ЕНЬОВДЕН В ЕТЪРА

Йоан Предтеча с венец от 77 билки

В календара на Българската православна църква 24 юни е Празникът „Събор на Свети Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан”. Тогава всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени”, както го нарича Евангелистът Матей. Най-тържествено паметта на Божия праведник се чества  на 7 януари /Ивановден/ и още пет пъти в годината. 

Между евангелските личности, които са обкръжавали Спасителя,  неговият велик Предтеча заема наистина изключително място. Неговата гибел на 34-годишна възраст в окървавената тъмница на Махеронската крепост в угода на сатрапа Ирод, танцът на Саломе с неговата отсечена глава, ангелската нравствена чистота са тема на многобройни произведения на изкуството и за православни, и за католици. Обикновено светецът е изобразяван в пустинническо облекло от камилска вълна, препасано с кожен ремък, и с крила. Неговата доблестна смърт вдъхновява мъчениците по време на гоненията срещу християнската вяра.

Денят на лятното слънцестоене – 24 юни, според астрономическия календар, по всички паралели и меридиани от памтивека е почитан с разнообразни ритуали.

Англичаните го наричат „Средлято” /Мидсъмърдей/ и се събират него ден при праисторическата обсерватория Стоунхендж. Японците се изкачват на планината крй вулкана Фуджияма. Италианците и французите прескачат запалени огньове, за да  прогонват болестите и нечестивите помисли. В северните скандинавски страни на зелени поляни с венци от цветя хората играят разни танци по цял ден. Руснаците и украинците го наричат Иван или Янка Купала. Гениалният руски писател Николай Василиевич Гогол създава повест на тази тема под  заглавие „Нощ срещу Еньовден”. По нея известният режисьор Юрий Илиенко, автор на филма „Сенките на забравените прадеди”,  засне преди години  запомващ се игрален филм.

С култа към Слънцето е свързано паленето на обредни огньове по цяла Европа.

Вече 20-ина години  Еньовден е най-големият празник в Етнографския музей  „Етъра” край Габрово – единственият действащ музей на открито в Европа. Главен организатор е Съюзът на билкарите в България и неговият председател писателят Емил Елмазов, член-кореспондент на Академията по информатизация в Москва.

В българския фолклор Кръстителят е наричан Иван Билобер. Тогава именно се берат най-ценните билки – рано преди изгрев слънце и те именно имат най-оляма сила. Вият се венци от 77 различни билки. С половин билка отгоре, която винаги остава неизвестна предварително и е лек за някаква нова неизвестна болест. Най-ценната билка се нарича „еньовче”. Жените правят еньовски китки, превързони с червен конец, които се окачват в дом и слежат за лек през цялата година. Тази сутрин всеки следва да се окъпе в росата, за да бъде здрав. За лечение и гадаене се взима „мълчана вода”, налята мълчешком от три, седем или девет извора.  

Заслужава си да се отбие човек него ден на път за Шипка през Етъра. Стига да не вали  студен  дъжд като миналата година. И да вали – на зелената поляна край бистрата река Сивек се събират доста хора – стари и млади. Минават и много чужденци. През окачените в редица новоизплетени венци от еньовденски билки можеш да се провреш за здраве. Проврях се и аз, следвайки две френски момичета, които не пропуснаха да се фотографират с усмика за спомен от този рядък ритуал.

На дъсчената естрада, която отскоро вече е покрита заради климатичните изненади, една след други пеят и танцуват групи за автентичен фолклор от близките селища. Читалищните състави от по-далечните села трудно намират средства да дойдат...

Жури с председател Емил Елмазов обявява еньовденските венци и дава награда на най-богатите от тях. Те остават окачени при каменната пътека  пред хилядите посетители в музея  чак до следващата година, за да бъдат подменени тогава с нови.

Елмазов свещенодейства заедно със свои помощници в приготовляването на магически лекове от билки. Той представя и хляба от дива пшеница, наречен лимец, правен по съхранена древна рецепта с уверението, че той е бил храна в продължение на векове за древните българи и заслужава да подмени днешните ГМО-храни, с които се тровим всекидневно.

На естрадата се явяват и много деца. Постоянен участник в празника е Целодневната детска градина „Явор” при железопътната гара Габрово. Както разказва нейната директорка Вяра Кирова, в учебната програма  от години наред е вписано изучаването на местни билки с помощта на възрастни жени.  Преди две години техният венец заслужи първата награда. С венчета от цветя на главите децата танцуват в упоение пред всички. И са повече от щастливи наистина!

Според поверието срещу Еньовден просветлява заровеното под земята имане и който не спи нея нощ може с очите си да го види. Само че то си остава недостъпно и носи нещастие на онзи, който посегне да го обсеби.

Да се запитаме по този повод накрая: знаем ли ние самите с какво имане сме благословени?

Лечебните треви, които растат единствено по нашата земя, под нашето слънце и нашия въздух, съдържат такива съставки, каквито сродни тям растения по други географски ширини  нямат.

Неслучайно богомилите, които разнасят из половин Европа книги със своето тайно учение, за да подготвят по такъв начин Реформацията,  са пазели в торбите си и нашенски билки като прочути лечители. Откритият преди време в Киево-Печорската лавра техен лековник „Зелейник” предлага  облекчение и на днешните хора. Народният лекар Петър Димков  твърди, че средствата, които той прилага в своята дългогодишна практика, са онаследени от богомилите, и не преставаше да обсъжда тяхната философия като исконно българска.

Еньовден е най-ярък пример за съчетаването на древно езичество с християнство по нашите земи, в което може би се крие разгадката за нашето вековно присъствие на този пренаселен човешки кръстопът, пожелаван от не едно племе, народност или империя, нерядко  от няколко наведнъж.

На Еньов ден малки и големи се провират през венец от 77 билки за здраве