„Освободител на България” – така по американски самонадеяно е написано върху надгробието на Дженюариъс Макгахан в неговия роден град Ню Ленсигтън в щата Охайо.
Това изглежда пресилено, но не съвсем. Невероятният кореспондент на Дикенсовия вестник ”Дейли нюз” – един от великите мъже на ХІХ век, наистина предизвиква вълна от протести и съчувствие във Великобритания, САЩ и други страни спрямо българския народ, подложен на варварско изтребване през пролетта и лятото на 1876 година. Неговите репортажи на очевидец „от мястото на събитието” в Батак, Перущица, Дряновския манастир, където той се явява без бавене заедно с американския консул в Цариград Юджин Скайлер, докарват работата дотам, че при подписването на мирния договор между Русия и Турция в Сан Стефано английската флота се таи неподвижна зад близкия остров Принкипо, без да се реши да се намеси в спора за Проливите.
Това не е можело да стане без съучастието на техния преводач по време на анкетата им Петър Димитров. Несправедливо е, че не знаем почти нищо за него.
Роден е през 1848 г. в Жеравна в семейството на търговец. Учи отначало в родното си село и в Сливен. Две години става учител в Жеравна. Сетне учи една година в Галатасарай в Цариград и през 1872 г. завършва Робърт колеж. Участва редактирането на американския мисиониерски вестник „Зорница”.
След Освобождението е началник на канцеларията при Дирекцията на вътрешните работи в Източна Румелия и депутат в Областното събрание. Заема послeдователно длъжностите префект на Пловдивски окръг, дипломатически агент в Белград, Цариград, Атина и Букурещ., главен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Изпълнява дипломатически мисии в Лондон, Кайро, Цариград и Петербург. Сътрудничи на сп. „Читалище”, в. „Право”, в. „Македония” и в. „Турция”. Постоянен сътрудник на в. „Зорница”.
Неговото крупно дело е преводът на книгата „Уроци по клане” от Уйлям Гладстон, издадена в Тулча през 1878 г., която спомага решително за възбуждане на широка протестна вълна в Англия от страна на българофилите.
Макгахан е ползвал услугите и на Петко Николов от град Елена, който 17-годишен напуща Политехниката в Цюрих и по призива на Българския централен революционен комитет се озовава в Букурещ като доброволец при Руското командване в Кишинев. Американският кореспондент е ценял не само езиковите познания на еленчанина, който е говорел свободно английски, френски и немски езици, но и неговите човешки качества – трудолюбие, честност, воля и постоянство.
И нещо малко известно: при подписването на Санстефанския договор върху масата на преговорите попада препис на „История славяноболгарская” на отец Паисий Хилендарски. Той е дело на видния еленски възрожденец Дойно Граматик и включва стари български гербове от „Стематографията” на Христофор Жефарович. Представителите на Великите сили са имали възможност да се убедят, че България съществува още от ранното Средновековие и след пет века османско иго отново възстановява своята държавност.
Книгата на Хилендареца отнася в Сан Стефано по тайни пътища именно Петър Николов, без да извести нарочно за това впоследствие.
 |
| Макгахан |
Няма коментари:
Публикуване на коментар