ГРЪЦКИ БРОЙ НА В. „ЗА БУКВИТЕ”

Университeтът по библиотекознание и информационни технологии издава брой 42 на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”.

Международната конференция в Солун, посветена на 1150-та годишнина от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука, е представена с кореспонденция и отзиви на видни учени-слависти. На Моравската мисия е посветена и международна конференция в София, която обсъжда Декларацията за правата на културата – завещанието на акад. Дмитрий Лихачов. Под заглавие „Епохално дело” чешкият учен проф. Владимир Вавржинек оценява значението на това събитие за европейската култура. Проф. Боряна Велчева публикува ранноглаголически каменен надпис от ХІ век. Ирина Георгиева гадае сакралната същност на глаголицата,  предизвикала възхищението и на Умберто Еко. Олга Сапожникова от Санкт Петербург  пише за новооткрити сведения относно наследството на Йоан Екзарх Български.

Годишнината от покръстването на българите   представя статия на писателя Христо Буковски за кръщение на траки през  ІV век, очерк за хан Тервел, приел християнството от Константинопол, очерк за Цариградския патриарх Фотий и неговото послание до княз Борис І, френска книга от ХVІ в. за Покръстителя  като пример за Бурбоните. Посланието на Светия Синод за 1100-та годишнина от Покръстването през 1965 г., е подкрепено с академично слово на проф. Александър Омарчевски и информация за 90-годишнината на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Поместен е предговора към тритомник с новооткрити Климентови акростихови творби от проф. Георги Попов – крупно събитие в съвременната славистика.

Хилядогодишнината от кончината на българския цар Самуил разглеждат очерк за проф. Василка Тъпкова-Заимова, очерк за битката при Траянови врата от Герман Миовски и свидетелства на съвременници.

Прощалното слово към българския народ на монсеньор Анджело Ронкали, архиепископ Месемврийски, от 31 декември 1934 г. съседства с коментар на Енцикликата „Славянски апостоли” на папа Йоан Павел ІІ, с която през 1980 г. той обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа редом със Св. Бенедикт Нурсийски – знак за канонизирането им като светци от Ватикана.

Отпечатано е надгробното слово на  Михаил Арнаудов за Иван Шишманов. Под заглавие „Българският Еразъм” – експертът от Конгресната библиотека на САЩ Анжела Кенън споделя заключенията от свои проучвания върху наследството на българския билиограф акад. Никола Михов.

Стогодишнината от рождението на Борис Христов, вписана в Календара на ЮНЕСКО, е представена с оценки на чуждестранни ценители на операта и портрети на неговите най-големи роли.