СИМЕОНОВ
ВЕК
Спиридон
Палаузов и неговата дисертация
Понятието „Симеонов век“ създава българинът Спиридон Палаузов. Наследник на голям род търговци от Габрово, заселени в Одеса, той е едновременно крупен предприемач и родоначалник на новата българска историческа наука за Средновековието (медиевистика) .
В средата на миналия век Палаузов учи икономика в Бон, Хайделберг и Мюнхен. В Германия става доктор по икономически науки. Занимава се усърдно с търговска дейност.
През 1852 г. Палаузов защищава с пълен успех докторска дисертация по славянска филология в Историко-филологическия факултет на университета в Петербург. Тя има заглавие „Векът на българския цар Симеон“ и е отпечатана под същото заглавие в типографията на Петербургската академия на науките.
Основни
положения
в
дисертацията
I. Приобщаването
на
волжските
и
волжско-дунавските
българи,
а
след
това
приемането
на
християнството
от
Борис
и
неговия
дом
окончателно
утвърждават
политическата
самостоятелност
на
България
като
славянска
държава.
II.Личността
на
Симеон
и
политическото
състояние
на
съседните
държави
стават
причина
за
особения
възход
на
България
в
началото
на
Х
век.
III.Създаването
на
църковно-славянска
писменост
става
чрез
трудовете
на
славянските
първоучители
Кирил
и
Методий,
написани
извън
България;
но
нейното
ускоряване
и
по-нататъшно
развитие
се
извършва
в
България,
особено
при
мъдрия
приемник
на
Борис
— Симеон.
IV.Църковно-славянската
писменост
в
България
придобива
особен
характер,
който
откриваме
в
най-древните
ръкописи.
V. Глаголическата
писменост
в
онзи
вид,
в
който
я
познаваме
по
най-древните
книжовни
паметници,
получава
своето
начало
в
България
през
царуването
на
Симеон.
От
България
тя
преминава
в
други
земи.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
„Като
оставям
настрана
народната
словесност
и
като
се
връщам
отново
към
книжнината
на
българите
от
века
на
българския
цар
Симеон,
надявам
се
да
остана
безпристрастен,
ако
заявя,
че
българите
имат
право
да
се
гордеят
с
тази
епоха,
еднакво
достопаметна
и
с
политическите
достижения
на
техните
предци,
и
с
тяхната
литературно-научна
дейност.
Бъдещите
открития
и
изследвания
на
филолозите
— дай
Боже!
— ще
докажат
това
с
несравнимо
по-разнообразни
сведения,
отколкото
това
е
възможно
сега,
когато
проучването
на
българските
древни
паметници
едва
е
започнато
с
усилията
на
малцина
труженици
на
младата
славянска
наука.“
Магистърската
дисертация
е
подготвена
под
прякото
ръководство
на
руския
учен-славист
Измаил
Срезневски.
Тя
е
защитена
на
2 май
— денят
на
кончината
на
княз
Борис-Михаил.
Палаузов
има
невероятна
не
само
за
времето
си
ерудиция.
Той
ползва
старогръцки,
латински,
немски,
френски,
италиански
и
всички
славянски
езици.
Неговата
книга
попада
в
големите
библиотеки
на
Европа,
а
също
и
в
поробена
България.
Неколкократно
„Цариградски
вестник“
известява
за
появата
и:
„Това
сочинение
превозхожда
всяко
похваление.
Оно
содержава
едно
историческо
описание
върху
Болгарската
наша
писменост,
при
царствованието на
Симеона,
царя
Болгарскаго,
с
разни
отлични
замечания.“
(бр. 93, 94 и
100 от
1852 г.)
***
Додатък.
Европа
друг
подобен
случай
не
познава.
Известният
български
интелектуалец
Петър
Увалиев,
живял
години
наред
в
изгнание
оттатък
Ламанша
и
обхванат
в
края
на
своя
живот
от
тревожен
размисъл
за
съдбата
на
родната
малка
България,
намира
душевна
опора
във
възроденото
Априлово
заглавие
„Денница“
— като
название
на
списание,
списвано
от
учители
и
ученици
на
Априловската
гимназия.
В
свое
предаване
на
български
език
по
Би
Би
Си
той
дава
висока
оценка
на
първото
светско
училище.
По
този
повод
припомня
свой
разговор
с
Роман
Якобсон,
руски
евреин,
заселен
в
САЩ,
един
от
знаменитите
слависти
на
ХХ
век,
оглавявал
дълги
години
катедра
в
Харвардския
университет.
Якобсон
казва
на
Увалиев:
„Вие, българите,
следва
да
имате
ясно
съзнание
какво
означава
още
през
Десетия
век
глава
на
българската
държава
да
бъде
един
човек
като
Цар
Симеон,
завършил
школата
Магнаура
в
Цариград.
Това
е
възможно
най-високото
образование
за
времето
си.
Европа
от
онова
време
и
дълго
след
това
друг
подобен
случай
не
познава.“