МАЙСКИ ПРИПИСКИ

 Преди учените историци да съставят малко или много правдоподобна картина на отминали събития, очевидци и съвременници намират начин най-кратко да оставят свидетелство за тях. Писаното по белите полета на свещените книги поразява със силата на словото – само в няколко реда те предават същността на събитието, не само календарно, но и като общо преживяване.

Друга подобна приписка няма. Тя може да се види днес издълбана с нож върху вратата на гайтанджийницата в Етнографския музей на открито „Етъра”:

„1876 МАЙ 8 ДЕНЪ СНЯГ В ВАСТАНИЕ”

Според човека, който показва на посетителите отблизо и далеч как действа механизма  за плетене на гайтан, вратата е донесена преди години от една гайтанджийница край Шиваровия мост в града. Кой  именно е оставил историческия тeкст върху вратата й остава да се гадае и проучва допълнително.

А през бунтовната пролет на 1876-а черешите били вече цъфнали – и неочаквано те били покрити с бял сняг за няколко дни. Така Бог помогнал на мнозина въстаници в Дряновския манастир да се укрият от турците и да се спасят – покритите със сняг храсти се надвесили над тях като пещери.

Оставил е памет за същото и поп Стефан хаджи Гергинов, дългогодишен търновски учител и свещеник в храма „Св. Николай Чудотворец” над Самоводската чаршия в старопрестолния град.  Редом с летописни бележки относно борбите за  черковна независимост  той е записал следното:

„1876. ЗАХВАНА СНЯГ В СЪБОТА НА ВОСТАНИЕТО БЪЛГАРСКО, КОГАТО СЪСИПАХА ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР.”

Става дума за последния ден от Дряновската битка. Круповите топове, докарани от генерал Фазлъ паша, командира на Втора Дунавска армия в Шуменската крепост, френски възпитаник, вече са изстреляли няколкостотин гюллета, които запалват черквата. Войводата Поп Халритон, ослепял при взрив на барут породи невниманието на един въстаник, е съсечен насред двора на манастира. Убита е и майката на игумена Пахомий. Изгорено е знамето на четата, за да не попадне във вражески ръце.

Тогава под ръководоството на поручик Петър Пармаков, офицер от руската армия, привлечен от Христо Ботев за  военен ръководител на Първи търновски революционен окръг,  през дъждовната нощ въстониците проавят решителен опит да пробият обсадата откъм изток,  под височината Стринава, към Дряново. Тогава за пръв път българи  викат бойния възглас „Ура”. Те обаче попадат в тъмнината на голямо срупване от противникови войници и повечето от тях оставят костите си в  манастирското лозе.

А генерал Фазлъ паша в доклада си пред Високата порта сравнява Манастира край Дряново с един малък Севастопол. До неотдавна дъждовете изравяха в двора на светилището шрапнели от крупови топове. Следа от тях има и върху каменната зидария на черквата „Св. Архангел Михаил”.