С КНИГА И БИЛКА ИЗ ЕВРОПА

Българските богомили са прочути средновековни лечители

В 1111 г. на хиподрума в Константинопол е изгорен на клада по заповед на император Алексей Комнин  един от  първооснователите на  богомилството редом с Боян Магесника и Поп Богомил. Неговото име е Василий ВРАЧ. Прозвищито му издава ярко приобщаване към средновековното лечителство. Това става отлика и на многобройните  последователи на „българската ерес”, които пътуват на запад из Босна, Италия и Южна Франция, подготвяйки Европейската Реформация със своите свободолюбиви идеи против  гнета на официалната църква. Сред тя е имало и много жени, придобили първи в Стария  континент равноправие с мъжете и правото да бъдат проповедници в състава на „съвършените” богомили.

Обичаше да изтъква това при всякакъв разговор народният лечител Петър Димков. Той считаше, че начините за лечение и свойствата на отделните билки, които е наследил пряко от родната си майка, всъщност идват от далечните векове. Самият себе си  считаше за  прероден богомил. Засилениет напоследък интерес към неговата личност и дело са напълно естествени, като се има предвид и зачестилите позовавания на богомили, катари и албигойци  в изследванията на учени-медиевисти от Западна Европа и САЩ.

 Деен продължител на древната традиция по време на Възражденето е и вездесъщият Отец Матей Преображенец – прочут народен лечител, пътуващ проповедник, един възкръснал богомил.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 30-ина ГОДИНИ наши проучватели на старината дейно търсят извори от древното лечителство. Те обсъждат това на  Първатата национална конференция по народна медицина в Сопот през 1979 година. Присъствието на учени като проф. Даки Йорданов, проф. Петър Петров и други дава надежда да бъдат открити неизвестни апокрифни паметници. Особeно се набляга на съставеният през Х-ХІ в. богомилски лековник, наричан „Зелейник”, който безспорно е най-старият запазен до наши дни рецептурник с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления и древни начини за лечение с билки.

Писателят Емил Елмазов, редактор в тогавашното сп. „Отечество” и настоящ председател на Съюза на билкарите в България, член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва, се включва в търсинията. По време на своя журналистическа командировка в Одеса той се свързва с проф. Михаил Дихан,  българин по произход, фронтовак с една ръка, преподавател в тукашния университет, всеобщ закрилник на на бесарабските българи.  Той го съветва да потърси хранилищата на Киево-Печорската лавра – един от най-древните и най-значими в духовно, исторческо и художествено отношение обители на Русия.

Тогава Елмазов с радост се сдобива с няколко страници циклостилна извадка от старинния богомилски „Зелейник”, написани на староукраински език. Наистина забележително откритие! С помощта на преподавател в Шуменския университет древният тектс е преведен на съвременен български език  и обнародван във „Вестник-книга” и в отделен сборник с общ тираж от 100 000 екземпляра.

Този паметник съдържа и скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за помощ предимно природни средства. А езикът и текстът могат да се схващат и като книжовен паметник, носейки радост със своята краткост и образност.

ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА НА ЦАР СИМЕОН -  наричан „Книголюбец и сравняван с древния Птоломей, създателя на Александрийската библиотека – след похода на княз Светослав е пренесена от Преслав  в Киев. Вероятно богомилският „Зелейник” е бил сред останалите книги като оригинала на „Изборник” от 1073 г. – първата славянска енциклопедия, в която дважди е поместена  единствената по рода си „Похвала на Цар Симеон”, чийто автор според някои европейски учени е Йоан Екзарх Български. Тогава „Зелейникът” своевременно е бил разпространен и в многобройни копия като наръчник за лечение.

Пишещият тези редове преди години изслуша едночасова лекция „за един студент” относно съдбата на Преславската  библиотека от проф. Марфа Вячеславовна Шчепкина, завеждащата Отдела за редки ръкописи на Държавния исторически музей на Червения площад в Москва – нещо, което по онова време не можеше да се чуе в Свети Климентовия университет на София. Това действаше като несравним лек.

Боян Магесник