К Л Е Т В А

„Елате, братя, сега е вече време! Да сложим печат на съвестта, да сторим клетва над Светото евангелие под пряпореца на нашата свобода! Дайте внимание, чуйте общата звонична

                                                               К Л Е Т В А

                                    ВО ИМЯ ПРЕСВЕТИИ ТРОИЦИ

                                    ОТЦА И СИНА И СВЕТАГО ДУХА

 АЗ, ДОЛУПОДПИСАНИЙ СЪЩ СИН НА БЪЛГАРИЯ, ЗАКЛЕВАМ СЯ В ВСЕВЕДУЩАГО БОГА КАКВО САМОВОЛНО ЗИМАМ УЧАСТИЕ В НАРОДНОТО УСТАНИЕ, ЗА ДА СЯ БИЯ ДО ПОСЛЕДНИ СИЛИ ЗА СВОБОДАТА НА МОЯТА БЪЛГАРИЯ ПРОТИВ ТИРАНИНА И НЕПРИЯТЕЛИТЕ, КОИТО И ДА СА И ОТДЕТО И ДА ИДАТ.

ЗА НЕПРИЯТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ СЧИТАМ ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ВСЕКИГО, КОЙТО ВДИГНЕ ОРЪЖИЕ ПРОТИВ НАС И ВСИЧКИТЕ ПРЕДАТЕЛИ БЕЗ РАЗЛИКА.

ЩЕ СЕ БОРЯ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ПРОТИВ НЕПРИЯТЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ, ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СМЪРТНО РАНЕН, НО ЖИВ НЯМА ДА СЯ ПРЕДАМ.

НЯМА ДА СЯ ОТДАЛЕЧА, НИТО ДА ПОБЕГНА ИЗ РЕДОВЕТЕ НА ДРУЖИНАТА СИ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ И ПРЕД НИКАКВА ОПАСНОСТ, НО ЩЕ СЯ БИЯ ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ РАНЕН, ИНАК СЕКИ МОЖЕ ДА МА ЗАСТРЕЛЯ ИЛИ ОБЩО ДА МА ОСЪДЯТ НА СМЪРТ КАТО ПРЕДАТЕЛ.

АКО РАНЕН ПАДНА НЕ ДАЙ БОЖЕ РОБ ПОД КАКВИТО МЪКИ И ДА БЪДА ША ПРИТЪРПЯ СИЧКО, НО НЯМА ДА ИЗДАМ ИЛИ ДА ОТКРИЯ НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ПЛАНА НА НАРОДНАТА НИ РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ДРУГО, ЩО СЯ ОТНАСЯ ДО НЕЯ.

За НАЙ-ГОРНЮ НЕЩО И ЗА НАЙ-СВЕТО И СКЪПО НА ТОЗИ СВЯТ В ЖИВОТА МИ ЩЕ БЪДЕ СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ, НА КОЯТО В ИМЕТО СЯ ЗАКЛЕВАМ, ЧЕ ЩЕ СЯ БИЯ С ОГНЕНО И СТУДЕНО ОРЪЖИЕ ПОД НЕЙНОТО ЗНАМЕ.

ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СЯ ОСВОБОДЯ ОТ ИГОТО НА ТИРАНИНА, КЪЛНА СЕ ПРЕД БОГА И ПРЕД ЧЕЛОВЕЦИТЕ, ЧЕ АКО НЕ ИЗПЪЛНЯ СИЧКО НАПЪЛНО ДА БЪДА ПОРАЗЕН КАТО КАИНА И ПРОКЪЛНАТ КАТО ЮДА И ТЪЙ ГОСПОД И СВЕТА БОГОРОДИЦА ДА МИ СА НА ПОМОЩ.

АМИН!

/Цалува Евангелието и Кръста и свърива./

КОЙТО РАБОТИ ПОД ЛИЦЕМЕРИЕ ТУКА ША БЪДАТ ПРОДЪНИЕНИ ГЪРДИТГЕ МУ С КУРШУМИТЕ НА ЗАКЛЕТИТЕ ЮНАЦИ ПОД ПРЯПОРЕЦА НИ.
НЕКА БЪДЕ В ДОБРО И НАПРЕД!”

Тази клетва е произнесена от бъдещи участници в битката при Дряновския манастир от село Михалци в избата на поп Стефан Трифонов - председотел на местния комитет. Написаното издава прякото участие на Тодор Лефтеров.

Оригиналнишят текст, който включва и описоние на ритуала, е запазен от Минчо Славчев, син на комитетския деец Славчо Колев. Ръкописът е намерен под гредите в негожвата изба ,и предаден през 1911 г. на Христо Марков – автор на книгата „История на 9-тях дни в Дряновския манастир”, издадена в 1912 г. от михалското читалище „Съединение”.