ЕДНА НОВА СТРАНИЦА ОТ В. "100 ВЕСТИ" ГАБРОВО

 

 

Надежда Лазарова 

Изчетох във вестник „100 вести” публикациите по повод 80-годишнината на Илия Пехливанов и в съзнанието ми се появи Човекът – достойният българин – колкото голям, толкова земен. Затова искам чрез вестника да се обърна към него лично: Господин Пехливанов, Срещал си се и сътрудничил с велики, но си имал време и очи и за дребосъци: прочел си и моята книжчица („Надежда за живот – исторически сведения за село Кметовци”, 2010 г.) и си дал за нея ласкава оценка, а ефектът от това ще ме топли до живот. Познавам те „задочно” от забележителното ти родолюбиво дело – Кирило-Методиевския вестник „ За буквите - О писменехь”. 

Прочела съм някои от книгите ти, внушаващи чрез езика на изложението усещане за принадлежност. За мене най-впечатляващата ти творческа черта е пестеливостта на словото и специалното ти отношение към думите: не ги третираш единствено като „инструмент” на речта, а търсиш и „експлоатираш” посланията, с които са заредени. И сега, под впечатление на прочетеното за тебе, си припомних едно издание от 1992 година – малка книжчица с къси разкази – като цветчетата на Великденчето (виждал си колко са мънинки, а колко щедро са живописвани!). Тези разкази-импресии ни „дърпат като пъпна връв” към родовия корен. Още с отварянето на заглавната страница, ме грабна посвещението, адресирано към жената, на която си подарил книгата: „На Милка Пурел – с искрена почит. Авторът и неговите баби...” 

Малцина писатели са надарени с умението да казват много с малко думи. А в този автограф само две думи говорят толкова много! Но защо си подчертал в други две думи - в подписа, частички от тях? Натрапва ми се такова прозрение: „Този „дявол” си е баш зевзек-габровец, нищо, че родното му село Горни Върпища е в дряновска община! Хем не е многословен, стиснат като габровец, хем - с тая великолепна енигма - няма как да не ви накара да му се зарадвате още преди да сте прочели поредния му „балсам” за душата!” Не знам какво си имал на ум, любопитно ми е да разбера, но на мене първото, което ми хрумна и ми хареса, беше: „Авторът е тор върху духовната читателска нива, а на Този автор „гов....” са особено полезни за избуяване на родолюбивите посеви!” След като препрочетох книжката, мнението ми се потвърди – не само като цяло, а и с всеки отделен разказ тя носи богат подтекст и мъдрост – като притчите! 

И не мога да не споделя с читателите един такъв пример – за посланието, съдържащо се в разказа „Облак неверен” и в името на украинския град Чернобил, разкодирано като „Черно биле”. Да си здрав и плодовит – още много години ”Сей, земеделецо. Въпреки всичко”! Честит юбилей, сеячо Бачо Илия! А на читателите - приятно четене! 

Надежда Лазарова – 20 февруари 2021 г.