ВИНОПИТИЕ И СВОБОДОРЕЧИЕ

Препрочитайки в наши дни Плутарховите „Спорове по време на симпозиум”

По едно време България бе наричана „симпозиумленд”, сиреч „земята на симпозиумите”. Да припомним, че старите гърци са спорели с часове и дни около пищна трапеза, слушайки арфа и радвайки се на тацувачки. И са разреждали виното си дополовина с вода, за да предовратят кавги и сбивания.

Днешните питомци на Априловото училище повече си падат по твърдия алкохол. Но те биха могли да освежат заниманията си по старогръцка литература и с някой откъс от творбата на Плутарх, живял в самото начало на нашата ера.

Да пиеш и да пиянстваш не е едно и също нещо. Онзи, който се напива до загуба на разсъдъка си трябва най-напред да се наспи. Ала разумните хора, които са си пийнали само мъничко над обикновеното могат да не се опасяват, че здравата мисъл и паметта ще ги напуснат. Ние виждаме как танцьори и музиканти се справят със своята роля не по-зле по време на симпозиум, отколкото в театъра; техният опит и обиграност подържат тялото и разума им в обикновено състояние.

На мнозина виното придава по-голяма смелост и решимост, неприсъщи на неприятната дързост, като ги предразполага към самоувереност и им придава убедителност. Според преданието Есхил е пишел своите трагедии, като се е вдъхновявал с вино. Казвали са например, че  пиесата „Седмината от Тива” била дело на бог Арес, но това не е вярно: всичките Еврипидови творби са тържество на Дионис.

Платон от своя страна твърди, че виното има свойство да подгрява душата и заедно с това и тялото. То разширява порите, по които в нас проникват всякакви образи, и заедно с това спомага да намираме слова за тяхното изразяване. Нали у мнозина автори творческата природа в трезво състаяние е бездейна, все едно замряла, докато с виното те се вдъхновяват в достатъчна степен.

Виното  пропъжда срамежливостта, която като нищо друго ни задържа за съвет, почита много други душевни препятствия, които противодействат на благородното честолюбие. Като поражда свободоречие, което води до намиране на истината, в същото време виното разобличава всякакво злонравие, позволява да се разкрие всяка скрита в душата на този или онзи порочност, а без това не помагат нито опитността, нито проницателността.

В същото време мнозина, които следват началнния си подтик, постигат по-голям успех, отколкото онези, които хитруват, като скриват своите помисли.

И така, не бива да се боим от това, че виното подбужда страстите ни: лоши страсти то възбужда само у лошите хора, чиито разсъждения никога не биват трезви. Теофраст сравнява с цирк трезвеническите симпозиуми – толкова много бърборят хората в тях; а мрачно трезвено опиянение може да се нарече онова състояние, в което пребивават груби души, смущавани от гняв, зложелателство, свадливост и други низки страсти.

Виното по-скоро притъпява, отколкото заостря тези страсти и прави такива хора не глупци, а безхитростни хора, които не пренебрегват полезното, а са способни да предпочетат разумното. Онези, които приемат хитростта за ум, а дребнавостта за благоразумие, естествено считат за признак на глупост да изказваш под влияние на виното открито и безпристрастно своето мнение. Затова древните наричали Дионис -Освободителят, понеже не вакхическото изстъпление е неговото главно качество, според писаното от Еврипид, а онова, с което той  премахва от душата ни всичко робско, боязливо и недоверчиво, като ни дава възможност да общуваме помежду си правдиво и в свободоречие.”

„Правилно ли са постъпвали древните като са правели съвещания с  вино”.  Книга VІІ, въпрос Х.
 С извинение: Ил. П.

Дионисий