ДИЧО ЗОГРАФ /Кръстев/

                                                                                

Кичевският манастир поддържа тесни връзки със светогорския „Зограф” от векове

Манастирът „Св. Богородица Пречиста”  се намира северно от град Охрид, на 12 км от Кичево. В ранни времена на същото място е бил Крининския манастир, който през ХІХ в. е построен наново. Той е упоменат  в една Зографска хроника, а също от йеромонах Кирил Пейчинович.

В продължение на дълги години светилището е важен културно-просветителски център. В него богослужението се е водило на църковнославянски езиик. Почитан е едновременно и от християнското, и от мюсюлманското население в Западна Македония  до наши дни.

Храмовият празник е на 21 септември /следвщата неделя след Празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен  - Кръстовден/.

През 1558 г. манастирът е опожарен, а след четири години е възстановен и стенописан от зографа Онуфрий. Разрушаван е на няколко пъти и е бързо възстановяван. За това свидетелства следният надпис:

„Фреските са изписани от ръката на господин Онуфрий... по времето на султан Сюлейман в годината 1564 след Христа от Адама.”

 В манастирската кондика, написана през 1847 г. от Хаджи Симеон от Лазарполе,  има бележка, че през 1843 г. светилището е изгорено до основи, но черквата оцелява, понеже е изградена от камък. През 1848 г. е построена днешната черква с помощта на хора от цяла Западна Македония.

Йордан Хаджиконстантинов-Джинот описва манастира в „Цариградски вестник” с неговите 40 стаи, три големи кули, чешма със студена вода, широк двор, ограден със здрави стени, черква, извисена в средата с високи стени като светогорски манастир.

Майсторите, съградили тази забележителна обител, са дошли от село Луково край  Струга след като са построили черквата в Лазарполе.

Знае се, че църквата е осветена  през  1848 или 1849 г.,  според един надпис, който изписва Дичо Зограф от Тресонче по време на стенописването на черквата при игумена хаджи архимандрит Теодосий.

Стенописите са правени на два етапа. Те представят сцените „Въведение на Богородица в храма”,  „Мама Деница и Влади”, „Христос Пантократор”, „Апостолски събор” и други.

Авторът на фреските в олтара съобщава името си:

„ИЗПИСАЛ  ДИЧО  ЗОГРАФ  ОТ  СЕЛО  ТРЕСОНЧЕ.”

Останалите стенописи са правени трийсетина години по-късно.

На южната стена е разположена eдинствената по рода си фреска „Св. Седмочисленици”.

След закриване на Охридската архиепископия през 1767 г. просветителската роля на манастира възприема идеите на Дамаскин Студит за обучаване на народа на говорим език.

Монасите от манастира продължават да поддържат от векове тесни връзки с манастира „Св. Георги Зограф” на Света гора.

В едно свое псмо до Стефан Веркович тоя се подписва

„Дичо зограф Болгарин”

ДИЧО ЗОГРАФ /Кръстев/

/1819-1872/

Роден в Тресонче, Дебърско. Баща му Кръсте е резбар. Учи при баща си, с когото работят заедно  в началото на 40-те години на ХІХ век. Рисува в почти цяла Македония и  Североизточна България. Първите му икони са в Лазарполе, Дебърско. В периода 1840-1847 г. работи в Албания. През 1847 г. рисува икони в манстира „Св. Никита” край Скопие. В манастира „Св. Богородица Пречиста” има датирони негови икони от 1848, 1853,1856, 1864 и 1865 г. Рисува в Черешово, Скопско /1854/, в Скопие /1857/, Глуво, Скопско /1855/, Куманово /1856/, Долно Водно, Скопско /1857/, Враня /1860/, Охрид /1862,1864/, Кула /1863/, Градец, Видинско /1867/. Прави опити и в светската живопис.

Енциклопедия „Българска възрожденска  интелигенция”, Държавно издателство

„Д-р Петър Берон”, София, 1988.

Кичевски манастир