветена на Паисиевите преводи на немски, полски, италиански, гръцки, руски език, която да се съчетае с 200-годишнината от Успението на Св. Софроний Врачански, направил първите два превода. Проф. д-р Джузепе дел‘Агата от Университета в град Пиза, Италия, е открил първоизточниците на Софрониевата „Книга за трите религии“ – съчинение, което днес има още по-голямо значение, отколкото за ХІХ век, когато е съставена от нашия бележит възрожденец и общественик. Видният съвременен славист и българист проф. д-р Уилям Федер от Амстердамския университет, Дания, който представляваше и Чикагския университет, участва дейно в дискусиите. Неговите научни проучвания са следени в Интернет по страниците на единственото по рода си издание „Полата книгописная“, списвано от него. От своя страна проф. Роланд Марти от Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Германия, също вписан по достойнство в Международния редакционен комитет на Кирило-Методиевския вестник, разказа за скоро завършилия Международен конгрес в Милано по повод 1700-ата годишнина от обявяването на Медиоланскияедикт от император Константин Велики. Ректорът на Тараклийския университет „Григорий Цамблак“ в Молдова, българин от тамошната Твърдица, представи плодове на разгърната издателска и пропагандаторска програма. Той водеше със себе си 21-годишния Иван Доминика, който е автор вече на седем книги въпреки младостта си. Проф. Марина Смолянинова от Института по славянознание при Руската академия на науките в Москва донесе сборник с дългогодишни изследвания върху живота и творчеството на писателя Васил Друмев (епископ Климент Браницки). По идея на проф. Надежда Драгова кръгла маса обсъди Соломоновата „Песен на песните“ от Свещеното писание, която са познавали и книжовниците от Преславската и Търновската школа, според новата книга наМаргарет Димитрова от Катедрата по кирилометодиевистика. Проф. Димитър Кенанов от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ донесе нови томове на поредицата с доклади от симпозиумите „Търновска школа“ и своя книга за проф. Михаил Попруженко, който пръв изследва Бориловия „Синодик“ от ХІІІ век в издания от 1896 и 1928 г. Проф. Драгомир Лалчев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, който понастоящем преподава български език в Университета на град Крайова, Румъния, показа книгата си „Исторически обекти и лингвистична хронотопия на исихазма в Източна Тракия. Актуализиран опит за локализиране на Синаитовия манастир от ХІV век въз основа на житийната топонимия и крепостната система в Източна Тракия“ – внушителен резултат от научен проект, осъществен на територията на Турция чрез многократни теренни посещения в продължение на десетина години. Като потомък на богомилското селище „Червени попове“ край Тревненския проход в Стара планина той предизвика с участието си оживени спорове в секцията, посветена на богомилството. В университетската книжарница бяха поставени на лично място книгата на проф. д-р Анна-Мария Тотоманова, ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика – „Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел“ и книгата на проф. д-р Татяна Славова от същата катедра „Славянският превод на Посланието на Патриарх Фотий до княз Борис-Михаил“, чрез които се подготвя кръглата годишнина от покръстването на българския народ след две години. Те са резултат от перспективен проект.

Към тях се добавят изданията на Научния център „Преславска книжовна школа“ при Шуменския университет. Проф. д-р Даринка Караджова от Югозападния университет „Неофит Рилски“, която в момента преподава български език и литература в Римския университет, показа изданието на Гладичовия препис по научната програма „Четвърт хилядолетие „История славяноболгарская“. На гостите бе показано новото двутомно критическо издание на Зографския манастир „Св. Георги Победоносец“ на Света гора (Атон), подготвено за печат от Димитър Пеев, Маргарет Димитрова и Петко Петков, с факсимилно възпроизвеждане на Зографската чернова на Паисиевата „История“ от 1762 г., с изискан нов неин превод на съвременен български книжовен език – дело на Димитър Пеев, с църковно-богословска редакция и коментар на йеродякон Атанасий, които поставят начало на цялостно проучване на Голямата книга с оглед на богословските критерии в оценката за книгата и за нейния автор. Участва с коментар и историкът Александър Николов. Изданието е осъществено под научната редакция на чл.-кор. Иван Добрев.

Ръководителят на Изследователския център „Валдемар Церан“ в Университета на град Лодз проф. д-р Георги Минчевизнесе пред отбрана публика лекцията „Посланието на Константинополския патриарх Теофилакт до българския цар Петър І в контекста на избрани византийски и славянски антиеретически извори“, в която разгледа най-ранното гръцко известие за новопоявилата се неоманихейска ерес, преди тя да бъде наречена „богомилство“. Той донесе втория брой на новосъздадения годишник „Studia ceranea“ – издание за историята и културата на Средиземноморието и Югоизточна Европа, който съдържа статии и на български учени.

Стремеж да обогати проблематиката на форума пролича в секцията „Българите през Средновековието“, ръководена от проф. д-р Пламен Павлов: какви храни и напитки са познавали нашите деди през отминалите векове, какви болести са ги терзаели, как са се обличали децата.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 40/НОЕМВРИ 2013 Г.

Северен прилив

Първоучителите Кирил и Методий –

на вечен пост край 69-ия паралел

Край град Мурманск, под Северното сияние, стават най-големите приливи на Бяло море. Там през отминалите векове са достигнали Евтимиевите книги от Търновската книжовна школа, останали неподправени по времето на патриарх Никон през ХVІ век. Зад дебелите каменни стени на Соловецкия манастир е съхранен рядък препис на трактата „За буквите“ от Черноризец Храбър, в който стои уверението

„ЖИВИ СА ОЩЕ ОНЕЗИ, КОИТО СА ВИДЕЛИ КИРИЛА И МЕТОДИЯ“.

През 70-те години на отминалия век творбата на преславския черноризец прозвучава по радиостанцията на първия атомен ледоразбивач „Ленин“. Две десетилетия служи като неин ръководител писателят Виталий Маслов – един съвременен подвижник. В своето изоставено родно село Сьомжа, на самия бряг на океана, той изгражда Дом на паметта. По негова инициатива на 24 май 1986 г., в рамките на Празника на Баренцово море, събрани съвсем по военному, руски писатели и журналисти – с прякото съучастие на български писатели и журналисти от кръга на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь“ – бе честван за първи път в Русия Денят на славянската писменост и култура. Решаваща подкрепа на Празника оказа акад. Дмитрий Лихачов, наричан още Българолюбец. Той предложи две дати за него: 6 юни – рождения ден на Пушкин, и нашия 24 май. Мурманчани предпочетоха възрожденския български ден за прослава на славянските първоучители, вписан в календара и на Българската, и на Руската православна църква. През следващата година навръх 24 май празникът бе честван и на самия Северен полюс на борда на атомния ледоразбивач „Россия“.

През 1990 г. Националният дарителски фонд „13 века България“ подари на мурманчани копие от паметника на Кирил и Методий в София. Той бе откаран с тържествено литийно шествие през Варна – Одеса – Киев – Москва – Петрозаводск – Архангелск. Поставен е на едноименен площад пред Градската библиотека. Всякагодина там се празнува 24 май. По повод на 1150-ата годишнина на Моравската мисия в основите на паметника бе положена пръст от софийския монумент на Светите братя, която пренесе поетът Александър Попов, служил като морски офицер при ядренитеподводници на Северния флот – далечен родственик на българския писател Васил Попов. Ученици от местни училища преминаха в литийно шествие през града до Площада на първоучителите, където пяха и декламираха в тяхна прослава.

Държавата на духа, създадена от братята Кирил и Методий, има реални очертания. По думите на Киевския митрополит Григорий Цамблак, българин родом – тя се простира „на север до Океана и на запад до Илирик (Адриатика)“.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 40/НОЕМВРИ 2013 Г.

Във Вечния град Рим

От пратеника на в. „За буквите – О писменехь“

На 24 май 1979 г. се събраха в сърцето на Вечния град десетки българи – не само от родината, но и от различни страни на Европа. В този рядък момент средоточието от паметници на световната история и култура спомагаше да се усети непреходното в апостолското дело на братята Кирил и Методий. Седмица преди това в най-голямата зала на площад „Венеция“ бе открита изложба с български икони от ІХ–ХІХ век, предизвикала изненада и възхита в десетина световни столици. В самото навечерие на празника вратите на Ватиканската апостолическа библиотека, векове наред пазила загадъчно мълчание, се разтвориха, за да покажат пред посетители от цял свят свидетелства за величието на българския дух. В Сикстинската зала – най-тържественото място за такива случаи, върху чиито стени може да се види образът на Константин Философ редом с кирилските писмена – бе открита изложбата „Ватикански ръкописи и документи за историята и културата на България“. В словото си проф. Александър Фол – водач на официалната българска делегация, заяви: „България е вероятно най-старата държавна организация в Европа, която съществува и днес“. На следващия ден в. „Осерваторе романо“ с пълно доверие подчерта това заключение. Свещените български книги, разтворени в стъклените витрини, всъщност бяха безспорното доказателство за това.

Най-голямо вълнение будеше поклонението пред гроба на Св. Кирил в подземията на базиликата „Св. Климент“. Тържествената възхвала на славянските първоучители, изпята вдъхновено на това съкровено място от камерния хор „Йоан Кукузел“ като пратеник на Българската православна църква, не може да се предаде с думи. Новоизбраният глава на Римокатолическата църква папа Йоан Павел ІІ даде във Ватикана 40-минутна аудиенция на българската делегация. Един истински български празник не може да мине без импровизации. Когато нашите певци разглеждаха катедралата „Санта Мария Маджоре“, научавайки, че там преди 11 века братята Кирил и Методий и техните ученици са отслужили над първите ни книги литургия на славянски език, огласиха величествения храм със старобългарски песнопения. А на празничната трапеза в Секретариата за християнско единство, пред самите стени на Ватикана, прозвуча любимото „Достойно есть“ на Апостола Левски, изпято от архимандрит Неофит (сегашния Български патриарх).

(Настоящият текст е взет от бр. 2 на в. „За буквите – О писменехь, декември 1979 г.)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.

Ябълковското съзаклятие

Първият интернационален комитет

в Организацията на Васил Левски

През 1870–1872 г. българи, чехи и поляци от строежа на Барон-Хиршовата железница Одрин–Белово създават първия интернационален таен комитет на Вътрешната революционна организация.

Председател на революционния комитет в село Ябълково край Хасково е даскал Димитър Ралов. Той преподава по най-съвременните тогава методи на обучение. Сближава се с чешките инженери Иржи (наричан по български Георги, след като се покръства официално) Прошек, Антон Пелц, Антонин Свобода и поляците граф Станислав Домбровски и пан Банковски. През лятото на 1871 г. в двора на поп Калин Тенев е построена сграда, която Прошек символично назовава „Славянски дом“. В него живеят инженерите, има библиотека и читалня, стават тържества и увеселения. Домът се превръща в революционно средище за цялата околност. Записват се народни песни и обичаи. Получават се изданията на Ботев и Каравелов. Организиран е ученически хор, който разучава бунтовни песни. На сиромашките деца се раздават безплатно учебници. Прошек събира сведения за безчинствата на турците над българското население и ги изпраща на своя брат Богдан в Прага, а оттам специален комитет ги разпраща до парижки и лондонски вестници, което предизвиква протестни акции в защита на българския народ. Статутът на инженерите създава една реално свободна територия в Империята. „Челебиите“ закупуват оръжие и боеприпаси за охрана на железницата, укриват ги и ги предоставят за революционна дейност. Те обучават младежите на „солдатски упражнения“, които са демонстрирани на училищни тържества.

Левски посещава няколко пъти Ябълково. С помощта на Георги Данчов Зографина и частния комитет в Чирпан той преминава с лодка река Марица, преоблечен като невеста. Прошек се запознава лично с Апостола, като остава очарован и въодушевен от напредничавостта на неговите възгледи и разгърнатата дейност по изграждане на комитети в цялата страна. Той предоставя и значителни парични средства за целите на Организацията. На 11 май в Славянския дом е празнуван Кирило-Методиевият празник. Запазено е вдъхновено слово на даскал Ралов, отправено към присъстващите чужденци. В него надълго и нашироко се представя общославянското значение на делото на двамата солунски братя. Ответно слово произнася Прошек. Той говори за величието на българския дух, за мощта на славяните, за което неведнъж е разказвал на децата в училището. Изразява и своето убеждение за близкия край на робството, който трябва да бъде общо дело, за отговорността на всички към бъдещето, когато свободата ще озари и тяхното съществувание.

През януари 1873 г. чета от 40 души комитетски дейци от Тракия с участието на ябълковци подготвя демонтиране на участък от железницата, за да бъде освободен Левски, ако бъде откаран към Цариград за среща със султана.През лятото на 1877 г. под ръководството на Прошек са разглобени 200 метра от железницата край Ябълково, което забавя с 30 часа придвижването на ешелоните с войските на Сюлейман паша към Шипка – това предопределя изхода от битката за прохода.
(Стр.15)     друг

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.

С Бога в сърцето

Младият карловец Васил Иванов приема като дякон

небесното покровителство на Св. Игнатий Богоносец

Според традицията на Православната църква при замонашването си човек най-често избира за покровител някой голям светец, чието име съвпада с неговото собствено име, но не винаги.

На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Спас“ младият карловец Васил Иванов Кунчев – по внушение на майка си Гина и на вуйчо си хаджи Васил – поема пътя на Божи служител. От духовния си кръстник отец Кирил, изповедник на Рилския манастир, той определя като свой небесен закрилник Св. Игнатий Богоносец. В карловското килийно училище, сетне в свещеническото класно училище на Стара Загора и в новосъздадения курс за свещеници, той вече е узнал за този светец, пострадал за вярата от император Траян, който го подхвърля на озверели лъвове, за да бъде умъртвен заради непреклонността си. Имал е възможност да направи съпоставка и с подвига на Св. Игнатий Старозагорски – светогореца, убит от поробителя, и причислен към сонма на новомъчениците. През 1864 г., навръх Великден, ръкоположеният преди пет години за дякон захвърля расото и поема пътя на бунта, като за няколко години изгражда единствената за ХІХ столетие революционна организация от 200 комитета.

Той остава в паметта на българския народ с прозвището „Левски“ или „Лѣвский“, както се подписва в писмата си. Участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г. твърдят, че той е наречен по този начин заради своя „лъвски“ скок по време на военни гимнастически упражнения при сраженията с турския гарнизон край Варош капия, предизвиквайки истинско възхищение сред другарите си и у самия народен войвода Георги Раковски със своята храброст. Но дали при утвърждаването на това название не са вградени и християнският култ за Богоносеца, и примерът на старозагореца от Атон също? А могат да се открият и доста по-дълбоки основания за това. Лъвът е неизменен древен символ на властта – както на Изток, така и в Европа. Бащата на историята Херодот описва нападения на лъвове над камили в похода на персийския цар Ксеркс І западно от река Места: „Никой не е виждал лъвове в тази част на Европа, която е на юг от Нестус, нито по целия континент. Но цялата област между тях е пълна с лъвове“. Аристотел в своята „История на животните“ и Плиний Стари в своята „Естествена история“ също потвърждават съществуването на лъвове в споменатата област. И гръцкият историк от ІV в. пр. Хр. Ксенофонт съобщава за лъвове в Македония по онова време. В наши дни край река Луда Камчия са открити лъвски кости. Лъвове има върху каменна плоча от ХІ век, открита край Берое, върху печата на Второто българско царство, върху дрехата на севастократица Десислава от Боянската черква.

И върху печата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) – по личното указание на Левски лъвът е с корона на глава. Левcки сваля расото, но остава вярващ християнин и при най-трудните обстоятелства на непрестанното си скитане из Българско – „навсякъде гонен, всякъде приет“, проявявайки лъвско безстрашие и в „най-чистия път“. А под сянката на бесилото Апостола на българската свобода, приел приживе от народа сравнението с първите Христови ученици, се обръща към своя изповедник поп Тодор с думите: „Отче, поменувай ме в молитвите си като йеродякон Игнатий“.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.