НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

                  Речникът на българския език – монументално дело на Найден Геров

Копривщенецът Найден Геров /роден в 1823 г. и починал в 1900 г./ остава в българската култура най-вече със своя „Речник на българския език” в пет големи тома, който излиза на бял свят от 1895 г. до 1904 г. – единствен по рода си  паметник на родния ни език.

В предговора към първия том Геров пише:

„НА ЕЗИК, КОЙТО НЯМА КНИЖНИНА, ЗА ДА СЕ НАПРАВИ РЕЧНИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ  РЕЧИТЕ МУ ИЗ УСТАТА НА НАРОДА, КОЙТО ГО ГОВОРИ.”

В това именно се състои богатството на този речник - думите и понятията в него са взети направо от извора, а не от оскъдните по онова време печатни издания.

По такъв начин възрождиенецът отвръща на Паисиевия призив „Знай своя род и език” в „История славяноболгарская”, писана за „простите орачи и копачи”.

Да добавим и кредото на Преображенеца Отец Матей да се пише „по простому, а не пословешки, както само учените  да разбират”.

Освен това в Речника изобилстват народни песни, поговорки и пословици, които трудно могат да се срещнат в други книги и също в Сборника за народни умотворения , който почва да събира фолклорни и етнографски богатства в по-късните години.

Само в първия том са включени повече от 50 песни:

„Жива и здрава Нова година, тази година и догодина  до амина”;

„Добили рожба Янкула”;

„Отговаря Крали Марко...у момини двори”;

„Гората се раззелени, хайдутите излязоха на Ирин-Пирин планина, при хайдутското кладенче”;

„Либе ми длеч отиде в зелена гора борова”;

„Разболя ми се млад Георги”;

„Не пий, Дргаганке, таз вода”;

„Под дърво лежи млад юнак”;

„На дърво гарван грачеше”;

„Бог да убие попа и Донча, че направиха мост на Дунава”;

„Учи се Герги на книга, хубава книга научи, стана ми Герги граматик”;

„Сън ме бори, сън ме кърши, сън ми не доходи”;

„Манастир съм заправила, та не ми хазна достига манастир да си доправя”;

„Я вземи мене, Стояне – и да съм гола и боса, ала съм барем хубава”;

„Момиче байка аганъм /?/, още си младо, глупаво”;

„Дай ми, Боже, да ся оставя със нея”;

„Той си направи сребърна кола”

Само в първия том!

Не са ли това истински бисери на езика?  А може ли днес да се изпее някоя от тези песни, да се запитаме.