КНИГИ В БАЧКОВО

                     Множество превъзходни ръкописи в манастирската библиотека

                                              са все още недостъпни

Верен на своя навик като вещ изследовател на старината да огледа всяка книга –стара или нова – сам и отблизо, бележитият български учен проф. Йордан Иванов, разгръщал книги и в библиотеката на светогорския манастира „Зограф”, откривайки там черновата на „История славяноболгарская”, не е пропуснал случая да разгледа и Бачковската библиотека. През август 1911 г. заедно с тогавашния директор на Софийския народен музей Богдан Филов той посещава Асеновград . Още през същата година той публикува в „Известия на Българското археологическо дружество”, том ІІ,  своите простронни историко-архелогически бележки под наслов „Асеновата крепост над Станимака и Бачковският монастир”. В тях на стр. 228 четем и следното:

„Две думи за монастирската библиотека. Бачковският монастир превъзхожда всички други монастири в България по две неща: първо, по скъпоценните си и артистичните стари съдове, кивоти, кръстове, дискоси и пр., и второ, по гръцката си библиотека. За някогашното богатство на библиотеката споменуват и двама стари пътника. През 1706 г. френският лекар Пиер Люкас пише:

„Калугерите в тоя монастир имат хубава библиотека. Аз видях там множество превъзходни ръкописи; но е невъзможно да се вземе някой ръкопис; монасите се докачат дори, ако им  рече човек да купи някой от тях”.

Друг пътешественик Дриш на връщане от Цариград през Пловдив в 1720 г. се научил, че монасите в Бачковския монастир били крайно невежествени. В библиотеката им се намирали много стари и ценни ръкописи,  потънали в прах.

Сега библиотеката брои около 300 екземпляра ръкописи старопечатни книги. Особено са важни пергаментните сборници, фолио, от ХІ-ХІІ в. със слова на великите учители на Църквата. Те са интересни не само поради древността си, но и по артистичните си цветни заглавки, които , за съжаление, на много места са изрязани с ножици. Има и два-три словенски ръкописа. Всичко това обаче стои неописано както трябва и е натрупано безразборно на няколко прашни полици.

Проф. Иванов предлага:

„Най-добре ще бъде монастирското братство да подари тази сбирка за библиотеката на Св. Синод, дето книгите ще могат да се запазят по-добре, да се опишат и използват за науката; вместо това пък Св. Синод да стъкми една библиотека за личните нужди на монашеството в Бачковския монастир и за монашеското училище в него.”

Бачковската библиотека и до днес си остава недостъпна и непроучена.