ПИСМО ОТ МЕРСИЯ

13.05.2012 г.

Драги Илия,

Много ми беше  драго да те чуя след толкова много години! Какви хубави спомени имам от нашите посещения в Габрово, от далечните времена, когато Домът на хумора се състоеше от една стая в полуразушена фабрика и големи мечти! Помня също онази фабрика, където видяхме картината на Лавренов и стената на Историята в двора! Какви хубави, щастливи дни!

Неотдавна написах статия за Габрово за списанието на дружество „Уйлям Морис”.  Не знам дали ще я включат в следващия брой. Има нов редактор. Ако той приеме статията за печат, ще ти изпратя броя.

Морис е смятал, че щом като фабриките събират много работници на едно място, те са длъжни да им  дават култура, образовоание и пр. Аз смятам, че онази фабрика и Домът на културата в Габрово представляват до известна степен едно въплъщение на идеите на Морис. Той е голям художник, поет, дизайнер от деветнайсетия век. Трябва да бъде по-известен в България, защото той е бил много активен в протестното движение в Англия срещу турските зверства през 1876 г. и срещу английската интервенция във войната на страната на Турция срещу Русия. Всъщност докато Уйлям Гладстон е бил ораторът в парламента и е получил слава в България, Морис е извършил черната организационна работа зад кулисите. Написала съм статия за Морис на български. Ана Райкова я има, но струва ми се тя не е успяла досега да намери къде да се отпечата.

Морис заслужава да има улица по името си някъде в България. Той дори е написал една песен, която се е пеела на протестните демонстрации против Турция в Лондон.

.....................................

Не съм водила разговор на български, откакто бях в Брюксел преди три години. А редовно говоря на френски, защото тук има кръжок за разговор по френски, който се събира всяка седмица. Освен това уча италиански. Чета романи по френски  и италиански и уча келтски /шотландски/. Затова не смея да говоря на български за теми, за които не съм имала време да се подготвя.

Пожелавам ти много здраве и щастие.                               Мерсия

П.П. Знаеш ли, грешките в писмото съм изтривала с габровската сойка, с името на Левски на острието, подарък от ножарите в Етъра.

Додатък от адресата

А за пренасянето на котките без опашка от о-в Мен в Габрово не се е сетила да разкаже за съжаление. Една невероятна проява на Английското дружество за културни връзки с България, чийто председател беше тя. За това може да предаде подробности Посланик Александър Янков.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Musical/ImatLiPesniteSpirane/Pages/MarsiaMakdermot.aspx - Разговор с Мерсия  от 28 май 2012г. след който е написано писмото.