Малцина духовни водачи има
съвременният свят. Патриарх Кирил безспорно е един от тях. Честити бяхме да го
видим отблизо, да чуем от самия него „Христос
воскресе” на мек руски говор.
Пловдивчани пощуряха при срещата си с него – видяхме това благодарение на ТВ 7
по време на едночасово предаване на живо от хълма на Альоша и черквата „Св. Марина”. Една жена каза по радиото,
че бил „изключително привлекателен”. Най-важно от всичко
остава за размисъл и ключ за поведение – лично и обществено - неговото слово,
произнесено в Университета по библиотекознание – високи философски категории,
изречени просто и ясно като тълкуване на
съвременни проблеми на духовността.
По време на молебен в синодалния
параклис Българският патриарх Максим връчи на Патриарх Кирил орден „Св. Цар Борис” – най-високото отличие на
Българската православна църква. Ето основанията за това:
„Българската църква прие учениците на светите братя Кирил и Методий, а
сетне български свещеници с български книги
дойдоха в Русия по време на покръстването ни. Ние съхраняваме в паметта
си този духовен, интелектуален принос, който имат българите, православните
българи, за християнизацията на Русия.
Решението на цар Алeксандър ІІ да започне
Освободителната война до голяма степен е предопределено от позицията на Руската
църква. Нашите войници отиват на Балканите , за да освободят своите единоверни
братя. Понятието „ЕДИНОВЕРНИ” е на първо място в този исторически случай. Това
е проява на духовна солидарност към
хора, които са обединени в Православната църква. И разбира се, в по-късен
период, след Освобождението на България, православните руси остават тясно свързани
със своите български братя и сестри,
като с всички сили се опитват да възстановят църковния живот, включвайки и такива
важни сфери на живота като признаването на независимостта на Българската
православна църква.
И в сложното следвоенно време сме били заедно, поддържали сме се едни
други, обменяли сме делегации и всичко това продължава. Ние редовно се срещаме
с пратеници на Българската църква, наши представители идват в България, между
нас има обмен на студенти, заедно размшляваме по темите за православното
единство, за многото предизвикателства, пред които е изправен в наши дни
православният свят. Българската православна църква е много близка до сърцето
ни. Близка е до всеки православен руски
гражданин.
Нито един политик, ако всичко е наред с неговата логика и историческа
памет, не може да игнорира факта, че сме народи от една вяра, че имаме общи
страници от героичната ни история, които не могат да бъдат зачеркнати или
забравени. Дълбоко съм убеден в това, че те трябва да бъдат използвани. Тази
наша общност, откритост един към друг, тази симпатия, която е толкова дълбоко в
душите на руси и българи. Всичко това трябва да се познава, за да можем
наистина да надграждаме новите отношения на здрав исторически фундамент.
Дълбоко съм убеден, че именно така ще се случи!”
Из интервю пред Светлана Шаренкова /”в. „Русия днес”, в. „Земя”/,
Николай Бареков /ТВ 7/ и Васко Михайлов /БНР/. Препечатано във в. ”Стандарт” на
26 април 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар