Красиво
дървено сандъче дълги години
пази снимки
и архива на Иван Давдата
Генчо Димитров
За големия майстор-строител от Дряновския край, първоучителя на уста Колю Фичето – Иван Иванов Давдата не се знае почти нищо, освен това, че от неговата строителна бригада започва знаменития строителен път, на един от най-големите дряновски майстори. Като ученик Колю Фичето надминал по майсторлък своя учител. Но народът казва: „Голям е този учител, когото учениците надминават“. Времето не оставя документи за живота и строителното творчество на Иван Давдата. Знае се само, че родното село на майстора е село Кумани, едно от най-рано възникналите селища от нашия край.
Иван Давдата е роден в края на 18 век. Според неговия съселянин Петко Бончев, прякорът „Давдата“ му е даден за това, че имал дефект в говора и трудно изговарял някои думи. Това потвърждават и други негови съселяни и сподвижници. В работата си Давдата винаги е служил за пример със своята сърдечност, коректност и честна дума. Още от малък тихото и притеснително момче поема пътя на своя баща. Това, което природата му отнема, съдбата му връща – завидна памет, трудолюбие, сила и сръчност на ръцете му, които усвояват всичко свързано със строителния занаят. Едва станал калфа, Давдата строи къща в село Кумани, заедно със своя чичо. Къщата е втората от ляво на улицата, преди влизане в селото. Тя е с общ покрив, разделена на две, заедно с големия двор. Южната част на къщата се пада на Давдата, а северната на чичо му. На четмо и писмо се научил късно, когато бил женен. Това става в килийното училище на Калоферския манастир „Рождество Богородично“. Този мъжки манастир край града е разграбван и разрушаван от кърджалийски орди, за последно бил разрушен в края на 18 век. Останал дълги години в руини поради липса на средства. Най-после, монах от града, богат наследник, започнал да събира строители за възстановяването му. Така заедно с работата Иван Давдата започва да учи в тамошното килийно училище. След като привършва работата в манастира, Давдата завършва и образованието си, взема майсторско свидетелство и започва работа със собствена група, в която фигурира и името на Никола Иванов Фичев. При строежа на църквата „Свети Никола“ в Търново през 1836 година Давдата гласува доверие на калфата Колю Фичето да го замести, поради заболяване. Когато завършило строителството, заместникът Колю Фичето получава висока оценка за своята работа и бива провъзгласен за майстор. Струва си, да си зададем въпроса, защо тъкмо Колю Фичето е избран за заместник? Дюлгерските групи по това време били съставени от дюлгери от селото на майстора или хора от други селища, но имащи роднински връзки с него. Може би трябва да споменем 1829 година, по времето на Дряновския секлек. Тогава неженените калфи и чираци трябвало до няколко дни да се оженят, иначе попадали под силата на турските разпоредби. Притеснен Колю Фичето се явява пред майстора и Давдата намира най-бързото решение – оженва го за своя племенница от село Сяровци. Така Колю Фичето, вече майстор започва със своя самостоятелна група да пише нова биография на Дряновската строителна школа.
След работата в Калоферския манастир Давдата работи в Добруджа, строи къщи и църкви. След това години наред работи в крайморските и крайдунавски градове- Варна, Силистра, Русе, Свищов. Те го привличат с бързото си икономическо развитие и засилени връзки с Европа. Три години работи в Турция. От Цариград майсторът купува красив, златен джобен часовник, като при завръщането си в България го дарява на най-големия си внук за здраве и късмет. Нещастна се оказва обаче съдбата на този часовник, заедно със съдбата на внука му Георги Иванов. При обявяване на Първата световна война, той е на работа в Америка. Заедно със свои сънародници се завръща в България и се записват доброволци. Георги Иванов участва в епичната Тутраканска битка. След капитулацията на Румъния, частта му е прехвърлена в Сърбия. В състава на 19 пехотен, Шуменски полк води победоносни сражения с французите, но при побива при Добро поле, България, заедно с централните сили губи войната. 100 хиляди български офицери и войници остават в плен като заложници. От пленнически лагер в Гърция, Георги подготвя бягство, заедно със свой набор от Бучуковци. За зла участ в последния момент се разболява и бягството му пропада. Неговият земляк избягва и се завръща в България, донасяйки на съпругата на Георги писмо и златния часовник, с молба да бъде даден на най-големият му внук. Така часовникът намира последния си собственик – Симеон Дамянов, мой съученик от прогимназията и мой приятел. Той приема с благодарност часовника и си поставя за цел да проучи живота и строителната биография на своя прадядо Иван Давдата. Дълги години това не му се отдава, докато в края на 2020 година не се сдобива с негови снимки и част от архива на строителя.
Неблагополучията в семейството на Давдата оказва влияние върху здравето на майстора и той почива на преклонна възраст. Погребан е в гробището на село Кумани. Неговите наследници му издигат достоен паметник, най-големият в цялото гробище. За жалост огромният каменен блок, от който е издялан паметника се счупил от недоброкачествен пясъчник и времето е заличило всички надписи по него.
Днес величието на село Кумани се губи в миналото. Външни, непознати хора газят росните треви на куманските ливади и слушат ранобудните песни на птиците. Повече от половината къщи са купени от имотни пришълци. Така, доскоро смълчаните фасади на запустелите къщи, вече са усмихнати, но чаровните дворове вече не разнасят мириса на цъфнали трендафили, шибои, ароматни рози и кринове, а тихият вятър не гали тънките стебла на момината сълза, на карамфили и лалета. Мирисът от барбекютата ги замества и тихият плисък на дворните басейни…
Идва и редът на къщата на Давдата. Времето бавно я руши – изоставена и самотна всред тревясалият двор, докато наследниците не я обявяват за продан. Тя е закупена от пришълец от Варна. Когато узнал на кого е закупената къща, той с разбиране и любов започва нейното възстановяване. Към такива хора трябва да отправим нашите големи благодарности. Къщата на Давдата е продадена и всичко останало в нея е изнесено в къщата на баба Куна – рождената къща на Симеон Дамянов. И когато дошло време и тая къща да бъде продадена се сещат, че на тавана са вещите от къщата на Давдата. Най-после късметът се усмихва. В едно красиво дървено сандъче Симеон намира снимки на Давдата и неговото семейство, както и отдавна избелели архивни документи.
Не само майстор Иван Давдата ражда село Кумани. Достойни негови последователи са майсторите Георги Денев, Пано Белчев, Петър Денчев, Митьо Станев, Дамян Симеонов и редица други, достойно прославили село Кумани, село скътало къщи и мечти в просторните владения на българските царе от Втората българска държава Асен и Петър и техният брат Калоян. И още нещо: за да бъдем етични и справедливи към историята, в биографията на големия дряновски майстор Колю Фичето, да се изхвърли думата самоук. Тя най-добре подхожда на самоукия кумански майстор Иван Иванов Давдата – неговият учител.
Снимката на семейството на Иван Давдата /последния в дясно/ се публикува за първи път, тя е намерена в наскоро открития архив на куманския майстор
