През 1882 г. Кирило-Методиевият
празник във Велико Търново става за
първи път с военна музика и църковен парад от 17-а опълченска Търновска дружина.
Приказ № 130 от 10 май 1882 година
Методий назначавам църковен парад от І и ІІ рота и хора на музикантите,
барабанчиците и гарнистите при дружината. За приноса и относа на знамето
назначавам една полурота под командата на подпоручик Чорбаджиев. Парада ще
командва капитан Павлович.
Събиране пред конака в 7 ½ часа сутринта, откъдето ще се отправим към
църквата „Св. Богородица”. След свършване на божествената литургия пародът ще излезе пред конака, където ще
се извърши водосвет. Форма за господа офицерите празнична, за долните чинове
бели панталони, мундири с жълти грон
Командир
на дружината: Балин дьо Балю
Описаният църковен парад с
военна музика и знаме наподобява други
подобни паради. Въпреки френската си фамилия Александър Осипович Балин дьо Балю
е бил финландски граф, но е бил ревностен радетел на източоправославните традиции.
През следващите години
празникът постепенно се превръща от военна церемония във всенародна
манифестация. След божествената служба в катедралния храм , а понякога и в
колюфичевата църква „Св. Св. Кирил и Методий” на хълма Вароша се провежда
тржествен парад на площада пред Царевец или пред Девическата гимназия. На
украсен с цветя подиум официалните лица – митрополитът, началникът на гарнизона
и кметът на града приемат парада. Най-напред дефилират военната музика с
частите на гарнизона. Следват поборниците, запасните офицери и подофицери,
туристическото и колоездачното
дружество. Най-очарователни са редиците на
Мъжката и Търговската гимназия, следвани от прогимназиалните и началните
училища.
През 1935 г. Празникът
достига своеобразен връх. На „Площада на победите” се събират 4 000 души. В
присъствието на Цар Борис ІІІ и принц Кирил митлрополит Софроний в съслужение с цялото духовенство и
общограждански народен хор извършва
тържествен молебен. Последва единствено по рода си изпълнение от хора,
гражданството и учащата се младеж на химна „Шуми Марица”. До късно вечерта на
площада се вие кръшно хоро с народно веселие.
Той продлжава до 90-те години
на отминалия век, обогатяван с нови елементи.
Из книгата „130 години военна музика вэв Велико Търново”, Съставител
Георги Ръцев. Изд. „Абагар” / 2013/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар