ФИЧЕВИЯТ ШЕДЬОВЪР

Бележитият наш възрожденец Майстор Колю Фичето е имал остър усет за ставащото него време по Европа. Той не е отминал и 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий. Белязал я е по своему за столетия  напред със своите черкви.

През 1861 г. той гради на търновския хълм „Вароша” черквата „Св. Св. Кирил и Методий”.

През 1867 г. изгражда в Свищов Съборната черква „Св. Троица”. Тя е открита с внушително държавно празненство по повелята на Русенския валия Митхад паша, който го удостоява със султански медал. Участват висши държавни сановници и един полк турска войска.

Безспорен шедьовър на Фичето е неговата последна черква „Св. Св. Константин и Елена”, вдигната върху основите на черква от Второто българско царство край Янтра срещу хълма „Царевец”. Над главния й вход стои каменна плоча с надпис:

„Благословением Отца и поспешением Сина и содействием Светаго Духа възобнови се сей священний храм по имя Светих равноапосталов и Боговенчаних царей КОНСТАНТИНА и ЕЛЕНИ святим мученици и святий великомученик Димитрий трудом и прилежанием жителей, помощию же трудолюбивих еснафов сего града Тернова, собствено же махлени, принадлежаще на святаго храма сего.

В ЛЕТО ОТ РОЖДЕСТВА ХРИСТОВА  1873, ОКТОМВРИЙ 7.”

Нейното освещаване става при най-голяма тържественот от първия български владика Иларион Макариополски.

През 1923 г. по недотам ясни съображения черквата приема официално посвещението „СВ. ЦАР БОРИС” – единствената българска черква, посветена на Покръстителя.

Фичето се черкува в този храм и през 1881 г. в нейната кондика (наречена „метрическа книга”) някак си между другото, най-отдолу на страницата, е отбелязано:

„18 НОЕМРИЙ. ПРЕСТАВИ СЯ ДЯДО НИКОЛА ФИЧИ.”

В черквата се намира гробът и на владиката Панарет Рашев.

Подобно на свищовската черква, и тук при входа има две въртящи се дървени колони заради честите земетресения, които са ставали тук, което бележат  и  особени вграждания в стените на царската крепост.

Патронната икона  на черквата  е дело на зографи от Тревненската живописна школа – ученици на папа Витан Стари. Върху стените й има стенопис с образите на Св. Св. Констатин и Елена.

Историята на тази забележителна черква предава известният търновски краевед Йордан Кулелиев в своя книга, издадена през 1942 г. Той я познава отблизо, понеже известно време сам е живял и свещенодействжал в нея. Тази книга е повторена през 2004 г. от търновското издателство „Фабер” в поредицата „Търновски църкви и манастири”.

ц-ва Св. Св. Констатин и Елена - В.Търново