Нали го чакахме от НАТО...
Седят трите жени пред магазина на Разкола. Разменят си едно-друго, каквото са чули. На радиоточката много не й вярват-тя все се старае с нещо да ги уплаши. Нека се чува-да се не вижда, благославят те.
А насреща им, срещу дървената пейка, на която си почиват всяка вечер, цъфти черешка. Плодовете й следва да се запържат за деня на светците Кирил и Методий. Като малки сме запомнили този празник тъкмо с вкуса на недоузряла ранна череша.
Но тази пролет радиоточката донесе необичайна вест: дошъл бил някакъв неверен облак откъм север-дето е минал, нищо не трябва да се бере и да се яде.... Потвърдиха го с още по-голяма тревога роднини и гости от градовете, които се вестяват неделен ден тъдява. Ала докато се разчуе, мнозина се бяха вече наяли до насита с всякаква зеленина, избуяла от дъждовете., та бяха даже и преяли.
Старите жени се сетиха какво са им разправяли техните по-стари майки и баби за нечистата сила, дето невидима напада хората или ги посторва да вършат злини.
И забелязаха старите жени нещо, което не се беше случвало. Друга пролет пилета-пилци нападаха плодовете на черешката отсреща, преди още да са напълно узрели, и те все ги пъдеха, та да остане нещо и за внучетата да опитат. Този път птичетата кацваха на дръвчето, замираха мълчаливи и не посягаха с човка към черешките.
Значи има нещо нечисто! Радиоточката този път не беше излъгала... Черно биле, чернобил, все повтаряше.
А взе да не стига напоследък и олиото за кандилата.
Добър е Господ, че ни търпи! Припомняха си стари основания за надежда стариците на дървената пейка. Но докога ли?...
Яви се тогава и нещо като нова пословица: „Ние го чакаме от НАТО – то ни дойде от Брато!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар