ГАБРОВО ПРЕЗ 7О-ТЕ

 Очерк на Мерсия Макдермот в английско списание

Видната съвременна българистка проф. д-р Мерсия Макдермот неотдавна навърши 87 години. Тя живее понастоящем в английското градче Уортинг, северно от Лондон на брега на Ламанша. Есенният брой за 2012 г. на списание, издавано от Асоциацията „Уйлям Морис”, публикува неин пространен очерк за Мерсия Макдермот под заглавие „Заводи подкрепят изкуството и възможностите за развлечение:  възспоминания за социалистическа България.

 Специално за читателите на в. „100 вести”авторката предостави копие от този очерк.

 Преди 40 години един български журналист ми подари материали за Габрово и илюстрована картичка с картината „Васил Априлов и габровски първенци даряват за ново училище”. Това възбуди у мен интерес да видя самата картина. Преди това бях при  художника Цанко Лавренов в неговия софийски дом.

Заедно с моя приятелка – деятел на английските профсъюзи посетихме тогавашния Електротелферен завод „Подем” в северната промишлена зона на града. В приемната на завода  ни показаха картината, поставена в специална витрина пред панорамен изглед на възрожденско Габрово. Разгледахме с удивление и каменната стена в двора, върху която са изсечени ключови събития от българската история от основаването на българската държава през 681 г. до наши дни, древни сентенции и стихове на видни български поети. Това наистина е твърде необичайно и значимо за един завод, красиво и вълнуващо. Изказахме своето възхищение пред домакините, а те скромно отвърнаха, че това е присъщо  за габровските работници, които са предприемчиви по природа  и пълни с всякакви подобни идеи.

В града е построен внушителен Дом на културата. Негов автор е архитектът Карл Кандулков,  председател на градския народен съвт, който през своята младост като студент в Германия попада като затворник в концентрациония лагер „Бухенвалд” и успява да избяга оттам при един масов разстрел. Трудно е той да  бъде  намерен в своя кабинет, понеже непрестанно обикаля града със свои нои проекти в ръка.

Една от неговите най-необикновени идеи е да преустрои бивша фабрика като международен Дом на хумора!

Тук вече се уреждаше биенале на хумора и сатирата и карнавал, в чието начало, естествено, върви кукла на огромна котка – символът на Габпово,  с двамина мъже отстрани, а нейната  опашка се отрязва ритуално под всеобщи радостни възгласи. Аз и моята дъщеря Александра бяхме сред първите посетители на Дома. Разгледахме току-що откритите изложби и галерии в него и получихме честта да се разпишем на първата страница в Книгата за почетни гости.

Видимо през 70-те години  Габрово изглежда беше образец за другите български градове и се доближаваше до моята собствена представа за един социалистически град, отколкото само място за развлечение и забавление. Завод „Подем” и Домът на хумора не бяха изолирани примери за това. Целият град беше обзет от нови идеи и  самочувствие. 

Стремежът към новото обаче не означаваше да се забрави старото. Съхранен бе един стар  квартал в центъра на града с часовникова кула.  Стари занаяти оживяха в етнографски парк  със стари къщи и работилници, в който посетителите  можеха да видят воденичари, златари, обущари и много други майстори, които работят с традиционни инструменти и техника, включително падаща вода. На всичко отгоре тук дори имаше двойка от котките Манкс – подарък от Спикера на парламента на о-в Мен в Ирландско море Джордж Керуиш, който бе посетил официално Габрово със своята съпруга.

А какво собствено .се случи след всичко това, че капитализмът се върна отново в България, аз самата не знам, но  се боя, че не е на добро. Възвърна се безработицата.  Високо образовани млади българи тръгват да търсят препитание в чужбина.

Извлечение от очерка направи със свои думи Илия Пехливанов.