БОГОРОДИЧЕН ХЛЯБ

Дава сила за непредполагани изпитни

Богородичен хляб се нарича – според прстонародните християнски обичаи на хората от Предбалкана-питата, коятосе яде за понуда на родилката от близки жени,  майки и баби вкъщи на първия ден след появата на новата рожба.

Майката следва да бъде зачетена с насъщния не само за утоляване на глада, но и като почит за изпълнена човешка мисия.

Оправдание за своето земно присъствие човек намира в следните неща:

Да създаде и възпита като пълноценен член на обществото своя рожба.

Да изгради дом за себе си и за своята челяд.

Да посади поне едно плодно дърво.

Да изложи в книга своя опит и опита на предците си.

Разбира се, най-главното основание за пребиваване сред навалицата от двукраки говорещи същества е първото от тях.  Последното не е обезателно условие.

А Света Богородица е символ на несекващата човешка верига от сътворението на света до свършека му.

Да припомним: богородичен –според простонародните християнски обичаи на българите- се нарича също и остатъкът от хляб, недояден от майката на смъртния й одър, който остава и след като душата й напусне тялото. Вярвало се е, че който отхапе от този хляб, придобива непозната сила.

Нека прочее сторим същото и ние. Сила ни трябва за нови непредполагани изпитни.

На третия ден подир раждането на детето се прави същото. Пак омесват пита. Който иде на понуда, си носи в една чиния  малко ядене. Похапват жените от нео и благославят детето да расте, да порасте и да го дочакат да се ожени и да му играят на сватбата.

Първа следва да заяде и да запие родилката-лехуса, подканяна от гостите: „Да запие Света Богородица!” и „Хайде нека залива Света Богородичка!” Тя запива и казва: „Света Богородица ходи с леки кости и с пълни ръце!” Сиреч лесно да се ражда всяко ново дете, да бъде живо и здраво.”

Каква по-висока почит към една жена - да бъде сравнена с Божията майка . Само в този единствен ден!

На четиридесетия ден след раждането бабата взема детето и го отнася в черква да го кръсти. Кръстникът занася дрешки.

Името – както си го е намислила майката. Носи се и документ от общината с името – без него попът не кръщава.

Майката не ходи тогава в черквата. Като донесат детето вкъщи, кръстникът го предава през прага с думите: „Без име го взехме-с име ти го носим. Честито  да бъде името!” И казва името. Или по-другояче: „Еврейче го взехме-християнче го връщаме.”

Майката поема детето. Подире го слагат вече над чутората с благослов – да бъде чутомно, да му се чува името надалеч.

Св. Богородица от Бачковски манастир