Привечер на 2 юни 1876-а, на югоизточния склон на Камарата над падината Йолковица край връх Околчица във Врачанския балкан неприятелски куршум, изстрелян от опитна турска ръка, улучва право в сърцето войводата Ботев. Неговите другари Георги Апостолов, Сава Пенев, Никола Обретенов, Димитър Тодоров /Димитрото/ и Перо Македонеца го целуват плачейки по челото. Изваждат от дрехата му окървавена карта на Европейска Турция, бинокъл, компас, портмоне с 5 наполеона и часовник.
Ботевият часовник може да се види днес в музея на Калофер, който се помещава в реставрираната родна къща на поета.
Часовникът продължава да отмерва времето!
Нарича се това знамение.
Страшно е да си помислиш какво означава то. Както точно го написа поетът Рашко Стойков: нямаме право да живеем така – сякаш Ботев не е съществувал.
РождествоХристово
7 януари 2012 г.
В родния град на Христо Ботев Калофер този ден е наричан „Христовден”
До 60-те години на миналия век в дните около 2 юни – гибелта на поета-войвода – в селата от Калофер до Карлово преминаваше група мъже, облечени като четници. Предвождаше ги млад с черна брада, чиито черти удивително напомняха Ботевите. Виждал съм това с очите си като войник на летището в Марино поле.
Ето как го изрече Рашко Стойков:
„От всяка корист, подлост, лъжа
кръвта се ядно в жили вълнува.
Нямаме право да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
....
Още са нужни мъжки сърца.
Още България правда жадува.
Нямаме право да умрем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
НАИСТИНА НЯМАМЕ ТОВА ПРАВО!
Стихотворението е написано през 1973 г. и препечатано във в. „За буквите-О писменехь”, бр. 29/ноември 2008 г.
В същия брой е отпечатана неизвестна фотография с Христо Ботев, който плава по Дунава между 17 и 20 април 1876 г. Художникът Калин Николов представя рисунка на полския художник Хенрих Дембицки, „Идванието на новий управител в Русчук”, отпечатана в Ботевия вестник „Тъпан”, бр. от февруари 1869 г., на която е изобразен корабът „Радецки”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар