събота, 2 март 2013 г.

КАПИДАН МАТЕЙЧЕ ОТЕЦ




Неизвестно писмо на Матей Преображенски до Народния войвода


„Отче Матей почина на 9 мрт 1875 година в Ново село. Даскал Васил Неделче ни накара да си го запишем в тетрадките си.”

                                                                   Петко Франгов от Бяла черква
                                                                   ученик на Бачо Кеиро                                      

Груя, 20  9/врие 862

ПРИЯТЕЛЮ  ГОСПОДИНЕ   Г. РАКОВСКИ
В НЕГОТИНА

Много желах да ви видя, но зло нещастие ми  - не получих желанието си  следователно си отхождам наскърбен.
Само ви казвам, че понякой път да мя напомняте.
В нашето отечество живеем не толкова добре, заобиколени от фарисеи и садукеи /антихристовци/. Обстоятелствата не ми упрощават да ви са изкажа пространно.
За десят дена ще съм в Крайова до свършекът текущаго.
И вкратце оставам в сетнята надежда да ви видя както и желая.
Желающ ви сърдечно добр воспех на вашите всички предприятия.
И съм, и ще съм вашия искрени приятел

                                                                                 Маттей х. Петров

Из архива на Г. С. Раковски в Български исторически архив наНародната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София /сигнатура І Б 1650/52/.

В сп. „Съвременник” /кн. 9-10 от 1923 г., стр. 486/ Васил Д. Стоянов, изброявайки участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г. изрично пише:
                          „Матей Попович – адютант на Раковски.”
Пръв обръща внимание на авторството на Матей в горното писмо най-големият изследовател на делото на Георги Раковски проф. Веселин Трайков.  Според него срещата между двамата се е състояла малко по-късно от указаната дата. На нея се е обсъждало съставянето на чета, с която Матей хайдутува около два месеца в Западна Стара планина. Документално потвърждение на това е приписката на монах Димитрий от Разбоишкия манастир, в която той е наречен „Капидан Матейче отец” /Обнародвана за пръв път от Георги Тахов във в. „Антени”, бр. 41 от 10 октомври 1975 г./
 Според „Автобиография” на Сава Доброплодни, отпечатана и разпространена в силно ограничен тираж през 1883 г., Матей, едва 14-годишен, е сред българчетата в прочутото Коручешменско училище в Цариград. Съветвайки Доброплодни да постъпи в него Раковски му съобщава, че там има и други младежи, като „Матей хаджи Петров в по-долен клас и Захария Котленин, двама Захариевци от Самоков и пр. и пр.”
Матей вероятно не е завършил пълния курс на училището, понеже в неговия автобиографичен белжник сочи, че  е „почнал книга да учи” през 1846 година.
В писмо до свой приятел от Сливен Доброплодни съобщава:
„Значи, приятелю, аз се готвя деятелно за тръгването си тази неделя със съученика си Матей хаджи Петров, който свършва курса си подир една година.”
По думите на последния в училището е трябвало да се говори и пише на турски език. По-късно Матей съчинява и пее пред селяните  в Търновско  турски „маанета” – едно от тях е запазено като автограф в книга на Петко Франгов от Бяла черква. Може би това познание да му е останало от училището в Коручешме.
Доброплодни добавя в писмото си:
„Зех предплатата, накупих си потребните книги: Словари, Атласи, Географии, Истории, термометър, микроскоп, дрехи и пр. и пр.”
 Може да се предположи, че  с подобен багаж е пътувал и Матей, което подсеща за неговата практика като лечител по-късно, а и за упоритите му опити да построи „вечен двигател” /наричан от него „перипетомобил”/ – мечтата на поколения  физици.
Уточнен е пътят на двамата съученици  към отечеството: Цариград, Варна, Шумен и Котел. Доброплодни записва:
„Цариград 22 юния 1842 г. Днес вече се готвя заедно с Матея хаджи Петров за сутре вечер, когато парахода тръгва от Босфора, часа по 4 алафранга за Варна, дето ще стигнем сутре раном и от там ще тръгнем с серем за Шумен, а оттам през Преслав /Ески Стамбул именуем/ през Варна за за Котел.”
Преживели  през нощта тежка морска буря с преголеми вълни, на 23 юни  двамата пристигат във Варна. На другия ден са в Шумен, където преспиват в Друмевия хан. В Котел са на 29 юни. Лично се срещат там с Константин Фотинов, който събира спомоществователи  за първото българско списание „Любословие”.
Матей посещава още няколко пъти Цариград, като престоява десетина години и на Света гора.
Точната карта на странствуванията Матееви си остава голяма загадка наистина...

В заключение нека припомним думите на търновеца Тодор Лефтеров, учил стопански науки в Оуенз колидж – Манчестър в словото му пред  множество  комитетски дейци на погребението на Отец Матей в Ново село на 9 март 1875 година:
„Отче Матее, кажи на ТВОИТЕ РАКОВСКИ И ЛЕВСКИ, че народът ни черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби...”
Курсивът в случая е наш, ала още навремето един човек с европейски кръгозор  определя величината на Отец Матей и неговата заслуга за преображението ни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар