Истинският непроменил се Илия

18.12.2020 /17:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какво по-прекрасно нещо е точно преди най-светлия и духовен празник Рождество Христово на бял свят да се появи нова книга. И това е „Корени“ на известния български журналист, публицист и писател Илия Пехливанов.

В „Корени“ (издателство „Авангард Прима“) са публикувани материали от Илия Пехливанов в периода от 1990 до 2020 г., излизали във в. „За буквите – О писменехь“, „Дума“, „Земя“, „Словото днес“, „100 вести“ – Габрово, сп. „Пламък“ и „Везни“, сборници и личния му блог, както и непубликувани до сега. Публикациите са подредени в шест тематични раздела, като към съответните материали има и приложения с автографи на именити българисти от различни страни, факсимилета на старобългарски страници, илюстрации от Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь“, на който Илия Пехливанов е съосновател (1979 г.) и дългогодишен главен редактор до 2016 г. , в. „Антени“. „Корени“ отразява срещите на Илия Пехливанов, който като един Матей Миткалото броди през годините и трудностите, за да се среща с видни български и чуждестранни учени и писатели, учители и културни деятели, разговорите с които превръща в прекрасни и запомнящи се есета, кореспонденции от научни конференции и спомени.

Както написах по-горе по някакъв начин „Илия Пехливанов напомня на своя любим герой Отец Матей Преображенски-Миткалото: вечно зает, забързан, понесъл в натежалата чанта книги или броеве от току-що излезлия вестник „За буквите - О писменехь”, на който бе главен редактор - е написал Иван Василев. - Това е уникален, необходим вестник, но и досега не съм разбрал защо трябваше да е елитарен – безплатен, но в малък тираж. Спокойно можеше да бъде „масов”. И ми се струва, щеше да е един от най-търсените. Подобно на Миткалото и Илия е всеотдаен към идеята, същински безсребърник.“

Книгите, които издава, изпраща на читалищата и училищата в родния си край безплатно. И сега отново: „Книгата не се продава – казват в обръщение към читателите и приятелите Пепа и Илия Пехливанови. - Подаряваме я предимно на читалища, училища и малкото останали за нас и приятели. Така направихме с първите две, „Веселете се небеса“ и „Съплести венец“. Не са се продавали по книжарниците , нито ги представихме официално, защото в тези времена няма издателство, което да поеме издаването на книга, от която няма да има печалба. Това е по-лесният начин, който избрахме с възможностите , които имахме.“

За делото и за личността на Илия Пехливанов ще разказват през годините неговите книги и съхраняваните в архивите медии. В едно обаче вярвам, че само силни характери могат да се шегуват със себе си. Почувствах го, когато прочетох и кратката му автобиография: „Роден съм на Игнажден през 1941 г. на Върпища. Кръстен съм в Дряновския манастир. Завършил съм Априловската гимназия и Българска филология в Софийския университет. Работих във в. "Народна младеж" и "Антени". Участвах в списването на в. "За буквите" от началния му брой през 1979 г. Познавам най-големите съвременни учени - слависти и техните ученици. Печатал съм в наши и чужди издания, а също в сп. "Куриер ЮНЕСКО" на 32 езика. Членувах в управителния съвет на СБЖ до 1989 г. През 2010 г. бях приет за член на Съюза на българските писатели. Прякори: Бачо Илия, Смахнатият Апостол, Осмият Седмочисленик. Blogmasters: Деница Пехливанова и Пепа Манастирска”. (Обърнете внимание на прякорите, които сам си посочва или измисля).

Ето това е той Илия Пехливанов за когото без да се замисля казвам,че е съвременният будител и пазител на историята и словото българско.

На добър час на новата му книга,която съм убедена,че ще пусне здрави корени в сърцата на българите.

Снимките са от новата книга на Илия Пехливанов

 

                                              Като древния Баян

Руският композитор Александър Бородин създава химн на Св. Св Кирил и Методий за 1000-годишнината от кончината на славянския първоучител

 

Прочутата тройка, известна като „Могучая кучка”, обединява трима гениални руски композитори – Александър Бородин, Михаил Мусоргски и Николай Римски-Корсаков.

В историята на руската култура Александър Порфириевич Бородин се откроява със своята уникалност. Той е не само бележит композитор, но и  известен изследовател в областта на органичната химия. Освен това той е притежавал литературни способности, обладавал е дар на педагог и просветител.  Раздвоението между химията и музиката изразява  неговата натура – мощна, интелектуално наситена и едновременно с това силно емоционална. Той обаче не успява да промени съотношението между научната и музикалната си дейност в полза на втората. Или  просто не е пожелал да стори това...

Неговият работен ден обикновено завършвал след полунощ, а съотношението на служебните и обществени задължения често не му са позволявали дори да мисли за съчиняване на музика. Поради това музикалното наследство на Бородин е неголямо по обем. Той създава операта „Княз Игор”, но тя остава недовършена.

Всичко написано от композитора носи белега на истинно национален талант. Той създава в руското изкуство самобитен  художествен свят, наречен ”Музикален  епос”.  Неслучайно са го сравнявали с легендарния сказител на Древна Русия Баян. Той е умеел подробно и търпеливо да освещава – по думите му - „делата на отдавна отминали  дни”, да разкрива героичната  съдба  на руския народ.

През 1876  г. Бородин създава „Богатирска симфония”, която Мусоргски нарича „Героическа славянска”.  Тя се счита като програмна за неговото творчество. В нейната първа  част той представя събор на руските богатири. В третата й  част рисува фигурата на Баян, а във финала има  сцена на богатирски пир със свирня на   гусли и ликуване на народа.

 

Из книгата А.А. Рапацкая „История художественной культуры России”, Москва, Изд. центр „Академии” (2008)

 

„Слава Кириллу!

 Слава Мефодию, слава!

 Просветителям нашим слава!

 Светом истины нас озарившим!

Слава Кириллу!

Просветителям всех славян.

Слава, слава!”

 

Забележителен паметник

 Предвъзрожденски интерес към историческото минало на българския народ

Високо в Рила планина по стария път за Рилския манастир се намира древното село Добърско, което е записано в дарствената грамота на цар Иван Шишман. В него намерили приют ослепени Самуилови воини, които създават певческа школа с юнашки кралимарковски песни

Черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско, построена през 1614 г., е единствен по рода си паметник на необикновеното ХVІІ столетие. Многостранното художествено майсторство на стенописите в нея представят едно от най-значителните ансамбли в българските земи за целия османски период. Те показвот особено ярко запазването на българската художествена традиция, нейното обогатяване, висотата и сложността на цялостното съдържание и развитие на българската монументална живопис, културата на художниците и цялото тогавашно общество. Пръв описва паметника Васил Кънчов в „Сборник за народни умотворения“ (кн. ХІІ от 1895 г.). Кап. Кирил Николов призовава Министерството на просвещението да вземе мерки за копирането и запазването на стенописите в нея, преди те да бъдат изцяло унищожени. По-сериозно научно изследване извършва историкът Георги Баласчев, придружен от фотограф на Народния музей в София (Известия на Българското археологическо дружество,том ІІІ,1913 г.).

През 1913 г. Никола Алексиев проучва езика на надписите при стенописите. Пръв оценява значението на светилището в художествено отношение Асен Василиев (в.  Зора“, бр. 54-62 от 15 септември 1937 г.), като се обръща с повик към обществеността за неговото опазване, който обаче остава без отклик. Нему принадлежи и първият анализ на ктиторските портрети в отделно издание от 1960 г. Доста по-широко описание в първото научно представяне на черквата прави Стоян Михайлов („Известия на Археологическия институт, том ХХІХ, 1966). Той предлага графични схеми за разпределението на стенописите, придружени от подробна легенда за сюжетите и изображенията. В своя статия и в обобщителния си монументален труд  върху българската живопис на немски език през 1966 г. и 1969 г. дава най-висока оценка на добърските стенописи Атанас Божков.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник - бр.43