ИЛИНДЕН

ЗИМНИ ГРЪМОТЕВИ

Погледнал се Илия – пак в тия! Непрестанно и основателно съмнение в крайния изход от някаква промяна, от всякакви видове преустройства, престроявания, преобразования. Големи многообещаващи събития, подготвяни с най-светли чувства и намерения, заплатени скъпо-прескъпо с човешки саможертви – и излезли ялови накрая или пък недоносчета заради непреодолими човешки слабости, които надделяват и стават слабост на цялостното човешко съобщество.

Градил Илия килия на пътя, на кръстопътя... Пример за щур чвек, когото посочват с пръст за глума, задето се е захванал да гради несъградимото на тоя наш ваджишки кръстопът, пожелаван не само от едно племе или една империя, понякога и от няколко наведнъж. И не само да се избави от напористата Ирина, която е готова с цената на всичко  да се засели в неговата тясна килия.

/Тук му е мястото да уточним. В Македония съшата песен започва с думите:

„Градил Илия МАНАСТИР на връх, на ПИРИН планина...” Многократно настоявах да получа запис от нея чрез Македонския културен център в София и не съм получил досега. Даде ми такъв запис преди време охридският българин Любчо Куртелов. Разбираемо е защо не звучи тази песен по тамошното радио. Но защо нашенските медии все повтарят нейния кръчмарски вариант.../

Илия и пуяк най-мъчно се отхранват... Казваше го моята баба Ирина – имаше защо. И защо все о Илия гледат да се отъркат, дявол да ги вземе!

Дали защото старозаветният пророк, като е сменил навремето в  календара и живота Перун Гръмовержеца с нещо е ограбил волните заселници от Балкана? Или, така или иначе, все с нещо се доближаваме до второто пришествие, а писано е в старите книги, че тъкмо Илия Пророка ще го предизвести, пък и маите твърдят същото в своя древен календар.

Ох, Илия!...Какво означава латинската сентенция, според която името е съдба.

Тревненските зографи  премного навремето са се вдавали да изобразяват върху иконите си как Пророк Илия се възнася  на небето с огнената си колесница. А в едно близко село, над Дряновската пещера, съставено има-няма от трийсетина къщи, седемнайсет мъже носят името ИЛИЯ, та и пишещият тези редове.

Като си я заградил тая пуста килия, все трябва да се озръщаш насам и натам – да не те отвее вятърът нанякъде – и осъден все да започваш отначало, навремени си готов да се самоизлъжеш, че си сторил кой знае какво, а пък то всъщност е позабравеното старо. За младост ли, за старост ли е това белег? Или прокоба?

Седим си ние сега  на земята с Елисей, приели кожуха на възнесения пророк, и чакаме ли, чакаме да ни навести отново пак. В последно време взе да прогърмява светкавично по илинденски и зиме. Нещо неспокоен снове Илия-Перун и над снежните облаци, та трополи колесницата му с колелата си все по-тревожно и предупредително. Изглежда има нещо да бъде!...

Отпeчатано през 1992 г. в свитъка „Богородичен хляб”. Прочетено и допълнено около Илинден в 2011-о лято.

"Св. Пророк Илия"
Трененска живописна школа