събота, 2 март 2013 г.

ТЪРСИМ „ПЕРИПЕТОМОБИЛА”!

Чертеж на Леонардо Да Винчити


В бр. 33 на в. „Пулс” от 15 август 1989 г. под заглавие „Ехо от вехти чаркове” Росен Тахов  съобщава неизвестно сведение:

„През 1942 г. софийската антикварна книжарница  „Васил Друмев /на ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и ул. „Княз Борис І” със съдържател Иван Тахов/  продава екземпляр от книгата „Месецослов или календар вечний” /Белград, 1857/. Изданието носело подписа на Отец Матей монах Светопреображенски.  На последните страници били пришити десетина листа с чертежи.”

Машината на всички времена е движила по своему диалектиката на прогреса. Търсили са я великият Леонардо да Вштчи, Йохан Бернули, Уйлям Конгрев, Йохан Бехер, Дени Папен, Дейвид Брюстер и мнозина други. И правят открития във физиката, химията, математиката, около използването на парната тяга и книгопечатането. Кристоф Шейнер предлага идея за гравитационно „перпетуум мобиле”, а открива слънчевите петна. Юлиус Майер се е трудил над „вечна” водна мелница, а свързва името си с прочутия „Закон за съхранение и превръщане на енергията.”
Преображенецът не е чел единствено исихастки съчинения из  богатите светогорски библиотеки. Неговият буден ум улавя и идеята за „вечно движение” . Той се заема да построи на брега на Бяло море някаква „морска мелница”, която неговите братя во Христе потрошават една нощ с особено ожесточение.  Тя напомня идеята за използване на енергията от приливите и отливите, която е осъществена повече от век по-късно на Ламанша и край северния град Мурманск.
Тръгвайки си за родината, Матей получава като дар 8 000 гроша от умирающия игумен на българския манастир.
 В Батошевския манастир той продължава опитите си за модели на „вечен двигател”. А в долината на река Янтра, между Преображенския манастир и Евтимия манастир „Св. Троица”, построява цяло здание за тайни опити.
На тайно комитетско  събрание в Мусина  разказва с увлечение за своя „перипетомобил” / негова дума/.
На една чешма между Кръвеник и Ново село оставя някакъв чертеж. По него чак до Втората свтовна война Петър Драгнев от махалата Шопите прави двигател с пясъчни колелета. Честит бях да открия преди време останки от него  в мазето на родната му къща и ги предадох в Националния политехнически музей.
Странно изобретение, движено с магарешка сила, построява в севлиевското село Градница Нешо Радков. На брега на река Боазка той монтира две успоредни колелета – първото трябвало да се върти с пясък като  задвижва второто, което да черпи вода за зеленчуковата му градина.
Матей е показвал на комитетски хора от Видинско и чертеж на черешов топ!
Една чиста проба от духа на нашето Възраждане – едно от чудесата на ІХ век, когато дедите ни са сторили възможно невъзможното.


Няма коментари:

Публикуване на коментар