РАЗТУРЯНЕ НА МАГИИТЕ

Във византийския императорски двор на Константинопол са звучали български фолклорни мелодии и ритми,  вградени в Кукузелеви песнопения 

Я разтуряй, Цвето моме магиите,

Цвето мое, върла магьоснице,

душман моме, от Бога да найдеш!

Хляб си нося, Цвето моме, гладен ходя.

Вода газя, Цвео моме, жаден ходя...

Коня водя, Цвето моме, пеши ходя...

Я разтуряй, Цвето моме, я притуряй,

Цвето моме, върла магьоснице,

душман моме, от Бога да найдеш!

Тази песен е записана в Момина клисура, Пазарджишко. Счита се за класическа сред народните любовни песни. Обнародва я за пръв път Любен Каравелов. Изследвана е от фолклористите Васил Стоин и Михаил Арнаудов. Пята е и от оперни певци.

През 1931 г. младият български учен Стоян Джуджев, родом от Пазарджик, защищава с голям успех в Парижката Сорбона докторска дисертация на тема „Ритъм и такт в българската народна музика”, написана на френски език. Това е начало на дългогодишни изследвания върху балканската музика, които през 1978 г. се увенчават с високата европейска награда на името на Готфрид Хердер.

Ученият открива и документира многобройни примери за вграждане на откъслеци от български народни песни в православни песнопения. Тези следи могат най-сигурно да бъдат разпознати в окончанията  /каденци/  на мелодиите.

Една от основните творби на Йоан Кукузеул, роден в Драч, Албания, около 1280 г. от майка българка, е „Голямото исо на пападическото пеене” – уроци по солфеж за византийсктите певчески школи, които поради своята сложност са наричани „бич за певците”. В него е вградена българската народна песен „Я разтуряй, Цвето моме, магиите” – доста популярна у нас допреди Втората световна война.

Във византийския императорски двор – освен по гергьовските поляни на Тракия – са звучали интонациите и на Петруниното хор. Неговата мелодия съвпада с деветото коляно на  „Исото”.

Има и други подобни примери.

Какви ли магьосници са били тези наши прародителки ЦВЕТА или ПЕТРУНА, заслужили да бъдат обезсмъртени по токъв невероятен начин! И какво от тяхната жизнерадост и вътрешна свобода сме съхранили у себе си до днес, да се попитаме.

Примесите от фолклор в православните песнопения са били разгадани от услужливи доносници във императорския двор. Това става причина Кукузел да напусне Константинопол и да се усамоти като обикновен козар при Великатга лавра „Св. Атанасий” – главното духовно средище на монашеската република Света гора в Атонския полуостров. Там той доживява старините си. Изобразен е по-късно върху стените на Лаврата. Една икона на Св. Богородица, която се съхранява до днес тук, е наричана „Кукузелиса”.

В наши дни откровение за духовни люде от разни кътчета на  Европа бяха миговете, когато възкресени от млади български певци Кукузелвите песнопения зазвучаха отново. Това бе оценено от вещи изследователи на Средновековието като истинска сензация. По такъв начин старината бе включена в живата съвременна култура.  

 Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата "Св. Троица", строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация във вестник "За буквите", 2006 г.